Една непозната за нас състезателка по фигурно пързаляне, която има много общо с България, влиза днес в Христовата възраст. За известната фигуристка Анжела Никодинов тук се знае малко затова реших да ви разкажа за тъжната й съдба.
Анжела е родена на 9 май 1980 година в Спартанбург (Южна Каролина) в семейството на българските емигранти Долорес и Ник Никодинов, които малко след това се местят в покрайнините на Лос Анджелис. Семейството е сбъднало американската мечта и може да си позволи да плаща скъпите уроци по фигурно пързаляне на единственото си дете, когато то е на 5 годинки.
Момиченцето има талант и обича красивия спорт, мечтае за медал от олимпийски игри и следва мечтите си. През 1996 година Анджела дебютира на шампионата на САЩ за жени и заема осма позиция, след което постепенно катери ранглисти и класирания. През сезон 1998/99 тя става трета на “Скейт Америка” и на Четирите континента, а година по-късно печели състезанието на страните извън Европа.
По времето на Никодинов САЩ има една голяма звезда – Мишел Кван, а покрай нея израстват Сара Хюз, Саша Коен, Дженифър Кърк, Бебе Лианг. Анжела обаче успява два пъти да спечели бронзовите медали от националните шампионати и участва 3 пъти на Световни първенства, като през 2001 година записва и най-доброто си класиране – 5-о място (пред нея са Кван, Ирина Слуцкая, Хюз и Мария Бутирская). Основна роля за силното представяне на Никодинов е работата й с руската балерина – Елена Черкаская, която е неин треньор и близка приятелка. Именно бившата прима на Болшой театър кара възпитаничката си да си пусне дълга коса и я превръща в една от най-елегантните дами на леда.
Всичко изглежда прекрасно за момичето с български родители до началото на сезон 2001/02. През септември тя получава инфекция на очите и е принудена да се откаже от състезание. Обратно у дома фигуристката осъзнава, че нещо не е наред с треньорката й и след дълги увещавания я изпраща на лекар. Диагнозата е тежка и окончателна – рак на панкреаса. 64-годишната Черкаская с дух на 22-годишна балерина умира у дома в Москва два месеца след това.
“Когато разбрах, че Елена умира просто исках да седя у дома и да плача. Тя обаче ме накара да се боря. С нея си отиде и част от мен”, признава състезателката. В памет на своята наставничка и приятелка Никодинов печели бронз в Купата на Москва, където е водена от легендарната Ирина Роднина – близка приятелка на Черкаская.
Анджела обаче няма време, тъй като след два месеца е шампионатът на САЩ, на който ще бъдат избрани участничките за Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 година. Затова тя избира да работи с изтъкнатия треньор Франк Керъл и една от най-добрите хореографки Лори Никол. Четвъртото място обаче оставя Никодинов резерва за Игрите. Все пак тя се готви за Световното първенство през март, но изкълчва рамото си.
Повторение на тежката травма вади състезателката от леда за целия следващ сезон. През март 2003 година Анджела ляга под ножа заради проблема с рамото и пропуска още седем месеца.
Голямото завръщане на Никодинов е на Скейт Америка през есента на 2004 година. С треньор Игор Пашкевич тя печели престижната надпревара, като това остава единственият й златен медал от Гран при сериите.
Съдбата е подготвила още един удар за русокосата красавица. 12 януари 2005 година трябва да е прекрасен ден за Анджела, която пътува с Пашкевич и двамата си родители за участие на шампионата на САЩ в Портланд (Орегон). Таксито със състезателката е ударено от друг автомобил, като 48-годишната Долорес загива на място, а останалите пътници са откарани в болница.
“След самолета се качихме на миниван и аз седнах зад шофьора. Майка ми и баща ми бяха зад мен. 10 минути се шегувахме и смяхме. Обърнах се и погледнах мама, която беше щастлива. Това е последният ми хубав спомен от нея. В този момент последва удара и не помня нищо повече. Никой от нас нямаше предпазен колан (след смъртта на Долорес властите в Орегон задължават пътниците да слагат колани и в малки автобуси). Когато отворих очи колата беше на една страна, а баща ми се опитваше да ме измъкне с помощта на хора, които бяха спрели да помогнат. Помислих си за майка ми и тогава я видях и пожелах да не съм, защото не знаех дали е жива. Качиха ме в една линейка с баща ми и когато стигнахме болницата ни казаха, че майка ми е починала на място. Помня само как татко хвана ръката ми и дълго време не ме пусна”, разказва по-късно фигуристката.
Останалите пътници се отървават с леки наранявания, но Анжела никога не се завръща на леда като състезател. За да преодолее смъртта на майка си тя разчита на своите близки приятели Иван Динев (който по това време също тренира при Пашкевич), Тимъти Гьобел (бронзов медалист от Игрите в Солт Лейк Сити), Джефри Батъл (трети на Игрите в Торино и световен шампион през 2008 година) и Наоми Ланг (петкратна шампионка на САЩ при танцовите двойки с Пьотър Чернишев).
На Олимпиадата през 2006 година феновете по целия свят разпознаха Никодинов. Тя беше там като треньор на 11-кратния шампион на България Иван Динев. Динев остана 17-и, но камерите не спряха да дават станалата още по-красива Анджела. Двамата са официално семейство от 2008-а (миналия май се роди дъщеричката им, а Динев има и по-голям син). По това време фигуристката получава покана да бъде част от престижната серия шоу-програми “Звезди на леда”.
“Харесва ми да съм отново част от емоцията на фигурното пързаляне. Повече обаче ми харесва да се занимавам с деца. С Иван работим заедно, като той учи децата на скокове, а аз на пързаляне и пируети”, признава Анжела, която е сред най-добрите изпълнителки на артистични пируети (втората снимка). Като треньори досега успехите на Никодинов и Динев са свързани с Тенил Викторсен и двойката Бианка Бътлър/Джоузеф Якобсен.
След големите драми Анжела изглежда е намерила щастието. На рождения й ден й желаем да я видим отново на Олимпиада, защо не като треньор на български състезател”.
Бележка на автора: За материала съм ползвала публикации от “Пийпъл”, “Айснетуърк”, “Ню Йорк Таймс”, “ЛА Таймс”, “ЮЕс Фигур Скейтинг” и сайта на американската федерация по фигурно пързаляне.
