Този текст не е препоръчителен за лица без чувства!
Всяка година 50 хиляди българи попадат в капана на трафик на хора…
Мъж провесил детето си през балкона…
Мъж блъснал дете на светофар и избягал…
Деца в Самоков купуват боксове, ножове и електрошокови палки, за да “сме силни в училище”…
Баба нахапана от питбул…
Харесва ли ви?! Това са случайно подбрани заглавия от милото българско ежедневие само в последните двайсетина дни. А мога да извадя още стотина подобни, та и по-зловещи.
Като например – “Всяко четвърто дете и всеки втори възрастен у нас гладува…”
Да продължавам ли?!
Радостни ли сте?! Или се завивате под юргана, затваряте вратите и си казвате: “Оф, слава богу, това не съм аз.” Ти или вие не си/сте, но съседът вероятно е! Живеем в абсурд до абсурда, спряхме да се радваме, да се усмихваме, да казваме – браво, благодаря, обичам те! Спряхме да бъдем добри хора.
Преди няколко часа гледах едно от любимите ми предавания “България от край до край” (не знам колко от вас са го чували, защото вероятно предпочитате други риалити формати), но авторът – моят прекрасен колега Йордан Димитров, разказва за демографския срив и катастрофа в България. За българите, пръснали се по света, но не забравили българското. Някои от тях принудени да напуснат страната по различни причини. Едно дете – българче, родено във Виена, на практика нямащо нищо общо с България, каза нещо много важно. През детския си поглед и с насълзени очи думите му бяха: “България е най-хубавата. Искам баба и дядо и всички останали хора, при които идвам всяка година, да бъдат щастливи…”
Мога още много да пиша, но за Катрин Тасева трудно се пише. Тя е такова богатство, което малцина имат. От години не се бях вълнувал така, когато тя се качи три пъти на почетната стълбичка в рамките на няколко минути, за да получи спечелените медали. Общо 4 медала за три дни – един бронзов и три сребърни. Да, спортът е такъв, но предполагам знаете, че някои спортисти нямат нито един медал в цялата си кариера. Зарадвах се истински, зарадвах се искрено, защото знам какво коства на Катрин Тасева това представяне. Тя не е доволна и каза, че максимумът е 4 златни медала. А аз знам, че тя може да ги спечели.
Катрин е рядка порода състезателки. Тя е от онези, които може да изкара едно състезание, което продължава 24 часа или 48 часа. Тя е многобоец. Тя е от онези, които набират скорост и с всяко следващо изиграване става все по-добра. В София Катрин не допусна груба грешка в нито едно от 8-те си съчетания в трите дни.
Случи се така, че по време на награждаванията до мен имаше мъж и жена с израелско знаме заради Линой Ашрам. Тримата снимахме – те – Линой, а аз Катрин. В един момент жената се обърна и каза: “Вашето момиче е супер”. И ми стана хубаво, защото се почувствах горд без въобще да имам право на това. Всъщност, ние с какво право се гордеем с тези момичета?! Ние какво им дадохме, с какво им помогнахме?! Какво им показахме?!
Не знам за вас, но за се зарадвах, защото знам Катрин през какво преминава абсолютно всеки ден в залата. И всяка една друга състезателка. Да, прави сте – те са си избрали този път, но вече питах веднъж, толкова ли е трудно да се радваме на успехите. Или е по-добре да псуваме държавата, в която роми избиват българи?! Абсурдите са много, малко останаха щастливите неща. Губят се, изчезват. Тези момичета наистина са щастие. Ей, така да ти стане кеф, че печелят, че побеждават, че са там – в световния елит. Че ние сме 7 милиона, а Русия е 140, и нашата побеждава тяхната. Че не можем да се мерим с парите на Израел, но нашата побеждава тяхната. Че гимнастика вече има в Америка, Япония и къде ли още не, а от там може да ни купят не само гимнастиката, а цялата държава барабар с още няколко. И нашите побеждават техните.
Катрин Тасева е най-постоянният състезател вече две години. Тя е толкова можеща състезателка, колкото другите просто не си представят. Естествено, не забравям Невяна Владинова и Боряна Калейн, но този текст е за успехите на Катрин в София. Иначе за този отбор скоро написах, че такъв в индивидуалното направление не сме имали от десетилетия. Много хора много обичат да се връщат в спомените, а аз не съм на достолепна възраст и нямам пряка представа, но все пак съм чел и интересувал от някои неща – такъв отбор не сме имали поне от 20-25 години насам, отбор от три равностойни състезателки.
Завършвам с няколко думи за един човек, който промени всичко. Госпожо Маркова, Бранимира, Брани – нямаш представа какво щастие доставяте на хората, защото виждам как хиляди се вълнуват, смеят, радват, плачат и преживяват постигнатото. Нямаш представа колко стотици деца в тези три дни са най-щастливите на света, когато срещнат в коридора Невяна Владинова, Катрин Тасева или Боряна Калейн. В крайна сметка в това е смисълът, нали?!
Смисълът е да имаме Невяна Владинова, Боряна Калейн, ансамбъла от чудесни момичета, които правят невъзможни неща на килима. Смисълът е да се радваме, защото в крайна сметка животът е кратък и малкото радости ще ни оставят спомени. Как бихте забравили, че Неви едва се държеше на краката си, но игра с характер, даде колкото силите й позволяваха и краката я държаха. Как бихте забравили, че Боряна Калейн претърпя нечувани контузии до момента и сега е част от световния елит. Тези неща трябва да ги пазим, защото утре може да нямаме други следващи, а тогава жестоко ще съжаляваме и ще връщаме спомени от старите ленти. Аз поне ще имам хубави такива, дано и вие сте така…
