Държавно първенство за ансамбли (октомври 2017 година)
Лъчезара Пекова тича и се хвърля в прегръдките на Силвия Стойнева, която я прилепя за себе си и целува.
За тези, които не знаят двете са от различните страни на барикадата – Силвия старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика за девойки, т.е. под ръководството на Илиана Раева, а Лъчезара игра едно от последните си състезания като девойка за своя клуб Левски – клубът на Нешка Робева.
Тогава в един много емоционален момент си мислех за това колко голямо нещо е спорта, който събира, а не разделя (тогава вече имахме казуса „Нанси“, който разлюля гимнастиката ни). Мислех за това, че чистото детско сърце на Лъчи не се интересува от скандали, а просто се радва да види треньорката си.
Само няколко месеца по-късно сме свидетели на вероятно един от най-големите раздори в историята на българската художествена гимнастика. Конфликтът между Нешка Робева и Илиана Раева тлее от есента и се нуждае само от една искра, за да пламне. Тази искра я дадоха първо БТВ, а после и Нова телевизия. Когато въртиш един човек около една и съща тема, той накрая се подвежда, дори да е медийно обигран като двете гранд дами на гимнастиката ни. Една изпусната дума и фитилът е запален. И започва войната, която няколко дни се води в медии и чрез фейсбук постове.
Защо в Красивата страна на спорта няма нито ред за тези скандали?
Защото от тях няма смисъл.
Защото това е война, в която няма да има победител.
Защото в момента всички губим.
Един от хореографските шедьоври на Нешка Робева е спектакълът „Два свята“. Дали когато е правила постановката тя е мислила, че няколко години по-късно българската гимнастика ще бъде разделена на два свята?
В българската художествена гимнастика ситуацията е Илиана срещу Нешка, черно или бяло. А дали не трябва да потърсим истината някъде по средата, да се огледаме за отенъците на сивото, да спрем до тук и да продължим напред.
Призовавам всички фенове на Нешка Робева да подкрепят националния отбор, да стискат палци за Катрин Тасева и Боряна Калейн на Световната купа, да спрат да броят килограмите на Катя (тя си ги знае най-добре и се бори с тях), да спрат с ироничните подмятания когато Петя Борисова и Галатея Герова играят с грешки, да спрат да противопоставят националния отбор за девойки с клубната гимнастичка Рейчъл Стоянов.
Призовавам всички фенове на Илияна Раева да аплодират Рейчъл на турнира преди Световната купа, и да станат на крака когато Нешка Робева изведе малкото момиче под флага на Македония.
На мен не ми пречи да се радвам и на националките, и на Рейчъл, съжалявам, че няма да видя още на купата Александра Митрович и Емилия Радичева с ансамбъла на Турция, но им желая успех, стискам палци и на Германия, ще аплодирам Анна Стоянова от Норвегия и треньорите на Азербайджан и Италия Мариана Василева и Жулиета Канталупи.
Искам на следващото Държавно първенство Лъчезара отново да се хвърли в прегръдките на Силвия Стойнева, а защо не и да заслужи място в националния отбор. Искам Невяна Владинова да може да застане спокойно между треньора си Бранимира Маркова и шефа на клуба си Нешка Робева. Искам Световната купа в София и Световното първенство през септември да бъдат празник за спорта, на който малки момиченца да гледат с блеснали очи и да кажат: „Мамо, искам и аз да бъда като тях“. Много ли искам?
3 comments
Много е смешно журналист да твърди, че истината е безсмислена, само защото ще наруши нечие спокойствие. Няма дриг народ с толкова срамна поговорка: „Преклонена главица сабя не я сече“.
Аз съм Нешка Робева. Случайно попаднах на коментара Ви. С почти всичко съм съгласна, само с едно – не. опитът Ви да принизите един принципен спор, до махленска кавга. Ако това не е умишлено, значи не разбирате същността му. Бях състезател във време, в което една състезателка със заплахата, ако еди кой си участва, аз, няма да участвам. За да има България медали, се газеше през вярата на млади хора, убиваха се мечти… Все едно, когато станах треньор, се заклех, че това което аз съм преживяла, няма да разреша да се случи на моите момичета. И не го разреших. Имаше правила и всяко дете се състезаваше, участваше най-добре подготвената. Какво искам аз и само аз ли го искам? Правила – точни и ясни. Еднакви за всички, без значение от клубна принадлежност, богатство на родителите, протекции на властници и т. н. Имаше Регламент и го отстоявах, бях уволнявана и наказвана за това още от времето на Тодор Живков. Искам го и сега. Не за себе си – за децата. Вие знаете ли какво значат сълзите на огорчение, когато на едно дете му се заявява в очите, че е късокрако и не отговаря на световните стандарти в този спорт. Вие била ли сте ощетявана. вила ли сте от болка, както в Сараево виеше Адриана Дунавска? Изхвърляна ли сте от НО с подигравателния тон на треньора си, който Ви заявява „Не разбра ли, че не те харесвам“ Коя сте Вие. Може би ви познавам, не знам, но зад красивите ви пожелания, прозира нещо не много красиво. И по-точно, да наречете една борба за справедливост в отношението към децата в спорта безсмислена. Ще публикувам, защото не може точно тези, които запазих от болката на ощетения, да мачкат и убиват вярата в децата.
Нека сме справедливи към авторката. Тя пише, че случаят Нанси е разлюлял гимнастиката. А що се отнася до нежеланите изцепки в ефир, ами има ги. Може и да не са точно от Нешка Робева. Но и тя си има своите във фейсбук. Да не се лъжем. А и в Шоу ги има. Даже като се замисля и тука ги има, ако това все пак е Нешка Робева. Опазила децата от болка… Малко нелепо.
Иначе и аз като нормалните хора мечтая за мир. И не позволявам да ме съдят за това.
В тази война никой няма да спечели. И не ни остава друго освен да кажем „Кой започна?“, „Веднага кажи Извиняваймилодругарчеповеченямадаправятака“, „И ако се повтори, един месец без фейсбук и телевизия.“
Конкретно по принципния въпрос, нека го направим наистина принципен. Злоупотреби има не в една федерация. Федерациите харчат държавни пари. Всеки път ли трябва медиите да се месят? И да се жертват отношения и кариери? Вижда ми се недомислено.