Тя със сигурност сбъдна детската си мечта. Тя със сигурност може да се каже, че успя да извърви пътя от детето, което тичаше за автографи и се възхищаваше на Анна Бесонова и Симона Пейчева, до световна шампионка. Тя празнува рожден ден. Катрин Велкова порасна с още една година, но е все така онова момиче, което искаше да постигне целите си. И ги постигна. Първо като състезателка от ансамбъла на „златните момичета“, а в момента като президент и треньор на клуб Локомотив (София).
Ето малък откъс от спомените на Катрин в книгата „Златните осем“. „Имах си едно любимо тефтерче с автографи. Един ден ми се случи най-лошото. Всичко беше наред с мен и моите близки, но ми откраднаха любимото тефтерче. Плаках много, направо полудях от яд. Разбиха колата на мама и отвътре бяха взели целия сак, с който ходех на тренировки. А в него беше тефтерчето. Естествено, че ме беше яд и за уредите – имаше ленти, бухалки и още някакви неща, но щях да си ги намеря още същия ден. Скъпоценното тефтерче с автографите обаче също беше вътре…Тогава се питах – защо хората са толкова лоши и когато са видели детски сак с неща за тренировки, не са ли си помислили, че едно дете ще остане разочаровано…“
Още от малка Катрин се увлича много сериозно по балета. И сама признава, че ако не бе станала състезателка по художествена гимнастика, щеше да стане балерина. Дори иска да учи в балетното училище.
А онова състезание през 2011-та в Монпелие… Ето как го описва Катето: „Беше истинска одисея. Не стига, че преживяхме адски кошмари с хотелите… Всъщност, какви хотели, това бяха крайпътни мотели, в които ни бяха настанили. Такова нещо ми се случваше за първи път. Аз винаги съм била по-шеговита и все опитвах да развеселявам отбора. И този път казах на момичетата и на Илиана Раева: “Госпожо, няма толкова лесно да ни смачкат. Ще тренираме и пак ще станем шампионки.” И станаха… шампионки. Ансамбълът взе златен медал в съчетанието на три ленти и два обръча. Отборът спечели още два бронзови медала – един в многобоя и един във финала на пет топки.
Нейната слабост?! Определено това са децата. И го видях няколко пъти в последната година-година и половина. Катрин организира турнири и коледни състезания за малките в залата на Локомотив. Прави го с огромна любов и вълнение. Изпипва всичко до най-малкия детайл, въпреки че постоянно среща трудности. С помощта на най-близките си обаче ги преодолява и иска децата й да са щастливи. Усмивките им я карат да грее и да се гордее с тях. Вероятно малцина знаят, но Катето известно време работи с деца в детска градина, след като се отказа от активната гимнастика. Просто иска да е близо до малките. Да ги учи и да предава това, което има като опит и знания.
Затова и положи основите на клуб Локомотив София, който расте с всеки изминал ден. От известно време клубът има и втора зала освен тази в квартал „Надежда“. Децата се увеличават, а Катрин е повече от успешен треньор и ръководител. Всъщност, тя единствена от ансамбъла пое управлението на клуб и засега се справя блестящо. За нея казват, че е родена да бъде в художествената гимнастика и да предава знанията си.
Кате, честит рожден ден. Пожелаваме ти много здраве, истинско щастие, много късмет и много усмивки и радостни моменти с децата в клуба. Не спирай да се усмихваш и да бъдеш толкова позитивна…
Ансамбълът в Монпелие през 2011 година
Ансамбълът на лагер в Париж преди Олимпиадата в Лондон през 2012 година
Катрин Велкова със своите гордости – дечицата от клуб Локомотив София
