Най-успешният тандем при спортните двойки в последно време Альона Савченко, Робин Шолкови и Инго Щойер празнува десетгодишен юбилей днес. На този ден тримата се събират и постепенно започват да създават част от най-запомнящите се програми във фигурното пързаляне.
Историята започва на 1 ноември 1966 година, когато в ГДР се ражда Инго Щойер. Той става първият германец световен шампион за юноши (1984 година с Мануела Ландграф), а по-късно се превръща в голяма звезда заедно с Манди Вьотцел (втората снимка). За седем сезона заедно и много паузи заради различни контузии и здравословни проблеми тимът печели световна титла (1997), европейска титла (1995), олимпийски бронз (1998) и още много медали.
Малко след края на кариерата си през 2003-а Инго взема и най-значимото си решение, като събира останалите без партньори Альона Савченко и Робин Шолкови.
Альона е родена на 19 януари 1984 година недалеч от Киев (СССР) в семейството на бивш състезател по вдигане на тежести, но само тя от четирите му деца (има трима братя) поема по спортния път. Като повечето съветски деца тя е впечатлена от телевизионните излъчвания на фигурното пързляне и се пързаля с баща си на близкото езеро. Момичето дори убеждава родителите си да й позволят да взема уроци, въпреки че пързалката е на 50 километра. Всеки ден Альона става в четири часа, за да хване автобуса, който след два часа ще я остави пред пързалката.
На 13 години Савченко решава да опита спортните двойки, защото харесва “акробатичните елементи”. Първият й партньор е Дмитри Бойенко, с когото става 13-а на Световно първенство за юноши. През 2000 година Альона започва да се пързаля със Станислав Морозов при Галина Кухар и успехите не закъсняват. За 4 сезона заедно двойката печели световно юношеско първенство, финишира в топ 10 на две Европейски и едно Световно и участва на Олимпиадата в Солт Лейк Сити (2002), където заема 15-ата позиция. За съжаление обаче контузии принуждават Морозов да се откаже (той се завръща на леда две години по-късно като партньор на Татяна Волосожар и техен треньор е Щойер).
На 18 Альона остава сама, украинската федерация не я подкрепя в търсенето на нов партньор и тя взема съдбата си в свои ръце. “Винаги съм искала да се състезавам за Германия и попитах един немски журналист дали няма подходящ партньор за мен там. Той разпита и ми каза за Робин. Аз го помнех, защото когато станах световна шампионка за юноши той беше десети. Тогава без да съм говорил с него казах на майка ми: “Едно високо, тъмничко момче ще ми бъде партньор и ще бъдем страхотни”, споделя по-късно състезателката.
По това време Шолкови е без партньорка година и половина, тренира синхронно пързаляне и поддържа форма при Инго Щойер (идолът на Альона от Олимпиадата през 1998-а). Робин е роден на 17 юли 1979 година. Майка му е медицинска сестра, която се запознава с лекар от Танзания, който обаче се връща у дома преди раждането на детето. Момчето има екзотичен вид заради баща си, който вижда за първи път на живо през 2008 година.
Неговата история с фигурното пързаляне е различна. На 4 години той чака на летище с майка си и за да мине времето тя го пуска на пързалката там. Любовта му с леда е от пръв поглед. На 16 години Робин се мести при двойките, защото не може да изпълнява сложните скокове. Първите му партньорки са Джоана Ото и Клаудия Раучембах (дъщеря на олимпийската шампионка от 1980 година Анет Пьоч и Алекс Вит – брат на Катарина Вит). С Клаудия той става шампион на Германия, но тя се отказва от спорта.
Така през май 2003 година един млад треньор събира момче и момиче без партньори и постепенно ги превръща в най-успешния тим през 21 век. На 29 декември 2005 година Альона получава немско гражданство и тимът може да участва на Игрите в Торино. Точно преди олимпиадата обаче местният комитет изключва Щойер от олимпийския тим заради факта, че като 18-годишен състезател е сътрудничил на тайната полиция Щази. Стига се до грандиозен скандал, Инго завежда дело и след много нерви и посещения на съда, печели и заминава за Игрите. Альона и Робин са нетлъчно до него и заявяват, че няма да заминат без треньора си. В крайна сметка те финишират шести.
Следващия сезон скандалът се разраства. Министерството на вътрешните работи, което финансира спортистите, съветва Немския кънки съюз да държи Щойер далеч от спорта, или парите ще секнат. Целта е да се разделят треньорът и състезателите. Робин е изритан от армията, която спонсорира тима.
Вместо да се стигне до разрив, проблемите сплотяват успешното трио. “В такъв момент за мен беше важно, че състезателите ми не се отдръпнаха. Те знаят, че не се отказвам, приеха моята рецепта и така постигнехме успехите си”, признава младият специалист.
Спонсори и фенове подкрепят отбора. Състезателите са наети почасово от търговец на коли, за да припечелят малко пари. Техни приятели основават сайт, с който набират средства. Всичко това дава резултат и на следващия сезон (2007/08) Альона и Робин стават световни и европейски шампиони.
Тандемът работи успешно, защото всеки си знае работата. Инго е треньор, избира музиката, прави хореографиите (макар че в последните години и състезателите се наместват), точи кънките им. Альона е автор на дизайна на костюмите, които обаче варират от прекрасни до кичозни. А Робин… е той сам признава, че основната му задача е да не прави грешки.
Щойер е изключително креативен и иновативен хореограф. През годините той създава уникални програми – от магическата “Пина” до забавната “Розова пантера”. Единственият проблем в техническо отношение е, че тимът изпълнява единствено троен тулуп от по-сложните скокове (канадците Мегън Дюамел и Ерик Радфорд вече включват и в двете си програми перфектен паралелен троен луц). Този недостатък се компенсира със сложни поддръжки, но и сложни технически елементи. На тренировки Савченко и Шолкови изпълняват четворен туист, но още не са го пробвали в състезания. От две години отборът тренира и троен аксел от изхвърляне. При първият им опит в кратка програма на Скейт Америка (сезон 2011/12) партньорката пада, като ситуацията е същата на ЕнЕйчКей Трофи в Япония.
На Световното в Ница същия сезон (вече 2012 година) Савченко приземява тройния аксел, макар че докосва леда със свободния си крак. Тимът печели четвъртата си световна титла.
Изминалият сезон беше тежък за двамата състезатели, които вече са в напреднала възраст, но гонят голямата си мечта – олимпийската титла. Альона страда от заболявания през есента, заради които тимът пропусна Гран при сезона. На Европейското и Световното те загубиха златните медали от Татяна Волосожар и Максим Транков (Русия), но на шампионата на планетата дадоха всичко от себе си и отново взривиха публиката с троен аксел от изхвърляне, който беше приземен с малка грешка.
Най-важната задача пред Альона, Робин и Инго е да се подготвят добре за Олимпиадата. Със сигурност триото вече работи над новите програми, с които по традиция ще ни изненада при първото си излизане на леда. А в Сочи е почти сигурно, че ще видим троен аксел, а защо не и четворен туист.
ВИЗИТКА
Альона Савченко и Робин Шолкови
УСПЕХИ
Бронзов медал на Олимпиадата във Ванкувър
4 пъти световни шампиони (2008, 2009, 2011, 2012)
Още 3 медала от световни първенства
4 пъти еврoпейски шампиони (2007, 2008, 2009, 2011)
Още 3 медала от европейски първенства
3 победи в Гран при финал (2008, 2011, 2012)
12 победи в Гран при турнири
7 титли на Германия от 7 участия
