Това не е заглавие на детска книжка, макар че звучи като такова, а съвсем реална история от живота на двама състезатели по фигурно пързаляне, които направиха фурор на Европейското първенство в Острава (Чехия). Това е една история за мечтата на Луна и Йорик Хендрикс да се състезават заедно на Олимпиадата в Пьонгчан. История през, която минават почти всички елитни спортисти. И все пак…
„Тренираме в стара фабрика, където ледът е наистина ужасен. Всеки лед, на който сме стъпвали, където и да е по света, е по-добър от това, което имаме у дома“, заяви Йорик по време на Европейското. Всъщност, когато пързалката в красивия белгийски град Търнхаут е затвoрена състезателите трябва да намерят решение. Те се събират, намират пари и монтират временно съоръжение в затворена фабрика.
Резултатът от това временно решениe е четвърто място на Европейското за Йорик и седмо за Луна при дебютa й. Бих казала, че те спечелиха медал – момчето без четворен скок и момичето, което прекара половината 2016 година в шина.
Роденият на 18 май 1992 година Йорик едва в последните години може да разчита на стабилен троен аксел и изобщо не опитва четворни скокове, които не му трябват защото компенсира със страхотно присъствие на леда. Хендрикс дебютира в елита през 2010 година с 20-о място на Европейското и 15-о на Световното за юноши. От 2012-а досега е неизменно в топ 10 на Европа, но пропусна два сезона заради тежки травми. Белгиецът счупи крак в края на 2012-а, но успя да стартира на Световното в следващия сезон и да се класира за Игрите в Сочи, на които завърши 16-и. Следва ново разочарование и почти година извън леда заради травма. Завъrна се по-силен и променен. През тази една година сякаш порасна и вече два сезона се радваме на един артистичен Йорик с чудесни програми, презентация и стабилни скокове. В момента за него всичко изглежда чудено и втората Олимпиада е много близо.
Феновете го обичат и организаторите на шампионата в Острава логично го поканиха в галата. Огромно удоволствие за мен беше да гледам изпълнението му на Silence на Делириум, макар без жълтата блуза. Това всъщност е оригиналната му кратка програма за сезона, която видяхме в първия му старт – Небелхорн Трофи. Наложи се обаче да смени музиката по препоръка на съдиите, които не я харесаха. И така го видяхме в нова музика в Гран при. Йорик обаче обича тази програма и използва шанса да покаже на голям форум, обирайки овациите.
Седем години по-малката Луна (родена на 5 ноември 1999) следва стъпките на батко си и като него работи през почти цялата си кариера с Карин Хериджерс. Като девойка няма особени резултати, но работи правилно с поглед към бъдещето. Може би е съдба, но тежка травма вади и нея от леда за година, за да се върне по-силна. В края на 2015-а контузва гърба и прекарва три месеца в специална шина, след което следва дълга рехабилитация. И шест месеца след това тренира, скача троен аксел, печели първата си национална титла и се класира седма в дебюта си на Европейско. По-малката Хендрикс беше заявила тройния аксел във волната си програма, но не рискува с него. Логично е да го видим на Световното, където ще се бори за място на Олимпиадата.
А мечтата на семейство Хендрикс брат и сестра да участват заедно на Игрите в Пьонгчан е все по-реална.