Широката усмивка не идва от душата й, в очите й плуват сълзи. Тя поема дълбоко дъх, поглежда към небето и протяга ръце нагоре.
“Лети, лети, малко крило, лети отвъд възобразимото, най-мекият облак, най-белият гълъб, при вятъра на небесната любов, остави нашия самотен свят, избягвай от скръбтта и болката и отново полети“ пее Селин Дион на френски, песента написана в памет на племеничката й когато умира на едва 16 години. „Отиди си и намери светлината“, завършва Дион.
Тя пада на коляно, вдига поглед към небето и завършва последното си състезание. Изпълнението по „Лети“ е в памет на нейната майка Терезе.
Шест дни светът плака заедно с Джоани Роше, героинята в една от най-тъжните олимпийски приказки. Канадката сбъдна мечтата си да спечели олимпийски медал във фигурното пързаляне, на родна земя. Джоани се превърна в олимпийска легенда, излизайки на леда броени часове след смъртта на майка си.
На 21 февруари 2010 година световната вицешампионка и шесткратна шампионка на Кадада тренира за предстоящата Олимпиада. Нейната треньорка Манон Перон е извикана от Норман Роше, който й съобщава вестта, че по-рано през деня, съвсем малко след пристигането им в града съпругата му Терезе е починала от сърдечен удар на 55 години. Норман не знае как да съобщи новината на дъщеря си, не знае дали да я посъветва да играе или не. Но в сърцето си вярва, че Терезе би искала да види Джоани на леда, от публиката или от небето.
24-годишната състезателка вижда майка си в болницата и заявява, че иска да се пързаля. Два дни по-късно Джоани излезе на леда, изигра най-силната кратка програма в кариерата си без да се е хранила и да е спала и завърши с поглед към небето и трибуните, от които вече я гледаше само баща й, облечен с пуловен с надпис „Повярвай“. И тогава си позволи да рухне в ръцете на Перон, да изплаче мъката, с която се бори. Емоционалното й изпълнение изправи публиката на крака.
Волната си програма по музика от „Самсон и Далила“ Роше завърши със събрани за молитва ръце и поглед нагоре. Цялата зала аплодира смелостта й и този път тя сдържа сълзите си. Сдържа ги чак до момента, в който се прибра в специално отредената за нея стая, след което сълзите от мъка се сляза с тези от радост, че в памет на майка си е спечелила бронзовия медал.
Във Ванкувър Джоани имаше още една задача, да посвети последното си изпълнение на Терезе. Избра любимата й певица Селин Дион и песента, заредена с толкова силен емоционален заряд. Джоани се пребори със себе си и се превърна в олимпийска легенда.
Джоани Роше е родена на на 13 януари 1986 година в Монреал, Канада. Шесткратна национална шампионка, бронзова медалистка от Олимпиадата във Ванкувър, сребърна медалистка от Световното през 2009-а, трикратна медалистка от Четирите континента. Избрана е да носи знамето на страната на закриването на Игрите
След Олимпиадата отказва участие на Световното заради погребението на майка си (оставя медала върху ковчега по време на службата) и повече не се завръща на състезателния лед. Въпреки това тя дава много на феновете на красивия спорт с участието си в най-големите шоу-програми в САЩ, Канада и Азия. Занимава се с хуманитарни каузи и е говорител на кампания, която обръща внимание на сърдечните заболявания при жените.