Елен Бурка, известната треньорка по фигурно пързаляне, идва с колата си на пързалката всеки ден. В Онтарио (Канада) шофьорите са задължени да подновяват книжките си на всеки две години, след като навършат 80. Бурка е щастлива, защото по-рано през годината е издържала теста “за пети или шести път”. “У дома ми е скучно? Какво си ме представяте да правя? Да седя като стара дама у дома, аз съм само на 92 и все още ме искат тук”, казва за ледената пързалка в Торонто.
Тя още тренира млади състезатели, макар че има право да почива. Бурка е оцеляла в Холокоста, шампионка като състезател в Холандия, жена “довлечена” в Канада от бъдещия си бивш съпруг, треньор, позволил на канадска звезда да живее в мазето й, както и човек, помогнал на новата си родина да промени подхода си за работа в спорта, който обича.
Елен е носител на Ордера на Канада, част е от Канадската спортна зала на славата и вече член на Еврейската зала на спортната слава.
”Тя е легенда във фигурното пързаляне”, споделя Брайън Орсър – двукратен носител на сребърни олимпийски медали, който я познава от тийнейджърските си години.
След като паркира скромната си кола до луксозните автомобили Елен влиза в съблекалните на пързалката, за да се появи с огромно зелено палто. Възпитаниците й не знаят цялата история на нейния живот.
“Не говоря за това, никога не съм и много хора не знаят за случилото се”, споделя възрастната дама.
Бурка е родена в заможно семейство в Амстердам, с родители, които се запознават в Англия. Тя говори немски и английски у дома, учи холандски и френски в училище. Семейството има роднини в Англия, къща във Франция близо до испанската граница. Със започването на Втората световна война майката моли бащата да избягат, за да се спасят, но той отказва, защото бизнесът му е в Холандия.
Когато немците атакуват през май 1940-а Бурка и приятелите й отиват с велосипедите си по-близо до летището, за да наблюдават избухването на бомбите. Те въртят педалите докато офицери от холандската армия ги спират и карат да се скрият с думите: “Германците идват прекалено бързо”.
Холандия издържа няколко дни на инвазията, а по това време Бурка е на 18 години. След година те й забраняват да кара колелото си, семейството не може да ползва колата си, забранен им е и градския транспорт, а в магазините трябва да се редят на опашки зад неевреите.
В една нощ на 1943-а офицерите идват и отвеждат бабата на Елен. Седмица по-късно, както тя разказва в документалния филм за живота си “Пързалай се, за да оцелееш”, идват и за останалата част от семейството, което е изпратено в концентрационен лагер до немската граница.
Както копае в двора си, Бурка научава, че родителите й са отведени. Тя има 5 минути, за да се сбогува с тях, и от от разстояние. “Видях родителите ми натъпкани в животинското отделение. Помахах им, а майка ми се скри вътре. Баща ми остана, а аз си тръгнах”, казва тя. Тогава ги вижда за последно. “Свикваш да живееш с това. Или идва твоя ред или не. Моят не беше дошъл”.
Бурка оцелява в два концентрационни лагера, работейки като домашна помощница. Във втория среща мъж и след войната се женят. По време на Студената война той се притеснява и настоява да напуснат Европа.
Тя е щастлива в Амстердам има приятели и фигурното пързаляне (става двукратна национална шампионка през 1946 и 1947 година). Когато обаче документите им са говори семейството се мести в Торонто. Бурка не знаела нищо за новия си дом, само погледнала карта и посочила накъде отиват.
Двамата имали талант на художници, но в началото на 50-те години се развели и тя останала сама с две дъщери. Поставена пред дилема дали да изкарва прехраната си като художник или като треньор по фигурно пързаляне Елен се връща към първата си любов.
Дните й минавали на пързалката, а едната й дъщеря Петра (на снимката) демонстрирала страхотни качества. Талантът й я извел до златни медали от две национални първенства, а през 1964-а Петра спечелила бронзов олимпийски медал и същото отличие от Световно първенство. Година по-късно трудът на семейството получил отплата – световна титла.
Няколко години след това с Елен се свързал фигурист, който по-късно ще й помогне да направи революция в канадското фигурно пързаляне. Толер Кранстън фигурист от Хамилтън, няма късмет. Той не е в олимпийския тим и му трябва нов старт и нов треньор, състоянието му не е добро и му трябва посока. Бурка се съгласява да му бъде треньор и хазяин: “Той каза, че е гладен и, че няма къде да спи”.
В началото Кранстън плаща за уроците с дърворезби, които холандката още пази. Идеята е била той да живее в дома й докато си намери дом, а в действителност остава там седем години.
Бурка е тренирала модерни танци и балет в родината си. Канадското фигурно пързаляне е дървено и тя решава да промени това, като добави танц. Тя окуражава състезателите си да бъдат по-експресивни, да показват емоции, да мърдат с ръце, нещо, което тогава фигуристите не правили. Резултатът е известен като “Театър на леда”.
“Казах му да слуша музиката и да предаде историята на леда. Разбира се, децата ме гледаха сякаш съм полудяла, но трябваше да променя пързалянето, което беше като военно пързаляне”, спомня си 92-годишната дама.
Кранстън печели шест поредни титли на Канада, класира се за Олимпиадата през 1976-а и печели бронз. Визията на Бурка, че фигуристите трябва да разказват история се отплаща. Когато две години по-късно тя получава Орденът на Канада мотивът е: “За издигането на фигурното пързаляне до форма на изкуство и за магическата хореография на леда”.
Последното голямо признание за нея е въвеждането в Европейската зала на спортната слава заедно с дъщеря й Петра.
Признава я и Брайън Орсър: “Тя е страхотна в това, което прави. Тя е олицетворение на съвременното пързаляне и не е вкопчана в миналото. Никога не съм я чувал да каже: “По мое време”.
На тренировката Орсър и Бурка са на няколко метра един от друг. Около час тя прекарва на леда със състезателите си, дава им устни инструкции и дори демонстрира движения с ръце. Децата носят ръкавици, за да се предпазят от студа, тя – не.
”Става все по-студено. Вече съм на 92”, смее се Елен накрая.
Шон Фитц-Гералд, Нешънъл Поуст