Ветеранът и един от големите любимци на фигурното пързаляне Михал Брезина спечели кратката програма на Европейското първенство в Грац (Австрия). А зад всеки успешен спортист стои един още по-успешен треньор. За неговия наставник Рафаел Арутунян може да кажем само едно – този човек трябва да бъде изучаван в спортните академия на всяка страна и то във всеки един спорт.
Рафаел Арутунян (снимка Андриана Андреева с Нейтън Чен в София през 2014-а) има каменна физиономия и изглежда като супер строг сухар. Това е само ако го видите на снимка. Ако го видите на състезание, той определено е от треньорите, които могат да те накарат да не гледаш към случващото се на леда, а да следиш емоцията и езика на тялото, с които следи възпитаниците си. А в интервютата си се отличава с откровеност и чувство за хумор.
Ето и част от неговата философия, която трябва да прочете всеки треньор: „Всеки ме пита как тренирам Нейтън Чен по Скайп? Не го тренирам по Скайп. Аз го научих как да тренира сам. Аз не го тренирам, а го научих да тренира. Усещате ли разликата?! Научих го какво да прави сам и по какъв ред. Не можеш да дадеш всичко на един състезател наведнъж. Той може да разбере някои неща чак след 3-4 години тренировки. Минах през това с Ашли Уагнер, Адам Рипън, Марая Бел и Миша Брезина, които дойдоха при мен като завършени състезатели. Нейтън е при мен откакто беше на 10 години и докато стане на 14-15 го учех как да тренира.
Не мога да работя с един атлет постоянно. Защо? Защото никой не може да си позволи да плаща за три часа тренировки на ден. Това са около 5000 долара. В Русия мога да работа с един атлет три часа. В САЩ системата е друга – индивидуални уроци. Един фигурист може да дойде и да ми каже „Днес нямам пари за тренировка, мога да си позволя 20 минути“. И какво от това? Утре може да няма и толкова. В тази ситуация има само един изход – да го науча да се справя сам. Когато работя с някой 3-4 години вече не го тренирам, само контролирам. Понякога ми казват „Ти спря да работиш с мен“. А аз виждам всичко – всяко движение, скок, кога идват и кога си тръгват, целия процес и просто накрая отивам и им показвам грешките. Затова аз ги уча да тренират сами. Ако човек е умен, ще се справи. Благодарение на това Чен се справя (Рафаел работи в Лейкууд, Калифорния, а Нейтън учи в университета Йейл в Кънектикът).
Тази година преди Гран при финала в Торино той дойде при мен две седмици по-рано, имах възможност да го тренирам и той спечели. Това е достатъчно време, за да се влезе във форма, а не един атлет да се изстисква като лимон и на състезание да е напълно изцеден. Миналата година искаше да дойде една седмица по-рано и му казах, че няма смисъл. Той първо се засегна, но после осъзна че съм прав и каза „Как знаеш всичко?“ Е, аз не случайно работя от 45 години. Имах и много добри учители – Татяна Тарасова, Алексей Мишин и Галина Змиевская. Радвам, че мога да дишам същия въздух с тях. Сега ако Мишин или Тарасова минат покрай мен, аз спирам и ако дойдат при мен, ги поздравявам. Ако не, не ги занимавам със себе си.
Представете си една ситуация. Вие сте мои треньор. И казвате на 11-годишния мен, че на 17 ще мога да се състезавам с мъжете. Тогава аз ще имам друг подход към тренировките и подготовката. И треньорът ще ме готви за дълга кариера, без да прибързва. Ще ме научи да се храня правилно, да тренирам правилно, да следя тялото си и да се вслушвам в него, да пазя форма по-добре и за повече време. Така работя аз, а не в стил „искам да спечеля утре на всяка цена“. Има различен подход към спорта. Но не сме достатъчно узрели, за да го видим. Някой ден ще ме разберете. Разбирате ли идеята ми?
Още за методите на треньора откриваме в автобиографията на Адам Рипън (на снимката са Рипън, Арутунян, Чен, Надя Канаева, Михал Брезина, Ашли Уагнер и Дерик Делмор), който пише за него: „Моя приятелка ми предложи да отида при Рафаел в Лейк Ароухед. Заминах за две седмици и напълно се влюбих в Рафаел. Майка ми също. Обичаме го, защото е брутално искрен. След тренировка ми казваше „Това е ужасно. Неприемливо е да работиш така“. Но не се държеше с мен като с боклук, дори когато ми крещеше от другата страна на пързалката, докато аз скачаш и правех пируети. Когато ми кажеше „Това беше супер“ знаех, че ме харесва и вярва в мен. Рафаел имаше отделен апартамент в мазето си и ме взе да живея там без пари. В началото ме наричаше бадибилдър заради начина, по който бях тренирал преди. Един ден по време на обедната почивка ме извика и ми каза ‚Виж това“. Държеше дървена пръчка като шиш и я въреше между ръцете си. После взе круша, прободе я с шиша и опита да я завърти, което не се получи, а тя падна. „Това си ти“ каза ми. Искаше да е сладък, но разбрах че съм круша на клечка. Не бях дебел, но той искаше да съм по-слаб, за да се въртя по-бързо. Когато го прегръщах за поздрав, а той ме стискаше за ръката и казваше „Трябва да поработим върху това“. Когато майка ми дойде и го попита колко пари му държи, той каза че ще обсъди въпроса с мен. „Няма да вземам пари от майка ти повече, ще ми плащаш сам. Когато успееш трябва да се гордееш с успеха си. Когато се провалиш трябва да мислиш какво ще ядеш и тогава ще мислиш как да тренираш по-добре. Това ще те превърне в животно, ще те направи гладен, ще те направи шампион. Но трябва да го направиш сам“, бяха думите му. Нуждаех се от независимост и Рафаел ми я даде.
Получих чека си от китайското Гран при и можех да платя наема си за лед за месец, който беше 500 долара. Тогава Рафаел ме попита имам ли пари в сметката си. А аз се притесних, че ако поиска да му платя таксата, няма да мога да живея до края на месеца. „Трябва ти кола“, каза ми той. „Трябва ти баланс в живота, трябва да можеш да посещаваш приятелите си“. Когато си купих кола ми трябваше някой който да подпише лизинга с мен. Рафаел го направи. Обещах му, че няма да има проблем с мен и винаги плащах за колата си, макар че нямах пари за плащам задълженията си към него“.
Всъщност, роденият през 1957 година в Тбилиси треньор е сред най-търсените анализатори за възхода на руското фигурно пързаляне и чудесата, които правят момичетата на Етери Тутберидзе в последните 6-7 години. Както е известно, Александра Трусова и Анна Щербакова бяха сред първите с четворни скокове, а Альона Косторная изпълнява троен аксел. Трите са фаворитки на Европейското. През школата на руската треньорка минаха Алина Загитова, Евгения Медведева и Юлия Липнитская.
„Знаете ли защо се случва всичко това? Техниката на четворните скокове се стабилизира. В групата на Тутберидзе откриха баланса: какво трябва да е тялото, от коя позиция да се скача. Друг въпрос е че аз искам да видя тези момичета и като зрели състезатели с добра техника. Нито в САЩ, нито в Европа може да има толкова добре подготвени състезателки като при нея. С малкото време, което има при момичетата до пубертета, трябва да се започне да се работи професионално с тях като са на 4 години.
Това не става никъде по света, освен в Русия. Защото на другите места няма деца на 4 години, които учат хореография, фитнес и прекарват достатъчно време на леда. В Америка децата не ги водят да тренират, а да се пързалят. И изведнъж семейният съвет вижда потенциал и решава детето да се занимава сериозно. Майката води детето при мен и казва: „Имам добро и талантливо момиче (с което по начало съм съгласен), макар че е още малка, току що стана на 10, тя изпълнява двойни скокове“. А аз отговарям „Вече на 10? Вие виждате ли какво става на света?“
Родителите не разбират че трябва време, за да се прецизират елементите. Поне четири години. И точно тогава това малко момиче започва да расте и е нужен напълно различен подход. Не можете да сравнявате момичетата с момчетата, защото имат различен стадий на развитие. Момчетата се развиват по-късно. Момичетата по природа са по-изразителни, внимателни и отдадени на тренировките. До 14 години могат всичко и видяхте какво се случи с Липнитская, Радионова, Цурская и Погорилая. Ръстът и теглото променят всичко към по-лошо: получава се проблем с техниката. Момчетата първо се държат като глупаци, после им идва силата и с подходящ наставник стават професионалисти. Дори да не споменавам Евгени Плюшченко и Юзуру Ханиу, помислете си за Сергей Воронов. Къде са момичетата, които започнаха заедно с него?
Преди пет години аз повдигнах този въпрос, когато никой не знаеше че днес в Гран при финала ще побеждават Альона, Анна и Саша. Тогава всеки говореше за Липнитская, Радионова и Погорилая, а аз имах Ашли Уагнер, която в сравнение с тях беше като втора класа. Овиняваха ме, че защитавам интересите на американското фигурно пързаляне. Тогава казах и сега съм готов да го повторя – грешно е да се форсира подготовката на спортистите. Ако те знаят, че на 18 години ще могат да изкарват пари, няма да насилват телата си с толкова сложни скокове когато са само на 12, а ще се пазят. Когато тези страхотни руски момичета пораснат става проблем. Вместо да го преодолеят, те напускат спорта, защото виждат следващото поколение, което е по-младо и по-слабо. Те осъзнават, че не могат да се състезават с настоящите звезди, които изпълняват четворни скокове. Не мислех за Ашли, а за руските момичета, чиито кариери с радост щях да следя и сега.
Не обичам да пия кафе от еднократни чашки. Когато е сипано в порцелан, вкусът е различен. Същото е с шампионките еднодневки. Искам да видя Косторная като зрял състезател, а не да бъде изместена от младите след нея. Искам всичко да е наред и то не само за един-два сезона. Чух че Загитова трябва да се откаже. Как може някой да иска това? Тя започна да се пързаля толкова красиво. Като зрител и треньор, не искам тя да се отказва. Не знам какво трябва да бъде направено. Знам само, че не трябва момичета на 11 или 12 години да изместват красивата Алина. Затова съм тъжен. Заради загубената красота като тази на Загитова. Разбира се, няма как да го има нашия спорт без сложни скокове. Но трябва да се увеличи възрастта.
Тогава и състезатели и треньори ще разберат, че когато се стигне до дебют при жените, момичето ще има здраво и добре тренирано тяло. Във фигурното пързаляне тялото е нашето оръдие и не трябва да се отнасяме към него варварски. За мен работата на Мишин с Елизавета Туктамишева е примерът. На 22 години тя изпълнява едни от най-сложните като техника програми, но не спира да учи нови елементи. От години изпълнява троен аксел, а сега добави и четворен скок.“
Бел. Цитатите са събрани от различни интервюта на Рафаел Арутунян в последната година.
