Мисията на журналиста е да информира, образова и развлича. Или поне така казваха във Факултета по журналистика преди години, когато пристъпих плахо през широкото фоайе на най-старата сграда на Софийския университет. Казаха и много други интересни неща от типа на „Сексът продава“ и „Лошата новина е добра новина“. Само вторите две се оказаха верни и оцеляха в ерата на сайтовете и настъпващите „медии“ – Фейсбук и Инстаграм. Някъде с тяхното навлизане в живота ни журналистиката започна да плаче и почти загина.
И в медийният свят навлязоха „новите журналисти“ – тези, които не са написали нито един собствен ред в живота си, но са майстори в разказите по картинка, картинка свалена от Фейсбук или Инстаграм профила на някоя известна личност. Днес да си журналист означава да седиш зад компютъра и цял ден да гледаш профилите на „звездите“ с единствената задача да измислиш сензационно заглавие, което да генерира кликвания върху новината, която често няма нищо общо с него.
И нямаше да е толкова тъжно, ако тези наричани от мен „разкази по картинки“ не генерираха огромен брой кликвания и споделяния в социалните мрежи и не ставаха достояние на стотици хиляди хора.
Днес журналистиката плаче. Затова че масово журналистите нямат собствена мисъл или написан коментар, затова че това което четем в медиите, вече отдавна го знаем, затова, че читателят е на толкова ниско ниво.
