Ако на Европейските първенства по фигурно пързаляне се даваха медали за най-бурна агитка класирането би било: Великобритания, Италия, Франция. Тук не става въпрос за фенове, а за самите състезатели. Три Европейски са ми напълно достатъчни, за да мога да напиша това.
Британците дори и да нямат особени резултати, винаги са на линия един за друг. В Острава най-доброто им класиране е 14-ото място за Зоуи Джоунс и Кристофър Бояджи (страхотната им история тук). И въпреки това състезателите идват в залата за всяко изпълнение на свои съотборник, вадят знамената и аплодират от началото до края. Джоунс и Бояджи бяха сред най-активните заедно с Джоузеф Бъкланд.
Винаги заедно и задължително с екипите на националния тим седят фигуристите от Италия. Там като че ли няма конкуренция, поне когато са на голямо състезание. Един от най-страхотните моменти от европейските първенства е титлата на Анна Капелини и Лука Ланоте от 2014-а, когато целият тим и треньори работещи за други страни се събраха, за да празнуват заедно.
С мощно “Але” французите изпращат своите сънародници на леда. Дори след медала си Ванеса Джеймс и Морган Сипре не се скриха и влязоха в залата, за да подкрепят отбора си, като това значеше два часа снимки с фенове и раздаване на автографи.
