Юлия Липнитская или „Момичето с червеното палто“ – едва ли има фен на красивите спортове, който не е гледал вдъхновяващото й превъплащение в героинята от „Списъка на Шиндлер“, с което стана отборна олимпийска шампионка. На едва 15 години тя сложи златния медал на врата си заедно с този от европейско първенство и със среброто от Световно. Но колкото бързо изгря Юлия, толкова бързо и угасна.
Този текст може би ще стане малко тъжен, защото съдбата на талантливата състезателка не е никак лека. Днес тя става на 21 години и би трябвало моментът да е радостен, но Липниткая е пример за живота на съвременните спортисти, които в един момент са на върха, след което много бързо падат от него.
В красивите спортове от нея може да научим много.
Юлия е едно от първите деца-чудеса на руските кънките и първата голяма състезателка на топ треньорката в момента Етери Турберизе, която вече всяка година създава 2-3 като нея.
Типична руска спортистка с амбициозна самотна майка. Даниела Липнитская влага всичко в кариерата на дъщеря си и когато тя е на 11 година двете се местят в Москва в групата на тогава все още работещата основно с подрастващи Тутберидзе. Успехите започват и още същата година тя е пета на националния шампионат. В следващия сезон дебютира в Гран при сериите.
През 2011/12 е големият й пробив в света, като е абсолютен доминант при девойките – печели всички състезания, в които участва, а сред тях за Световното за девойки и Гран при финала. Остана втора единствено на националния шампионат но… при жените, макар че е само на 12 години. Пред Юлия е само Аделина Сотникова, а след нея остават Альона Леонова, Елизавета Туктамшева и силните тогава Ксения Макарова, Полина Коробейникова и др.
На 13 тя прави международен дебют при жените и печели медали в първите си два Гран при турнира, но травма я вади от финала. Тогава започват и проблемите с растежа. В кулоарите на ледените пързалки се носят слухове за прахчета, с които къдрокосата треньорка е „захранвала“ състезателката си, за да забави растежа й. По това време малката Юлия е машина на леда, абсолютно безгрешна във всеки скок, във всеки елемент.
За олимпийския сезон тя сама иска волната й програма да бъде върху „Списъка на Шиндлер“, макар че треньорката й смята, че музиката е историята е прекалено тежка за нея. Юлия обаче не спира да гледа филма и мечтае да облече червеното палто. Хореографията е на Иля Авербух. След Европейската титла руската федерация даде на Юлия правото да изпълни и двете си програми в отборното състезание, а Аделина Сотникова беше лишена от участие. С две втори места Липнитская помогна на отбора си (Евгени Плюшченко, Татяна Волосожар/Максим Транков, Ксения Столбова/Фьодор Климов, Екатерина Боброва/Дмитрий Соловиев и Елена Илиних/Никита Кацапалов) за титлата и стана най-младата олимпийска шампионка в историята на фигурното пързаляне.
Между оборното и индивидуално състезание тя се връща в Москва, като по думите на треньора й момичето е било подложено на прекален голям интерес и натиск от медии и фенове, а в стаите им са били поставяни подслушвателни устройства.
На второто си олимпийско състезание остана пета, но титлата все пак остава в Русия благодарение на Аделина Сотникова. След това на първото си Световно завърши втора след великата Мао Асада (Япония).
Очакваше се следващият сезон Юлия да затвърди доминацията си, но контузии и ментални проблеми не й позволиха да го направи. Тя отказа втората част на сезона, но заяви че продължава с треньорите си. По това време обаче дуото Турберидзе-Сергей Дудаков вече имаше нова звезда – Евгения Медведева, която също като Липнитская 2 години по-рано спечели всичко при девойките. Дали треньорите вече не готвеха състезателка за следващата Олимпиада в Пьонгчан?
Още в лятната подготовка за сезон 2015-16 видяхме, че Юлия вече не е същата. Слабото скачащо момиче се превърна в жена. За съжаление тя така и не успя да се справи с процеса на растежа, който при нея сякаш се случи за няколко седмици. Треньорската рокада и работата с Алексей Урманов не дадоха резултат. Две години тя се люшка между посредствени резултати, докато Медведева доминираше при жените.
В края на 2017 година майката на състезателката официално обяви, че дъщеря й прекратява кариера си и призна, че тогава 19-годишното момиче се лекува в Израел от анорексия.
Така завърши кариерата на Юлия Липнитская. Момичето с червеното палто очарова света, но не успя да се задържи на върха. Тя е първата от поредица деца-звезди на руските кънки, пример за това колко много се взима от тях докато се подготвят за големите състезания, пример за това как не могат а се справят със стреса на живота извън спорта. Най-доброто определение за нея дава легендарната Татяна Тарасова: „Юлия е звезда. Някой звезди греят дълго, докато други са прекалено ярки и изгарят бързо. Тя освети всичко. Желая й да има много хубав живот, който много заслужава защото е много добро, умно и мило момиче“.
Пожеланието се сбъдна. Днес Липнитская работи усмихната като треньор в собствена школа с Елена Илиних и сигурно някой ден ще създадат своя достойна наследничка. И със сигурност ще имат подготовката, за да й помогнат да приеме славата и всичко, което идва с нея.
1 comment
Жалко, че спортал копират статиите ви без да сложат линк.