Имате ли идея колко пъти съм чувала от познати „Аз не гледам гимнастика, гледам гимнастичките?“ Сигурно и вие, ако четете нещо написано от мен и сте в тази страница.
На Олимпиадата в Токио отново се говори много за сексизма в спорта, след като отборът по гимнастика на Германия участва с дълги трика. А на Европейското във Варна момичета от плажния тим по хандбал на Норвегия си позволиха да играят с панталонки, а не изрязани бикини, за което бяха глобени. Поп звездата Пинк обяви, че ще плати таксата.
И няма как да не знаете за всичко това, защото тази по „пикантна“ част от спорта обикаля всички медии, явно много по-важна от спортните постижения. Макар че не е новина и не е нищо ново. В плажните спортове от години говорят и се пребориха. Гимнастичките от Германия за първи път се появиха в цели костюми на Европейското през април. А темата бе и сред заглавията на Игрите в Рио. СЕКСАПИЛ ИЛИ РЕЛИГИЯ: БИКИНИ СРЕЩУ ХИДЖАБ
Така че, за да сме в тенденцията ще ви разкажем за някои от най-странните забрани в облеклата на спортистките и малко факти около костюмите в спорта.
* В гимнастиката целите трика отдавна не са тема табу. И стават все по-модерни в художествената гимнастика, тенденция наложена от дългокраките украинки. Там сред камъните и блясъка миналата година изпъкна отборът на Азербайджан, воден от българката Мариана Василева, с напълно изчистени трика.
* Говорейки за плажния хандбал, страничната част на бикините не може да бъде по-широка от 10 сантиметра.
До 2012 година в плажния волейбол тази ширина бе 7 см и то за момичета високи над 180 см. Тогава след много дискусии правилата бяха променени и сега състезателките имат право да носят клинове над коляното и дори тениски с дълъг ръкав.
* В бадминтона имаше предложение всички жени да бъдат задължени да носят само поли по време на състезания, за да се засили интереса към спорта. Бадминтонистките се опълчиха обявявайки идеята като „сексистка“.
* През 2010 жените в бокса бяха почти принудени да носят поли, за да се различават от мъжете. Но правилото също бе бързо отменено.
* Дни преди старта на Олимпиадата в Токио имаше и друг лек скандал. Британката Алис Дийринг не получи позволение да плува със специално създадена за афроприческата й шапка. От международната федерация (ФИНА) обявиха, че шапката „не следва естествената форма на главата“. Отговорът на плувкините бе, че по този начин обезкуражава много цветнокожи момичета да плуват. „Помня как едно цветнокожо момиче ми каза, че ние не плуваме заради косите си. Бях на 12 или 13 и не разбрах, но сега да. Звучи налудничаво, но ние имаме гъсти коси и едва ги събираме под традиционната шапка“, заяви Дийринг.
* Плуването е един от спортовете, в които жените са „по-облечени“ от мъжете. За известно време мъжете плуваха с цели „високотехнологични“ костюми стигащи го глезените. На Световното през 2009 година с тях бяха счупени 43 световни рекорда. Заради бунт на плувци, животът им бе кратък.
* Да не пропусна традиция, която се запази с десетилетията. На „Уимбълдън“ всички тенисистки (и мъже и жени) са длъжни да са облечени в бяло с много леки цветни детайли.
* До 2016 година във фигурното пързаляне в танците на лед нямаха право да носят панталони, нещо позволено в останалите дисциплини.
* Точно обратната сексистка тенденция имаше в шаха, когато за известно време в Европа имаше забрана за повече от две копчета отворени на ризата на жените, за да не се вижда деколте.
* Футболистите нямат право да свалят фланелките си при радост от гол. Е, правят го, за което са санкционирани с картони.
* По принцип регулациите за спортните екипи не са задача на МОК, а на конкретните федерации. За съжаление те ограничават спорта за някой религии – например исляма. Дълги години се говореше, че хиджаба (традиционната забрадка) застрашава здравето на спортистите, но вече се допуска все повече и от Игрите в Рио насам все повече жените от ислямския свят имат право да излязат на голямата спортна сцена.