Световните шампиони при спортните двойки Татяна Волосожар и Максим Транков дадоха интересно интервю за руските медии. Красивата страна на спорта ви представя коментарите на дуета, който за 3 години покори сърцата на феновете.
-Какви са чувствата ви след края на основната част на сезона?
-Максим Транков: Никакви. Изчерпани сме (смее се)
-Татяна Волосожар: Чувстваме се много добре (усмихва се)
-Хващам се на бас, че вече сте получили безкрайно много поздравления. Имате ли някое по-специално?
-Татяна: Нямаше нищо значимо. Лично аз не получих много съобщения, а направо бях залята с такива. Първи бяха семействата и приятелите ни, но имаше поздрави от най-различни хора.
-Колко важна е тази победа предвид предстоящата домакинска Олимпиада за вас? Важно ли е да участвате в Сочи, като действащи световни шампиони?
-Татяна: Ще има много състезания преди Олимпиадата, така че ще имаме време да се пригодим към конкурентите ни.
-Беше ли победата ви на Световното жизненоважна?
-Максим: По-скоро дълго чакана. Ние постоянно бяхме втори и накрая тази традиция беше счупена. Но победата не ни изненада. По време на тренировките ни се представяхме много добре и осъзнавахме, че сега е моментът за победа. Видяхме в каква форма са конкурентите ни и знаехме, че сме по-силни.
-Сега ще има още по-големи очаквания към вас. Свикнали ли се да поемате подобна отговорност?
–Максим: Вече не обръщаме внимание на това, какво хората очакват от нас.
Татяна: Вече свикнахме с очакванията.
-Максим: За нас е важно собственото ни удовлетворение от добре свършената работа, а не това какво хората мислят и искат.
-Кога ви беше по-трудно, когато започнахте да се пързаляте заедно или когато вече свикнахте един с друг?
-Татяна: Най-трудно беше първото Световно. Това състезание беше като Олимпиада за нас. (бел. ред. – двамата печелят сребърен медал с дебюта си през 2011-а, като това е първото им голямо състезание)
-Максим: И вероятно никога няма да бъде толкова трудно. Сега отиваме на всяка надпревара уверени.
-Татяна: Вече се познаваме добре, разбираме емоциите си и знаем какво да очакваме един от друг в различни ситуации.
-Може ли да се каже, че въпреки победите, сезонът за вас беше доста сложен?
-Максим: Да, защото имахме много объркани изпълнения, правихме странни грешки през цялото време.
-Татяна: Първата част от сезона беше много трудна.
-Максим: Признавам, че може би се бяхме отпуснали в началото. Преди Световното тренирахме като луди и вижте резултатите ни. Мисля, че нещо се случи през лятото. Не е възможно с техническите данни, които имаме с Таня да правим толкова много грешки. Да вземем за пример тройния тулуп в края на програмата ни, който винаги оплесквах, а го правех перфектно на тренировка. По време на състезанията просто не ми се получаваше. Имах чувството, че откачам, защото не можех да разбера какво бъркам в състезанията (смее се).
-Заради грешките треньорът ви Нина Мозер беше обвинена в неразбиране. Как се справяте с този тип напрежение?
-Максим: Имало е случаи да сме на първо място без да разбираме защо. Тогава Нина Михайловна (Мозер) ни показваше протоколите и ни ги обясняваше. Тя ни казваше какво сме объркали, че съдиите са ни дали -2 точки, но пък имаме висока базова стойност заради трудността на елементите.
-Татяна: Винаги опитваме да разберем къде са грешките ни. Лесно е за хората да ни съдят в зависимост от това дали сме паднали или не. А никой не обръща внимание на нивото на елемента или сложността на поддръжките.
-Максим: Няма нужда да продължаваме по-надалеч. Патрик Чан стана световен шампион при мъжете с две падания и две наказания. Може би той получи по-висока оценка за изпълнение, но не съм съдия, за да коментирам. Видяхме как Патрик направи два четворни скока, а Денис Тен само един. С двата скока Чан компенсира паданията си.
-Татяна: В такива случаи чистата математика е най-важна.
-Максим: А и Патрик спечели с една точка, а не както го е правил с 40-50. Освен това той беше втори във волната програма. Именно това искаме да обясним когато хората винаги коментират паданията.
-Вие сте били в същата ситуация. Максим, и на Световното имаше приключение, след като хвърли чудесно Татяна и падна. Какво си помисли тогава.
-Максим: Разстроих се, че няма да получим мечтаните от нас 150 точки. Ние се пързаляхме последни и не знаехме колко добре са се представили отборите преди над. Имахме резерв от само 2 точки след кратката програма. И тогава си помислих, че заради абсурдното падане отново може да загубим със стотни. Все пак немските състезатели (Альона Савченко и Робин Шолкови) имат много високи оценки за техническо изпълнение.
-Татяна, ти изглеждаше сигурна в победата след края на програмата ви?
-Татяна: Просто така се случи, че аз чух резултата на Альона и Робин за волната им програма (смее се). След стабилното ни изпълнение казах на Максим, че мисля, че този път сме световни шампиони.
-Максим: И аз знаех колко са точките на немците, но никога не можеш да бъдеш сигурен в това, което съдиите ще ти дадат. И си помислих, че да не дава Господ, падането ще бъде решаващо.
-Сезонът за вас не приключи със Световното. През април ще пътувате за Токио (Япония) за Световния отборен трофей. Това за вас ще бъде първо участие, подобна дисциплина беше въведена и на Олимпиадата. Какво мислите за това?
-Максим: Включвано на отборно състезание на Олимпиадата ще бъде интересно, но тук Международния кънки съюз направи грешка. Във всеки спорт – биатлона например, това се прави след основните състезания, а ние започваме с отборното преди индивидуалните.
-Татяна: Преди двойките ще имаме само един ден пауза. Хубавото е, че в отделните дни може да има промени…
-Максим: … така, че в отборното може да изиграем само едната си програма. Юри Ларионов (бел. редактора – двойка с Вера Базарова) може да изиграе два пъти волната си (смее се).
Татяна: Ще дадем шанс и на по-младите (смее се).
-Като цяло това отборно състезание интересно ли е за вас?
-Татяна: Да, защото това ще бъде нещо ново за нас.
-Максим: Сега трябва да го направим, защото винаги преди сме отказвали да отидем.
-Татяна: И със сигурност организацията ще бъде перфектна. Японците ще превърнат надпреварата във ваканция.
-Максим: Японците са най-запалените фенове, без да обиждам руснаците. Но японците и корейците са най-готини…
Татяна: … И винаги поддържат всички състезатели.
Максим: И винаги е хубаво да се пързаляме за тях. Те винаги са с теб, независимо дали правиш нещо хубаво или този ден си слаб. И преди сме канени да участваме в Световния отборен трофей и този път ще го направим.