Изпратихме 2013 година и вече гледаме с надежда към това, което ще ни се случи през 2014-а. В този момент реших да ви припомня трите най-значими за мен момента във фигурното пързаляне от изминалата година.
Трима съвсем различни души ни показаха колко важен е човешкият дух и любовта към това, което правиш.
Мики Андо
Двукратната световна шампионка Мики Андо беше извън състезанията две години Изненадващо през лятото тя обяви, че се завръща и ще иска да намери място в отбора на Япония за Олимпиадата в Сочи. Мики нямаше треньор, не беше във форма и разкри сензационната новина, че през април е станала майка на момиченце. За съжаление мистерията около бащата се превърна в медийния ракурс на завръщането на фигуристката.
Сезонът за Андо започна рано, защото местната федерация не гледаше с добро око на завръщането й. Тя остана седма на националния шампионат и не се класира за Сочи, след което обяви, че се отказва. Все пак публиката в Оберсдорф (Небелхорх Трофи), Загреб (Голдън Спин) и Грац (Айс Чалъндж) успя да я види как печели медали. Присъствието й там беше вдъхновение за младите, а част от талантливите ни състезатели също имаха шанса да се докоснат до нея.
Евгени Плюшченко
С три медала от олимпийски игри, съпруга мениджър на известни личности и приятелство с тях, Евгени Плюшченко е голяма звезда в руския спорт. Затова и неговото участие на Игрите в Сочи е важно. Годината започна по най-лошия начин за големият състезател, който се оттегли от Европейското след кратката и замина за Израел, където претърпя операция на гърба – номер 13 в кариерата му.
Това обаче не отказа състезателя и на 31 години той започна отново да изпълнява четворни скокове и да получава сериозни резултати.
Младият Максим Ковтун обърка сметките като победи Плюшченко на националния шампионат и сега основният въпрос в Русия и света на фигурното пързаляне е “Кой ще бъде единственият представител на “Сборная” на домакинската Олимпиада?”. Отговорът толкова е мъгляв, колкото правилата за нововъведения отборен турнир, където Женя иска да участва.
Дали имиджът на Плюшченко ще му помогне за Сочи или Татяна Тарасова ще се пребори за Ковтун не е толкова важно. По-важното е, че Плюшченко показа, че за спорта няма възраст и пречки.
Илхан Мансъз
И любимата ми история, която може да бъде основа за сценарии на много по-хубав филм от “Кънки с остър връх”. Бившият футболист Илхан Мансъз и бившата състезателка на Словакия Олга Бестандигова участваха в олимпийската квалификация 5 години след като се запознаха в турско шоу на лед и три, след като започнаха тренировки като спортна двойка и 8, след като тя и брат й Йозеф се оттеглиха от леда.
Тимът не успя да се класира за Сочи, но набра техническия минимум за Европейското. В Будапеща няма да видим Олга и Илхан, които според треньора им няма да се състезават. Те обаче го опровергаха и заявиха, че на 34 (тя) и 38 години (той) ще се завърнат следващия сезон, когато ще бъдат конкуренция на съперниците си.
Аферата с кънките за Мансъз е пример за това, че човек трябва да преследва мечтите си. Няма по-хубаво пожелание, което да ви отправя в началото на новата година.
1 comment
Браво на тях!
Това се казва дух!