Ако през 2014 година някой ми беше казал, че Альона Савченко отново ще бъде претендент за световна и европейска титла, щях да му се изсмея. Признавам си, че от именитата двойка харесвах повече Робин Шолкови, Альона винаги ми изглеждаше прекалено навита да победи. Научих важният урок, че не трябва да подценявам амбицията на един спортист.
Цяла вечност следя нейната кариера, дори не помня началото. И искам точно днес да ви разкажа за нея. Днес Альона влиза в христовата възраст и се готви за участие на дванадесетото си Европейско първенство, 17 години след своя дебют.
Савченко е родена на 19 януари 1984 година близо до Киев, в СССР. На пет годинки тя се качва на кънки, след което започва да пътува по два часа на ден в едната посока за тренировки, хващайки автобуса в четири часа сутринта.
Успехите й започват със Станислав Морозов, с когото става световна шампионка за девойки през 2000 година и дебютира на Европейско първенство със седмо място, а година по-късно влизат в топ 6. Заради здравословни проблеми на Морозов следваният сезон е труден, завършвайки с 15-о място на Олимпиадата в Солт Лейк Сити. Украинската федерация не може да финансира нов партньор и тя заминава за Германия, където открива Робин Шолкови. Инго Щойер става техен треньор, хореограф, грижи се за подострянето на кънките им и за изрязването на музиката. Альона отговаря за музиката и така се ражда перфектният тим. Тази история вече вярвам познавате. Двойката печели пет световни титли, а повече при двойките имат само Ирина Роднина и Александър Зайцев.
За съжаление те не успяват да стъпят на най-високото стъпало на най-важните състезания – олимпийските игри. През 2006-а година са шести, като следват две бронзови отличия – през 2010-а и 2014-а.
Още преди Сочи Шолкови беше обявил, че се оттегля на 35 години. Липсата на златен медал отново амбицира Альона, която реши, че продължава.
Украинката отново намери най-подходящия партньор – французинът Бруно Масо, но им предстоеше много тежка битка с ексцентричният шеф на френските кънки Дидие Галайе. Почти половин година по-късно, часове преговори и 70 000 евро компенсация убедиха Галайе, че трябва да освободи състезателя си. Тя намери и партньор в живота си – Лиам Крос (сгодиха се през 2015-а, а през 206-а се ожениха).
Альона и Бруно вече участваха в гали (защото ще трябва да върнат сумата на немската федерация), а през есента още в първото си състезание спечелиха златен медал и необходимите точки за участие на големите първенства. Краят на сезона беше мечтан – сребро от Европейското и бронз от Световното в дебюта им.
В последните месеци те записаха две Гран при победи и спечелиха Небелхорн Трофи, но точно преди финала на Гран при Альона се контузи.
Сега двойката се готви за Европейското в Острава. В чешкия град едва ли ще видим тройния аксел от изхвърляне, защото тя все още не е възстановена. Но ако за 17 години съм видяла нещо от Альона, това е, че тя ще бъде претендент за титлата или изобщо няма да излезе на леда.
А ако я видим на следващата Олимпиада, което ще се случи, ако двамата са здрави, тя ще се превърне в легенда. С пет олимпийски участия във фигурното пързаляне са само Маргарита Дробязко и Повилас Ванагас (1992, 1992, 1998, 2002, 2006). Альона би записала пето участие само че в границите на 16 години, докато при литовците те са 14.
