Няма да скрия, че обичам Италия. Обичам културата, музиката, модата, храната, архитектурата, чарът на всяка малка уличка. Обичам това усещане за щастие и лекота, което човек може да изпита само там, подвластен на магията на Dolce far niente. Видяхме красотата на Италия ги на откриването на Олимпийските игри в Милано и Кортина- тази церемония, която може да бъде описана само с една дума “Класа”.
И някак подсъзнателно винаги след българските спортисти, съм имала симпатии към италианските. Може ли жена да не е фен на „Скуадра адзура“ (Squadra azzurra) от началото на века? Предполагам знаете, че така е известен националният им отбор по футбол. Скуадра адзура или светло синия отбор, заради цвета на екипите, които не са точно светло сини.
Но това е друга тема. Темата е не е дори толкова фигурно пързаляне, колкото за този особен отборен дух на италианците, които ги прави толкова специални в спорта. Те са толкова добри в отборните спортове, защото скуадра е нещо повече от отбор. Да, в превод значи това, но тази дума сякаш е натоварена с допълнителен емоционален заряд.
През 2014 година Анна Капелини и Лука Ланоте станаха европейски шампиони в танцовото пързаляне. Тогава видях с очите си какво значи скуадра. Целият отбор на Италия празнува с тях, всички които тренират там – също. Към Kiss’n’Cry зоната изведнъж се спуснаха състезатели и треньори, работещи и състезаващи се за различни федерации. Нямаше значение, те са от Италия, те се радват и подкрепят.
Винаги емоционалната Барбата Фусар Поли (тогава отново с Шарлийн Гиняр и Марко Фабри) се прегръщаше с бившия си партньор Маурицио Маргалио (олимпийски шампиони от 2002) който вече развиваше танците във Финландия. И в цялата тази емоция, настрани остана само треньорът им Игор Шпилбанд. Все пак той е от Русия, а в Русия няма скуадра. В Русия и много други отбори се поздравяват по задължение, не се радват на успехите си.
Затова още с началото на отборното състезание в Милано силно стисках палци за Италия. За всеки, който гледа фигурно пързаляне беше ясно, че бронзът е или за тях или за много амбициозния тим на Грузия.
А интригата се запази до последното изпълнение при мъжете, които определиха третото място. За грузинците европейският шампион Ника Егадзе срещу Матео Рицо, който тогава изостана с 20 точки, защото просто не може да скача.
Италия обаче имаше голям коз и това е късметът на Матео Рицо. Това момче е уникален случай в историята. Спечели бронзов медал от Световно първенство за юноши с шести места в двете си програми в София през 2018 година. Следващия сезон взе първи медал от Европейско – бронз след като беше 10-и в кратката програма и то при много силна конкуренция.
Егадзе сбърка, Рицо издържа. И се плъзна по леда право към своята скуадра, която вече го чакаше в еуфория. Никола Мачи или искаше да скочи на леда или да издърпа Матео. Там бяха и Валентина Маркей, натоварена с много важната задача да организира шествието на факлоносците и Каролина Костнер, която работи за отбора на Япония. Две бивши, дългогодишни конкурентки се прегръщаха радостни, това може да се види само в Италия.
Всичко това беше емоция, която оставя едно такова хубаво чувство за успех, който има смисъл и извън спорта. И италианците показват тази емоция не само във фигурното пързаляне, а във всеки спорт.
Кои са медалистите
Лара Наки Гутман – преди 4 години (тогава на 19) тя получи допълнително право да участва на Олимпиада, за да попълни отбора на Италия. Сега отиде като важен състезател дни след като спечели сребърния медал от Еврпейското и ще я гледаме за първи път и в индивидуалната надпревара.
Матео Рицо – вече на 27 години, 4 пъти медалист от европейски първенства, известен с отличното си пързаляне и не толкова добри скокове
Даниел Грасъл – 23-годишен, 6-кратен национален шампион и само с един медал от Европейско марар че изпълнява супер сложните четворни луц, ритбергер и флип.
Сара Конти и Никола Мачи – европейски шампиони през 2023 и медалисти от Световно. Сара получи контузия в края на миналата година и двойката не участва в състезания до Олимпиадата
Шарлийн Гиняр и Марко Фабри – на четвъртата си Олимпиада танцовата двойка спечели медал, макар и отборен. Кариера каквато малко спортисти имат с три европейски титли, два медала от Световно, пето и четвърто място на Олимпиада. И със собствен почерк, които винаги ги отличаваше
P. S Още нещо за Италия и олимпийските игри. Когато излизат пред целия свят, италианските фигуристи почти винаги имат поне една програма на италианска музика. Гиняр и Фабри саундтрака на филма “Диаманти” на Джорджия, Конти и Мачи с “Карузо”, Рицо с кратка върху песен на Дамиано Дейвид (Манескин), Грасъл с танго от италианския композитор Стефано Лентини и саунтрака на филма “Конклав” за изборът на нов папа. А Лара избра музика от италианския сериал “Законът според Лидия Поет”. Ребека Джиларди и Филипо Амброзини ще видим само в индивидуалната надпревара при спортните двойки и ще си припяваме добре познатото “Воларе”.
*Dolce far Niente – изкуството да не правиш нищо.
