Цветелина Найденова: “Не мога да опиша какво чувствам. Всички видяхте какво посрещане ни направиха. Развълнувана съм. Всичко беше много трудно. Играхме и за нас и на нашите треньори, за цяла България и за Цвети, тя е част от всички нас. Цената беше много високо, но само ние знаем какво сме платили. Искахме го, жадувахме го този медал. Имали сме много трудни състезания, но това беше игра на нерви.
Мисля, че е време да се откажем, това ще бъде най-достойния начин. Предстои ми почивка, след това не съм се ориентирала.
Християна Тодорова: Не мога да опиша емоцията. Благодаря за посрещането. Щастливи сме, че зарадвахме България и сбъднахме мечтата си. Много е трудно когато 8 години си на топа на елита. Всяка година имахме по едно голямо изпитания, но това което се случи преди няколко месеца с нашата съотборничка беше най-трудното, но се събрахме и заедно излязохме от тази ситуация.
Вярвам, че трудът се възнаграждава и това се случи. Това че на гърба на анцузите ни пише България беше най-голямата мотивация. Най-трудно беше след седмото място в квалификацията, но Илиана, Ина и екипът бяха до нас и ни мотивираха. Ще си почина много хубаво.
Михаела Маевска: След квалификацията плакахме по време на индивидуалното състезание. Трудно ще се сбогуваме с гимнастиката, това беше нашият живот. Осъзнаваме, че сбъднахме мечтата си и взехме медал. Осъзнаваме, че това беше краят на спортната ни кариера, за което ми е много тежко. Сега ще почивам и след това пак ще почивам.
