Този текст е по-особен и има две героини. Едната е главна, другата третостепенна, защото не съм сигурна дали има по-нискостепенни героини иначе щеше да е от тях. Но няма да ви занимавам много с нея. Ще се запознаете в началото и ще я срещнете отново на финала.
Нашата третостепенна героиня е тийнейджърка, която седи една вечер отегчена пред телевизора вкъщи и се готви да гледа филм. Филмът се казва “Да бягаш след мечтата си: Историята на Гейл Дивърс”. Говорим за време преди повече от 15 години, когато героинята още не беше чувала за интернет и за възможностите, които ще има с два клика да намира цялата информация, от която се интересува. Така съдбата на Гейл Дивърс се запечатва някъде дълбоко в съзнанието на момичето, което като всяка тийнейджърка предпочита MTV пред Евроспорт и атлетката скоро е изместена от по-актуални теми.
Някъде по същото време самата Гейл Дивърс е фаворит за олимпийската титла на 100 метра с препятствия на Игрите в Сидни, но се проваля отново в коронната си дисциплина. Тогава какво я прави толкова специална. Пиша за нея, защото е сред спортистите с най-интересна съдба, които служат за пример и вдъхновение. И някак си естествено се получи да разкажа за нея след Олимпиадата и по време на Параолимпийските игри, защото тя за малко не се превръща в параолимпийска. Но всичко по реда си.
Йоланда Гейл Дивърс е родена на 19 ноември 1966 година в Сиатъл в семейството на бивша баскетболистка и бивш футболист. Тя смята, че смесените гени са родили лекоатлетка. Още като тийнейджър става популярна в родината си, но светът я видя и запомни през 1992 на Олимпиадата в Барселона с ужасяващото падане, златния медал, огромната усмивка и дългите нокти. Две години по-рано светът почти свършва за нея.
След страхотни резултати в колежа Гейл се готви за Игрите през 1988 година, поставя нов рекорд на САЩ на 100 метра с препятствия под ръководството на легендарния Боб Кърси (по същото време треньор на още две феноменални състезателки – съпругата му Джаки Джойнър-Кърси (единствената двукратна олимпийска шампионка в седмобоя) и покойната Флорънс Грифит Джойнър – все още световна рекордьорка на 100 и 200 метра). Дивърс започна да губи тегло, чувства се отпаднала, косата й капе. В Сеул отпада в полуфиналите и по-късно заявява, че това е най-слабият й резултат от ученическите години. Лекарите отдават влошеното здраве на прекалено силното натоварване за Игрите. “Падаха цели кичури от косата ми, ноктите ми не растяха, кожата по лицето ми започна да пада. Две години никой не успя да ми постави диагноза. Първият ми съпруг ЕрДжей Хемптън опита да помогне, но това не беше по силите ми. Минах през всичко сама. Не смеех да излизам защото плашех хората. Обичам деца, но един ден в магазина момиченце каза на майка си: “Мамо, какво й има на тази жена. Прилича на чудовище”, разказва Дивърс в своя сайт.
Накрая лекарите поставят диагнозата болест на Грейвс и назначават химиотерапия. Бета блокерите, които предпазват от странични ефекти, обаче са в забранените вещества от Световната антидопингова агенция. Лекарят на атлетката се обръща към ИААФ с молба да бъде направено изключение, защото тези лекарства са животоспасяващи за нея. От ИААФ обявяват, че ако тя приеме лекарствата, ще бъде наказана за употреба за допинг.
За атлетката, която мечтае за олимпийския връх, това е недопустимо и тя отказва да ги приеме. Тогава започва кошмарът. Гейл няма сили да стане от леглото, лази на лакти до банята, където повръща приетата радиация, щитовидната й жлеза е разрушена. Един ден през февруари 1991-а се буди с огромни рани по краката й е откарана в болница в Лос Анджелис, където краката й трябва да бъдат ампутирани. Според лекарите е късметлийка, че е жива. Ако ампутацията беше направена, вероятно Гейл щеше да бъде велика параолимпийка, но и в болницата тя не се предава, а си повтаря думите на Мохамед Али, че успехът е в твоите ръце.
Знаем, че афроамериканците са силно религиозни, а тяхната християнска вяра – протестантството е най-силната религия, която има силата да променя човешките съдби.
”Молех се на Бог да запази краката ми. Вярвах, че това е работа на Дявола. “Казах му: Господин Дявол, няма да получиш краката ми. И чудото се случи. Дадоха ми лекарства, с които започнах да се възстановявам”, споделя хърделистката.
През март тя се връща на пистата и подновява тренировки след две години и половина пауза, в които единствената й тренировка е вдигането на телефонния указател, с което тренира мускулите на ръцете си. През август тя е на Световното първенство в Токио, където печели първия си голям медал – сребро на коронната си дисциплина 100 метра с препятствия.
Само година по късно Дивърс е на финала на 100 метра в Барселона. Пет спринтьорки пресичат финала почти едновременно, но няма спор, че Гейл Дивърс е победител с 10.82 секунди. Съдбата не може само да ти дава, американката вече се е убедила в това. Дни по-късно тя е на старт на хърделите и води уверено до последното препятствие, на което се препъва, губи баланса си и пада пред финалната линия, завършвайки пета. “Бях ли разочарована? Да, но само защото статистиците изчислиха, че ако не беше спъването, щях да счупя световния рекорд”, признава тя. Е, рекордът на Йорданка Донкова (която за наше щастие взе бронза в Барселона след златото си в Сеул) оцеля и му се радвахме до скоро.
За последвалите успехи на Дивърс няма да пиша. На Олимпиадата през 1996-а ситуацията почти се повтаря. Тя печели златото в късия спринт, като завършва заедно с Мерлин Оти (Ямайка), но фотофинишът определя Гейл за шампион (освен нея само две спринтьорки са го правили – Уайомия Тайс 1964 и 1968-а и Шели-Ан Фрейзър-Прайс 2008 и 2012). В хърделите американката остава четвърта на стотна от медалите, но пък се радва на третата си олимпийска титла с щафетата на 4х100 метра.
Нашите две героини се срещат отново през 2004-а. Тийнейджърката вече следи и Евроспорт и изненадващо вижда огромни извити нокти със син лак, които веднага привличат вниманието й. И докато си спомня за вечерта, в която гледа филма за Гейл Дивърс става свидетел на последния златен медал на атлетката от финала на 60 метра на Световното първенство в зала през 2004-а. Следващите три години вече в ерата на Интернет, тя следи последните стартове на американката.
Ето и историята на ноктите от нейната уста: “Ноктите ми растат три години, защото толкова чаках за диагнозата си. На всеки 3 години ги режа и ги оставям да растат отново”. Ноктите са послание към хората, на които чрез фондацията си иска да каже, че проблемите с щитовидната жлеза се лекуват. Историята на Гейл Дивърс има щастлив край, който все още пише заедно с втория си съпруг и двете си дъщери. Всеки ден тя се изправя срещу препятствието на болестта и успява да го преодолее.
Може би се питате какво се случи с нашата третостепенна героиня? Тя отдавна вече не е тийнейджър и в момента се готви да сложи последната точка на този дълъг, надявам се неотегчителен текст – текст номер 3000 в “Красивата страна на спорта”. От момента, в който се роди идеята на този сайт тя иска да разкаже историята, която я вдъхновява в половината й живот. И за финал съветът на Гейл Дивърс: “Пазете мечтите си и правете всичко, за да ги постигнете. Когато аз имам мечта или цел, я записвам и тя става част от мен. Това е като писмен договор. Казвам си, че ще дам най-доброто от себе си, за да я постигна. На пистата има 10 препятствия, а в живота винаги има поне по едно. Винаги има нещо, което трябва да преодолеете и именно това трябва да правите”.
Успехите за Гейл Дивърс
Олимпийски игри: 3 златни медала (два на 100 метра през 1992 и 1996, с щафетата на 4х100 метра през 1996)
Световни първенства:
100 метра: златен медал (1993)
100 метра с препятствия: златни медали (1993, 1995, 1995, 1999), сребърни медали (1991, 2001)
4х100: златен медал (1997), сребърен медал (1993)
Световни първенства в зала:
60 метра: златни медала (1993, 1997, 2004)
60 метра с препятствия: златен медал (2003), сребърен медал (2004)