Тяхната любов е уникална, и с право може да се нарече велика. Тя преминава през изпитания и оцелява в борбата. Тя надделява над враждебността на общественото мнение, битката с установените норми и се бори за правото си да съществува. Любовта им се ражда и съществува в необичайна среда. Тя има собствена химична формула за оцеляване. Необходимата среда за съществуването на тази любов е фигурно пързаляне.
За тази история още не са писани книги, не са правени филми, но дори в света на фантазията едва ли има по-силна история от тази на любовта на Людмила Белоусова и Олед Протопопов…
Олег Протопопов е роден през 1932 г. в Ленинград. Като дете е на ръба на смъртта при блокадата на града по време на Втората световна война. Майка му е професионален танцьор и го учи на любов към музиката. На 15 години той прави опит да се запише на уроци по пиано, но не е приет. Прибирайки се разочарован у дома среща съдбата в лицето на група младежи, които карат кънки.
Людмила Белоусова е с три години по-млада от Олег. На 16 години решава, че иска да бъде състезател по кънки, колкото и да е късно за нея.
Съдбата ги среща в Москва на треньорски семинар през 1954-а. Двамата били най-младите и започнали да служат за илюстрация на различни елементи. Двамата споделят по-късно, че сякаш са се пързаляли заедно от векове.
Людмила напуска Москва и се мести в Ленинград, където започват тренировките им. Кога се влюбват и женят, д
вамата не помнят, случва се между тренировките. Официално съпруг и съпруга са от 1957-а. Тя запазва името си Белоусова, но светът започва да ги познава като Протопопови.
Кариерата им започва, когато тя е на 19, а той на 22. Сега това е възраст за сериозни постижения, а за тях началото на един дълъг път с трудни състезания, липса на вяра, скептицизъм и подигравки.
Вместо с думи, отговарят с резултати – олимпийска титла през 1964-а (първа от серията на Русия, която спря през 2010-а), защита четири години по-късно, по 4 световни и европейски титли.
Те не просто побеждават, а налагат нов стил и издигат фигурното пързаляне до нивото на истинско изкуство с фрагменти от класически балет. Лиризъм, гъвкавост, музикалност и добре обмислени пози, жестове, невероятен синхрон – всички тези компоненти намират място в тесните рамки на спорта.
Началото за края е през 1969-а, когато Ирина Роднина и Алексей Улянов ги побеждават на националния шампионат. Това е последният им сезон с участия на международни състезания. Те обаче не искат да спрат и още десет години се борят със забраната да стъпват на леда и ограниченията за участия в турнири.
През 1979 година участват на шоу в Швейцария и не се връщат в СССР. Наречени са дезертьори, а всъщност се борят, за да защитят това, което искат да правят.
Животът и любовта им минават на леда. Отказват се да имат деца, за да останат в спорта, който толкова много обичат. Вече 62 години Людмила и Олег тренират почти всеки ден и се обичат както в първия момент.
За последно гледах тяхно изпълнение във “Вечер на шампиони” от края на 2015-а. Разбира се няма лифтове, нито спирала на смъртта, но грацията е още там.
Днес Олег става на 84 години, прекарал е един инфаркт, сложен му е пейсмейкър. Людмила ще бъде на 80 в края на годината някъде около следващата “Вечер на шампиони”, където ще чакам, за да ги видя отново заедно. Защото тяхната история няма аналог, това е любов по-силна от тази на Ромео и Жулиета.
(по материал от fismag.ru)
12.02.2019 г. – Людмила Белоусова почина на 26.09.2017 г., година и два месеца след като този текст беше публикуван. Олег Протопопов остана сам, но още не се отказва от кънките и преди няколко месеца изпълни трибют в памет на своята съпръга.
