Има спортисти, които просто не са родени на подходящото място и в подходящото време. Типичен пример за това е руският фигурист Константин Меншов. На 30 години той има само 1 участие на европейско първенство преди 2 сезона и финишира седми. Изминалият сезон започна добре за опитния състезател с две четвърти места в Гран при сериите и трета позиция на националния шампионат. Въпреки това руската федерация не го изпрати на Европейското, което предизвика недоволството на редица руски звезди. Максим Транков, Дмитрий Соловиев и Алена Леонова организираха интернет кампания за промяна на решението, но не успяха. През април Меншов участва в Световния отборен трофей, където след страхотна кратка програма извади рамото си във волната.
За изминалия сезон, трудностите, разочарованията и контузията състезателят говори пред icenetwork.com.
-Как върви възстановяването ти?
-Завърнах се от Ница (Франция), където трябваше да съм на лагер, но по-скоро се възстановявах. Там стъпих и на лед, но бях много внимателен и почти не работих с контузеното си рамо. Ако трябва да съм искрен, беше ме страх, че след повече от месец почивка ще се чувствам много зле, но още на втората тренировка бях готов за четворен скок. Лекарите ми обясниха, че трябва да пазя рамото си от резки движения до началото на юни. Като цяло подготовката ми върви добре, но рамото още ме боли. Продължавам да работя с физиотерапевти.
-Този сезон името ти беше често в медиите, особено в Русия. Колко емоционална и физическа енергия изхаби този сезон?
-Сезонът за мен не беше лесен, разбира се. След руското първенство, когато бяха избрани състезателите за националния отбор, не можах да повярвам, че няма да участвам на Европейското. Имах надежда, че федерацията няма да постъпи така. Сезонът ми беше много успешен и вярвам, че бях готов да се боря за медал. Беше болезнено, защото всичко се разпадна. Благодаря на всички, които ме подкрепиха в този период. Тази случка обаче ме направи по-силен и сега гледам на нещата по различен начин.
-Сезонът ти започна много добре и сигурно си имал големи амбиции за края му?
-Това можеше да е най-добрият ми сезон. В началото се състезавах с топсъстезатели и ги побеждавах. Така събрах увереност в силите си. Много исках да отида на Европейското и да се боря за медалите. Не съм сигурен как бих се представил на Световното, но Денис Тен показа, че всичко е възможно.
-Решението на федерацията обаче не беше краят на проблемите си. Ти получи тежка контузия на Отборния трофей. Какво се случи?
-Имах същата травма и преди 4 години и след това не съм имал проблем, дори след тежки падания. Все още не разбирам какво се случи. Не мисля, че това е лош късмет или нещо такова. Разбира се, много е трудно да си трети след кратката програма и да се откажеш, като лишиш тима си от точки.
-Това състезание важно ли беше за теб?
-Не отидох там, за да се доказвам на някого. Целта ми беше да покажа какво мога. Всички състезания са важни за мен.
-Очакваше ли толкова голяма подкрепа от другите състезатели, когато не попадна в отбора за Европейското?
-Честно казано не. Имали сме и други подобни случаи, но за първи път всичко е на такова ниво. Благодаря на всички.
-Следващият сезон е олимпийски. Мислиш ли, че руската федерация ще постъпи по същия начин?
-Аз ще опитам да се представя добре във всяко състезание, останалото не зависи от мен. Федерацията ни обаче научи няколко урока този сезон. Ще почакаме и ще видим.
-След събитията този сезон промени ли отношението си към спорта?
-Сезонът остави следa у мен. Както и да е, сега за мен е по-лесно да се състезавам. Преди постоянно чувствах, че дължа нещо на някога, а сега това чувство изчезна.
-Какво ще кажеш за мъжкото фигурно пързаляне от изминалия сезон?
-Всяка година програмите стават по-сложни, състезателите изпълняват четворни скокове. Освен скоковете обаче важни са техниката на пързаляне, пируетите, изпълнението и силата. Безспорният номер 1 за мен е Патрик Чан, но когато се пързаля чисто.
-Как ще се подготвиш за новия сезон?
-Трябваше да летя за САЩ, за да работят по програмите си, но заради лечението ми пътуването се отлага. В края на юни имам лагер в Латвия, след това в Швеция. Вече имам идеи за програмите, но не съм сигурен за музиката. За мен в момента най-важно е напълно да се възстановя.
