Фигуристката Ашли Уагнър е поредната спортна звезда, която показа красотата на голото тяло на страниците на американското списание „ESPN Body Issue“. Както е известно, 26-годишната Ашли е световна вицешампионка от Бостън 2016 и бронзова олимпийска медалистка от Сочи 2014 (отборно).
Списанието показва снимки на 23 голи спортисти. Най-известните от тях са тенисистката Каролине Возняцки, хокеистите на Сан Хосе Шаркс Джо Торнтън и Брент Бърнс, част от женския национален отбор на САЩ по хокей на лед, трикратната олимпийска вицешампионка по лека атлетика Новлин Уилямс-Милс.
„Фигурното пързаляне има този стереотип, че е спорт за малки момиченца, че ние сме красиви порцеланови кукли. Хората не осъзнават колко атлетичен е нашият спорт. Ние правим ужасно сложни неща да изглеждат лесни. Може да ви изненадам, но тренирам 6 дни в седмицата, по 3-4 часа на леда, и по 2 часа извън него. Бях мъжкарана, не ме интересуваха пайетите и костюмите, привлече ме скоростта и чувството сякаш летиш, което изпитваш на леда. Когато приземяваш скок силата е много голяма. Седем секунди съм във въздуха, но винаги знам дали скокът е добър и ако не е как да поставя ръцете си и да го приземя. Състезавам се от 21 години, вероятно задникът ми вече няма чувствителност, толкова пъти съм падала“, споделя фигуристката в интервюто.
„Аз съм една от ветеранките в този спорт. При нас дълголетието е рядкост. Случва се да се чувстам като майка в съблекалнята. Състезателките сега са на 16-18 години, може би 20. В Сочи аз бях на 22-23. Идолът ми е Тара Липински и в едно интервю с Джони Уиър тя каза, че е изненадана от това, че не се отказах след Сочи. Няма нищо по-разочароващо от това идолът ти да те отпише. После осъзнах, че много хора си го мислят. Това ме амбицира още повече и успях да спечеля сребърния медал на Световното в Бостън“, разкри още Уагнер.
Ашли прави и много сериозно разкритие: „Претърпях пет сътресения. През 2009 г. получих мозъчно сътресение от еднo наистина лошo падaне, паднах на врата си и главата ми се удари в леда. Не можех да контролирам тялото си, едва ходех, дори не можех да говоря. Това беше най-травмиращото нещо през, което тялото ми някога е трябвало да мине. И идваше в олимпийската квалификация – този момент, когато не знаеш дали сезонът ти ще свърши или отиваш на Световно е ужасяващ. Тялото ми буквално правеше всичко срещу мен. Проявявах тези симптоми най-вероятно за 3 месеца и никой не можеше да ми каже какво не е наред. Отидох при невролог, отидох при кардиолог, отидох до почти всеки лекар, накрая ми предложиха да погледна врата си. Прешлен притискаше гръбначния стълб.
Сътресенията определено променяха начина, по който обработвам информация в мозъка ми. Моята краткосрочна памет е слаба. Разговорът с мен е малко като да говорите с Дори от „Търсенето на Немо“ [смее се]. Може би най-голямото ми предизвикателство сега е да науча хореогафията и да я запомня. Станах абсурдно дислексична – когато говоря за дислексия, имам предвид тялото си. Моят хореограф трябва да е непосредствено до мен. Това ми помага да обработвам по-добре движенията, а след правя повторение след повторение. Правя записи и постоянно гледам програмите си, повтарям ги докато не започна да ги усещам.
Забравям движенията. Достигнах до точката, в която бях на леда по време на състезание и изпаднах в паника за пет секунди, защото не можах да си спомня програмата. Тогава импровизирах“.
Заб. На първата снимка Ашли е в позиция от артистичен пирует