„Ще ви разкажа за моето първо Гран при. Проведе се в Москва през 2018 г.Първият ден от състезанието не мина по най-добрия начин. Допуснах груби грешки и останах 10-та в многобоя. Не бях доволна от себе си, но състезанието не беше приключило. Бях се класирала за два от финалите – топка и лента.
На сутринта в деня на финалите, докато си оправях багажа за състезанието, в последния момент попитах треньорката си ( Марияна Памукова) дали трябва да си взема обръча и трикото, тъй като бях първа резерва в този финал. Тя беше категорична и даже се изненада, че я питам нещо такова.
Оставаха броени минути до началото на финалите и вече загрявах с топка. В един момент забелязах как Арина Аверина седна до треньорите си. Стори ми се странно, но това не биваше да ме разсейва и продължих подготовката си по-конценрирана от преди. Състезанието започваше и първата гимнастички се подготвяше за представянето си.
Тогава при моите треньори (Бранимира Маркова и Марияна Памукова) дойде представител на руската делегация. Каза, че Арина се е контузила и няма да вземе участие във финалите. Попита ни дали имам готовност да взема участие във финала на обръч. Бях меко казано шокирана. Имах време само да си облека трикото и да си взема обръча преди да дойде моят ред.
Треньорките забелязаха, че съм нервна от тази промяна и започнаха да ме окуражават. Даже г-жа Маркова ми каза нещо (смятам да си остане между нас) което разсмя всички ни. Финалът на обръч мина по-добре от очакваното. Станах втора, но още беше рано да се радвам. Състезанието не беше приключило.
Преди да изляза за съчетанието с топка г-жа Маркова пак ми каза същото нещо, но вдигна залога. Изиграх съчетанието си много добре, взех висока оценка и се движех първа във временното класиране. Оставаше само още една оценка – тази на другата руска представителка Дина Аверина. Когато излезе нейната оценка не можех да повярвам на очите си. Бях все още първа.
Разтреперих се и веднага отидох при треньорите. Всички бяхме много щастливи. По-късно същия ден спечелих и бронз на лента. Това беше първото ми състезание, като основен състезател при жените и не съм си представяла, че ще завърши по този начин. Никога няма да забравя усещането да съм на най-високото стъпало! Ще ме държи цял живот!“
Боряна Калейн
