В неделя две българки стъпиха заедно на подиум на Световна купа по художествена гимнастика и цял ден усмивката не слезе от лицето ми. Катрин Тасева с отличие в многобоя и в два от финалите, Боряна Калейн с медал при дебюта си. Веднаха исках да напиша нещо специално за тях докато съм под влияние на емоциите, но не ми се струваше честно. Защото в този текст трябва да бъде и Невяна Владинова. Интуицията ми подсказваше, че ще чакам по-малко от седмица и, че много радост ни чака в негостоприемното Баку. А може би и това, че следя Неви от години и зная, че формата й идва в точния момент, а кой момент е по-важен от предстоящото състезание в София.
Миналата неделя се намери кой да ми развали настроението. Една от националните телевизии започна предаване с новината за златния медал на ансамбъла и нито дума за успехите на индивидуалните ни състезателки. Тази тенденция ме вбесява от няколко сезона, когато Златните момичета спечелиха 81-то си отличия, а след Силвия Митева успехите индивидуално бяха само спомен… Просто индивидуалните ни състезателки сякаш играеха в някакви второстепенни състезания, за който не трябва да се споменава.
И тогава се появи Бранимира Маркова… Първо ни върна вярата с Невяна Владинова. Цялата кариера на красивата гимнастичка върви бавно, винаги трябва да чака и когато през 2013-а получи своя шанс побърза да го хване. Само два сезона по-късно Владинова вече влизаше във финали на големи състезания.
Бранимира имаше и втори вариант и по същото време втората й състезателка Катрин Тасева дебютира успешно в Световните купи.
Неви и Катя са безкрайно различни и изключително близки. Друго такова приятелство между две съпернички не вярвам да съществува. Владинова е нежна, класическата българска красавица с много смелост, а Тасева – екзотичното момиче със собствен стил. Двете са гимнастички от топ класа, а когато са заедно стават още по-силни.
Това видяхме през 2016 година, когато Владинова започна редовно да играе финали, а често Тасева излизаше редом до нея. На Световната купа в София Неви спечели и дълго чакан медал – бронз във финала на лента, взривявайки публиката с вихрената “Булерия”.
Приказката на треньор и състезател продължи на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Българката издържа в една осемчасова квалификация и влезе във финала с шести резултат, бетонирайки се в световния елит. За мен седмото място на Невяна във финала на Игрите е съпоставимо като значимост с бронзовия медал на ансамбъла заради конкуренцията в двете категории.
Като треньор на двете ни най-успешни гимнастички Бранимира Маркова беше избрана и за треньор на националния отбор. Така триото се превърна в ОТБОР, в който влязоха три от най-талантливите ни състезателки Боряна Калейн, Ерика Зафирова и Петя Зафирова със своите треньори Марияна Памукова, Белла Каратанчева и Николай Боев. Брани избра за помощник Силвия Стойнева – треньор на един страхотен ансамбъл девойки, които впечатляваше с композиции, игра и успехи през 2015-а (три от момичетата на Силвия – Тедора Александрова, Мадлен Радуканова и Мадлен Сергеева вече са в новия ансамбъл, който печели медал след медал).
С доброта, класно поведение и усмивка Маркова успя да организира работата на отбора по най-добрия начин. И успехите на индивидуалната ни гимнастика се завърнаха (повече прочетете тук).
Катрин Тасева спечели първия златен медал за този отбор в Киев с великолепната си топка. Музиката на Белослава ни даде и хаштаг #красотатапобеждава, който бързо събра под общ знаменател успехите на грациите – не само на Катя, а на всички момичета.
Последните 10 дни са изключителни. В две поредни Световни купи българка печели бронзов медал в многобоя (Катрин в Ташкент, Невяна в Баку). В Ташкент имахме четвърто място на Боряна Калейн, а двете ни момичета се качиха заедно на подиума във финала на бухалки. Първата, която ги поздрави беше Владинова. Вече писах за това колко много може да значи един малък жест за един голям отбор.
Изводът е един. България с индивидуалния си тим се оформя като втора сила в художествената гимнастика. Момичетата ни се класират по-добре от състезателките на Беларус, Украйна, Израел, Азербайджан, Италия. Засега само Русия стои пред нас. Но… Невяна, Катрин, Боряна и дори Ерика са много по-запомнящи се от близначките Арина и Дина Аверини и Александра Солдатова.
Препоръчвам ви лично да се убедите в това. Не пропускайте възможността да видите на живо Владинова и Тасева на Световната купа (5-7 май), а Калейн, Зафирова и Борисова на Международния турнир (2-3 май).
P.S. Не обичам да изразявам бурно емоции, но ако днес или в неделя Бранимира, Катрин, Боряна или Невяна бяха до мен, нямаше да се сдържа да ги прегърна силно. Чакаме добри новини и за представянето на Ерика и Петя на силния турнир в Корбей-Есон (Франция).