Звездата на фигурното пързаляне Бриан Жубер гостува в Женева за шоуто “Музика на леда”. По това време той участва в телевизионното предаване “Поколение шампиони” с тематика фигурно пързаляне. В студиото бяха още няколко състезатели и майката на французина Раймон.
-Г-жо Жубер, благодаря ви, че сте тук. Вие сте майка и треньор на Бриан?
Раймон: Никога не съм била негов треньор.
-Но винаги сте била близо до него?
Раймон: Да, много сме близки.
-Бриан, ти си на 28 години, световен шампион, 3 пъти европейски шампион, имаш 8 национални титли и си участвал на 3 Олимпиади. На този момент доволен ли си от кариерата си?
Бриан: Да, аз съм от малък град – Поатие, имаме само една малка пързалка и аз съм постигнал всичко това с много труд. Спечелих доста медали от европейски и световни първенства. Можеше обаче да взема и медал от олимпиада, но там направих грешки и сега се уча от тях.
-Не искам да слагам сол в раната, все пак имаш шанс за медал в Сочи, но защо не се представи добре на Олимпийски игри?
Бриан: Представих се много лошо. Мисля, че проблемът е психологически. Винаги преди началото на сезона си казвах, че идва Олимпиадата, че трябва да успея, че това е шанс веднъж на 4 години. По този начих се стресирах, трупах напрежение и се пързалях без настроение. Когато се натрупат тези фактори се получават повече грешки и нещата не стават, както трябва.
-Планираш да прекратиш кариерата си след Сочи, как смяташ да се подготвиш?
Бриан: Просто ще работя здраво, защото в тази възраст ми е все по-трудно.
-Да не ни казваш, че си стар?
Бриан: … Все още съм млад, но след 12 години в елита виждам как младите момчета идват и вдигат летвата много високо. Сега аз само искам да покажа най-доброто в състезанията, не мисля толкова за медалите, а просто искам да се пързалям добре.
-Подготвен ли си за момента след Сочи, когато ще се откажеш?
Бриан: Със сигурност се отказвам през след Сочи. След това ще участвам в гали, ще опитам да се пързалям в двойка или ще стана треньор. Имам много възможности, но все още не мисля за това.
-Двойка – това отдавнашно твое желание ли е или отскоро го мислиш?
-Мисля за това от сезон 2002/03. Не съм сигурен обаче дали мога да го направя, дали имам характер за това, търпение да работя с друг човек. Винаги съм работил сам и съм тежък характер, като не знам дали ще мога да приема провал в състезание заради партньорката ми.
-Майка ти се усмихна, когато спомена “тежък характер”. Раймон това така ли е?
Раймон: Той го каза, той си знае най-добре.
-Раймон, виждаш ли Бриан в двойка?
Раймон: Това може да му помогне да стане по-толерантен. Той мисли за това от години. Лично аз очаквах да го направи след Ванкувър, но той реши да даде още един шанс на индивидуалното пързаляне.
-Г-жо Жубер, изненадахте ли се когато Бриан избра фигурното пързаляне, което за хората е момичешки спорт?
Бриан: Аз всъщност исках да тренирам хокей, защото момчетата бяха там, но рано започнах да печеля медали във фигурното пързаляне и не съм търпял подигравки (Бриан е с изваден бъбрек от бебе и затова не му е позволено да тренира хокей). Когато бях на 10 години майка ми заяви, че заради мен пътува прекалено много, а аз й отговорих, че скоро ще обикаляме целия свят.
Раймон: Баща му искаше да стане футболист, той тренираше като малък. За лош късмет на баща му Бриан хареса повече пързалянето.
-Бриан, да поговорим за училище. Беше ли добър ученик?
-Не бях добър, но и много не се интересувах от училище. Харесваха ми часовете по наука, но в останалото време мислех предимно за следващата тренировка. На 17 години спечелих първия си медал от Европейско и реших да се отдам на спорта.
-Зад фигуристите стоят големи екипи – треньори, хореографи, учители по танци. Бриан как е положението с теб?
Бриан: Да и зад индивидуалните спортисти стоят цели екипи. При мен са родителите ми, които ме подкрепят всеки ден, треньора, хореографа, но аз нямам учител по танци. Имам нужда от учител по танци, опитвах да се уча да танцувам когато бях на 15 години, но не бях добър, а определено трябваше да се старая повече. Освен това имам и шивачи, които правят костюмите ми. Добрият тим е нужен, за да имам спокойствие.
-Около теб вървят слухове за неразбирателство с треньорите ти. Защо е това?
-Има няколко неща. Първото е тежкият ми характер, към което трябва да добавя, че имам проблем с доверието. Когато треньорът ми направи грешка, не го забравям и ми е трудно да работя с него след това. Другият момент е, че искам да тренирам в Поатие. Имах възможност да работя с Брайън Орсър в Канада, но отказах, защото не можех да напусна родината си.
-Бриан, говорихме за много аспекти на фигурното пързаляне стигаме и до парите. Спечелил ли си съпоставимо количество пари на успехите ти?
-Фигурното пързаляне е труден спорт. Семействата правят много жертви за децата си – време и пари. За да живееш добре от фигурното пързаляне трябва да си в топ 5 на света, така че е много трудно. С моите постижения и статут съм канен в гали и шоу-програми, където съм платен добре. Нямам месечна заплата, което обаче ме мотивира да работя повече.
-Какво би посъветвал младите състезатели?
-Никога да не се отказват. Този спорт е едно огромно усилие, трябва да работят и да слушат треньора си. Кариерата на един състезател е низ от върхове и спадове, но от тежките моменти учиш най-много.
