Една от най-големите легенди в българската художествена гимнастика отново е в България. Двукратната абсолютна световна шампионка Диляна Георгиева говори надълго пред журналистите 10 години, след като се прибра за първи път у нас. В момента Диляна живее със семейството си в Нова Зеландия. Тя говори по много теми, включително и личния си живот.
По време на 36-о Световно първенство по художествена гимнастика, което се провежда в София, Георгиева и останалите ни „златни момичета“ ще бъдат почетени по специален начин. На 14, 15 и 16 септември ще се състоят специални церемонии, на които грациите ще бъдат представени и ще получат специални медали.
„Последният път бях тук преди 10 години, защото пътувах с малкия ми син, който беше на 12 години и ходихме на турнири в Англия, Франция и Испания, а след това за малко си дойдохме до България“, започна Диляна Георгиева.
Запитана за това как е била убедена да дойде на шампионата в София, едно от „златните ни момичета“ сподели: „Илиана няма грешка, тя не се отказва и след около 10 телефонни обаждания и макар че беше много напечено вкъщи с нашия бизнес, реших да се съглася“.
Георгиева не скри възхитата си от онова, което представят грациите в „Арена Армеец“, като възкликна емоционално, че „не е виждала такава художествена гимнастика“. „Всичко сега е много по-лъскаво, много по-красиво, много по-гъвкаво, много по-трудно, просто е невероятно, ужасно трудно е. Аз не бих могла да бъда треньор по художествена гимнастика, ужасно е трудно е“.
Георгиева не подмина и темата с нашите грации, които ни представяха в индивидуалната надпревара – Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева: „Българките са фантастични, аз ги видях сутринта и им пожелах много успех, докоснах ги и ги прегърнах, и се надявам действително да вземат медали днес“. На въпрос за ансамбъла ни, за който състезанието започва в събота, Георгиева отговори: „Винаги съм ги гледала на видео състезанията, това което съм успяла. Мисля че са фантастични и са най-добрите. И винаги са били най-добрите, дори когато не са печелили. Очаквам с нетърпение да ги видя“.
„Много беше емоционално да се срещнем, доста сълзи капнаха отстрани. Повечето по принцип си поддържаме връзки по фейсбук, така че не ми беше трудно да позная никой. Всички се знаем вече как изглеждаме на стари години и всички изглеждат добре.“
„Като гледах толкова от близо вчера състезанието и като гледах светлините, момичетата как се опитат да хванат тези уреди с такава височина, с толкова трудни елементи, си спомних точно този момент, ужасът, който изпитваш да не би да изпуснеш и тези ослепяващи светлини на тавана, които са същите и сега. И просто цялото напрежение отново го преживях, което те го усещат и затова дори малко се притесних и се почувствах виновна, че ние седяхме там отпред и прекалено много се прегръщахме и целувахме, когато момичетата бяха на терена. Действително е много голямо напрежение да си сам, пред толкова много хора и със светлини в очите, музика, трудни елементи, просто е ужасно“, откровено сподели за спомените, които са я връхлетели Георгиева.
Георгиева сподели и как се е стекъл животът ѝ в Нова Зеландия: „Първите седем години работих в залата с художествена гимнастика, но после ми се родиха още две деца. Сега имам три пораснали деца и две внучета. Имаме ресторант в Нова Зеландия, съвсем наскоро го разширихме, стана по-голям и по-хубав и има много работа. Работим седем дни в седмицата, седем вечери и затова ми беше трудно да се откъсна, защото е много трудно да разчиташ на други хора, които работят за теб“.
„Когато сме гимнастички сме малко психирани на темата за храната, винаги сме имали проблеми да се качим на кантара. Но в момента аз съм с 10 килограма точно над състезателното си тегло, но след като ги качих тези килограми повече не съм качвала“.
„Напоследък започнах да си спомням за кариерата си, защото децата ми започнаха да се интересуват, започнах да им показвам на видео. Внучката ми е на 7 години и идва от време на време с мен в залата, когато ходя да им помагам, започнах да им показвам, а на тях им е интересно да видят. Сега им е още по-интересно на живо да видят художествената гимнастика. Надявам да им покажа максимално много неща от България. Момчетата ми са били много пъти в България, защото са тенисисти, те са си пътували сами, дори обмисляха да си вадят български паспорти, но нямаха време, защото се оказа доста сложно. Дъщеря ми и внучката ми никога не са били тук, така че ще им покажа Рилски манастир, Пловдив, дори не съм решила точно къде ще отидем“, сподели за семейството и плановете, които кроят, докато са в България Георгиева.
А що се отнася до това възможно ли е внучката ѝ да я наследи в гимнастиката, бившата грация обясни: „Никакъв шанс внучката ми да тръгне по моя път. Не защото не обичам гимнастичката, а просто човек трябва да е реалист. Тя няма такива физически данни, особено като ги гледам колко са гъвкави и изключително талантливи. По-скоро тенис, голф, за плуване. Но тя е много музикална, свири на пиано много добре, от една година свири и според мен ще бъде музикант. Пее много и е измислила вече три песни“.
„Фантастично е, че България е домакин на Световно първенство и се надявам да не е за последен път. Надявам се много често да става“.
Спомените й от състезателката кариера са свързани с ритуалите на треньорката й Нешка Робева. „Спомням си, когато Нешка ме изпращаше на терена, с целувка и прегръдка, и винаги с едно пощипване, аз си го гледам на видео сега и си спомням усещането. Още не сме се видели с нея, но се чухме и се видяхме на фейсбук и тя обеща, че ще дойде утре, ако не аз ще отида на Герена да я видя. При нас беше същата еуфория. Надявам се и тези момичета да изпитват такава любов от публиката, както ние изпитвахме. Аз го виждам, дори повече и дори малко аз им завиждам. Явно са много популярни, но те са фантастични“, каза Диляна Георгиева и си пожела България отново да е домакин на световно първенство.
