Когато видях Марджори Лажоa и Закари Лага сякаш Теса Въртю и Скот Моър оживяха пред очите ми и ми е страшно тъжно, че преди дни обявиха края на кариерата си заедно. Закари дори визуално прилича на Скор, а Марджори е красавица като Теса, само че с руса коса. Това, разбира се, нямаше да е достатъчно ако не бяха качествата им, пързалянето на огромна скорост и фактът, че двамата са абсолютно равнопоставени и в техническо отношение и като артистизъм.
Тогава през 2018 година открих потенциални медалисти от Олимпиадата през 2026 година. Два олимпийски цикъла биха били достатъчни за налагането на една двойка, дори в конкуренцията на силните състезатели от Русия (по това време никой не очакваше, че руски състезатели ще бъдат спрени от състезания) и САЩ.
Година по-късно Марджори и Зак станаха световни шампиони за юноши. Кейтлин Уивър и Андрю Поже се отказаха, Теса и Скот го бяха направили година по-рано след втората си олимпийска титла. Вратичката в канадския отбор беше отворена, а като фаворите останаха Пайпър Гилис и Пол Поаре.
Може би тук е мястото да се спомене, че големите федерации като Русия, САЩ и Канада са доста консервативни по отношение на танцовите двойки. Т.е. топ двойката трябва да се откаже, за да може следващите да минат с по едно място нагоре. Отношението във вътрешните състезания е основа за оценяването и в международните. Има статути – първа, втора, трета двойка и не се случват размествания. Или поне не до този сезон, в който Емилея Зингас и Вадим Колесник скочиха от четвърто-шесто място и направиха изключителни резултати, сред които пето място на Олимпиадата в Италия и бронз от Световното първенство малко по-късно.
Обратно нщп 2019 година когато очаквах, че Лажоа и Лага, или ЛаЛа както ги наричат феновете да станат втората двойка на Канада, а след 2022-а година първа. И сякаш нямаше какво да ги спре, огромен талант и потенциал и работа с хитовите треньори за последните 10 години в Монреал – Мари Франс Дюброа, Патрис Лозон и Ромен Хагенауер.
Защо обаче това не се случи. Макар пристрастна, винаги съм мислела че федерацията на Канада не само че не насърчи развитието на ЛаЛа, а дори го стопира. Лоранс Фурнис Будри (да, настоящата партньорка на Гийом Сизерон и олимпийска шампионка) и Николай Сьоренсон решиха да се състезават под флага на “кленовите листа”, след като парньорката не получи датско гражданство и пропуснаха Игрите в Пьонгчанг. На 27 и 30-години те нямаха кой знае какъв потенциал за развитие, но може би опитът ги бутна малко напред.
На международно ниво двете двойки имаха близки резултати, като през 2024-а дори Лажоа и Лага записаха рекордното си пето място на Световно, а Будри и Сьоренсон останаха девети, след което партньорът беше лишен от права.
Марджори и Закари станаха втора двойка. Защо тогава нещата не се получиха. Според мен има още една причина освен доверието на федерацията. Важно е и това на треньорите. Връщам се към Зингас и Колесник, които “избухнаха” през сезона. Те работят с изключителния специалист Игор Шпилбанд. В последните години той сякаш е в миманса, особено след като Медисън Чок и Евън Бейтс го напуснаха, за да се присъединят към IAM школата в Монреал. Но Шпилбанд успя да намери подходяща партньорка за световния шампион от 2020-а Вадим и се посвети на тази двойка. Резултатите не закъсняха.
В същото време ЛаЛа тренират на “мечтаното” място още от юноши. IАМ в Монреал е събирателната точка за танцьорите на лед в момента. На Олимпиадата в Милано и Кортина Дюброа, Лозон и Хагенауер изведоха 11 от участващите 23 двойки. За мен винаги е стоял въпросът доколко тези двойки са равнопоставени. Как някоi от Лайла Фиър/Люис Гибсън, Егения Лопарьова/Джофри Брисо и Диана Дейвис/Глеб Смолкин правят огромен прогрес, докато други като Лажоа и Лага сякаш стоят на едно място и то при видимо по-голям потенциал и качество.
В същото време младите канадци са едни от първите тимове на треньорското трио, което изуми света през 2015-а със световната титла на Габриела Пападакис и Гийом Сизерон, които разбиха всички стереотипи и победиха в едва втория си сезон при сениорите.
Дали Марджори и Закари са получили нужното внимание няма как да знам. Но сякаш винаги нещо малко не им достигаше. Хубави програми, но нищо впечатляващо от типа на “Дюн” на Оливия Смарт и Тим Дийк. Може би това, с което ще ги запомним е волен танц по музика от филма “Рио”. Наистина оригинален, но не особено подходящ за Олимпиада, както се случи. Другата им много красива програма бе върху кавъра на Sound of Silence, музика прекалено много използвана на леда в последните години.
Лажоа и Лага завършват кариерата си заедно с 10-о място на Олимпиадата в Италия, на която се явиха със стара програма по музика от “Бялата врана” (биографичният филм за Рудолф Нуриев), а върхът за тях е 5-ото място от Световното първенство през 2024-а.
Двамата ще липсват, но може би ще ги видим с нови партньори и може би с треньори, които ще повярват в тях и федерация, която ще застане зад тях.
