Треньорът на националния отбор по спортна гимнастика – младежи Димитър Митев в интервю за Красивата страна на спорта за 23-те години треньорство в три вида спорт и за други неща…
-Г-н Митев, колко години отделихте на треньорството в три вида спорт – спортна и художествена гимнастика и таекуон-до ITF? В личен аспект – какво Ви даде работата с младите хора на България?
-Около 23 години. През 1992 г. учредихме с приятели и съмишленици Спортен клуб “Акро” за развиване на трите спорта. Даде ми – преди всичко радост, на моменти тъга – не, защото не са постигнати определени резултати, а защото би могло и да са по-добри. Работата с деца преди всичко зарежда с положителни емоции и поддържа духа млад.
-Много се говори напоследък за състоянието на българския спорт. Какво липсва конкретно на мъжката спортна гимнастика, за да бъде сред елита?
-В момента в над 40 държави има екс съветски треньори по гимнастика. Т.е. навсякъде се работи по съветската програма по гимнастика, включително САЩ, Япония, Великобритания и новия хит – Бразилия. Проблемът на България е, че елитни треньори напуснаха страната и работят по целия свят, включително и в горепосочените държави. Друг проблем е, че, за да се получат резултати, трябва да се работи по тази програма или поне близка до нея. А за това са необходими условия, каквито държавата в момента не е в състояние да предложи.
-Работите с млади хора и със спортните среди, имате наблюдения и от двете страни на нещата: Защо младите у нас като че ли загубиха интерес към високото спортно майсторство? Как бихте мотивирали един юноша – гимнастик да продължи при мъжете, където натоварванията са доста по-сериозни?
-Две са думите, заради които има отстъпление от високото спортно майсторство – РЕД и ДИСЦИПЛИНА, които младите хора в България все по-малко обичат. Ако едно дете е талантливо – притежава не само необходимите физически качества, но преди всичко търпение, работоспособност и концентрация – то ще развие своята дарба и ще се реализира при мъжете. Развитието и усъвършенстването са по-важни като мотивация, отколкото постигането на резултати. Защото именно те водят до тези резултати, а не само амбицията. Според мен, друг път в съвременната гимнастика няма.
-След толкова години в спорта – какво е значението му за възпитанието на децата? Вие сте спортно семейство, но какво бихте казали на тези родители, които нямат връзка с майсторския спорт?
-Майсторският спорт е ТРУД, колосален труд. Трудът възпитава и облагородява. С какъвто и спорт да се занимава едно дете, и независимо до какво ниво ще стигне, трудът, който ще положи, ще му е от полза.
-В последните години в страната се изграждат спортни зали и в същото време отчитаме тревожни тенденции в обездвижването, затлъстяването и т.н. Къде се къса връзката със спорта, според Вас?
-Връзката се къса в програмите за детските градини и училищата. Съвременните условия на живот не предоставят възможност за свободна игра на открито, все повече деца се застояват пред компютри и телевизионни приемници и резултатът е обездвижване.
-Да поговорим за заниманията Ви с таекуон-до ITF. Защо точно таекуон-до?
-Когато спрях тренировъчна дейност, нещо трябваше да замести спортната гимнастика. В последните години, докато тренирах гимнастика, се интересувах от различни бойни изкуства и в крайна сметка, като че ли таекуон-до отговори най добре на необходимостта ми да продължа заниманията си със спорт. След като видях Грандмастер Ким Унг Чол (тогава все още беше 6-ти дан) и програмата, по която работи, таекуон-до ITF ме спечели.
-Какво дават източните бойни изкуства на тези, които се занимават с тях?
-Същото което дава и спортната гимнастика – ред, дисциплина, физически качества и трудолюбие.
-Таекуон-до за Вас какво е – повече спорт или повече бойно изкуство?
-Започнах да се занимавам доста късно, на 28 години, и спортните ми амбиции бяха вече прегорели в гимнастиката, така че за мен винаги е било бойно изкуство.
-Дълго време клуб „Акро“ съчетаваше тренировките по таекуон-до с тези по спортна и художествена гимнастика. Каква методика и какъв подход избрахте при преподаването на таекуон-до? Отказахте ли се окончателно от тренировките по таекуон-до в Русе и защо?
-Таекуон-до е много близо до гимнастиката, като необходими качества и методи за тяхното развитие. И трите спорта се базират на основната гимнастика, а тя – на биомеханиката. Така че компилацията от трите е много добър вариант. И трите спорта се обогатяват. Отказване е много силна дума. Ангажиментите ми покрай спортната гимнастика все повече се увеличават, налага се често да отсъствам от залата и това ме ограничава в развитието на таекуон-до. Една работа се върши или много добре , или просто не се върши. Тези от моите възпитаници, които биха могли да продължат развитието на този спорт, се разпръснаха по света.
-Търсят ли ви за съвети млади треньори? Какво е най-важното, на което бихте ги научили?
-Израснал съм покрай такива големи треньори като Никола Николов, Стефан Стаматов, Иван Григоров, Светослав Батов, Живко Пандезов, Николай Карамфилов и съм се учил от тях. Като старши треньор на националния отбор по спортна гимнастика – младежи, работя съвместно почти само с млади треньори. Опитвам се да предам моите опит и знания, защото, ако всички мислим и работим в една посока, ако има приемственост, надежда има.
-Защо за спорта в България се говори носталгично, с цитиране на едни и същи големи български имена в него (Стефка Костадинова, Йордан Йовчев…), а не се търси това, което би привлякло днешният младеж или възрастен да спортува? Куца ли ни спортната реклама? А спортното образование?
-Носталгично, защото резултатите, които имахме, бяха плод на финансово обезпечаване от държавата на много треньори на различни нива. Това даваше голям оборот на спортисти и качествен подбор. По време на Прехода, първите които бяха съкратени, бяха треньорите. И всеки си намери друго поприще или работа в чужбина. Сега средствата са недостатъчно, липсва стандарт на живот. За да се изгради един гимнастик, са необходими, първо много години работа в залата, а за да се превърне в състезател – участие в много състезания. За да работи треньор с талантливо дете, трябва да е обезпечен финансово, защото това са много часове на ден в залата. В противен случай – трябва да работи за масовост, но тогава пък не остава време за талантливите. В крайна сметка – нивото пада.
–Какво е за Вас масов спорт и има ли го в България?
-Категорично няма. Масовият спорт е в основата на развитието на нацията. Липсата на физическо възпитание на добро ниво, липсата на средства, водят до липса на масов спорт.
-Какви са психологическите резерви на един спортист – бихте ли разказали някой пример от Вашата практика?
-Да, пример е Йордан Йовчев, който с много тежка травма на рамото се подготви, класира и участва на последната си Олимпиада в Лондон. Също нашата дъщеря, Силвия Митева, която игра със счупена ръка на едно от най-важните състезания в кариерата си – Гран При в Москва, от където тръгна успешният й път в световната художествена гимнастика. Друг пример е един мой гимнастик – Велико Тушев, който с пукната кост на ходилото довърши състезанието до край. Такива примери има хиляди. Всеки спортист на високо ниво развива не само своята воля, но и резистентността си към болка, както и психически качества, които му помагат да преодолява всички трудности по пътя на своето развитие и към успеха.
Автор Б. Ангелова специално за Красивата страна на спорта
ВИЗИТКА
Димитър Русев е роден на 18 март 1962 година. Дългогодишен състезател по спортна гимнастика. Завършва Националната спортна академия „Васил Левски“. Живее и развива треньорската си дейност в Русе, където е основател на СК „Акро“ – за спортна и художествена гимнастика и таекуон-до. Съпругата му – Силвия Дивчева – Митева е треньор по художествена гимнастика. Дъщеря му – Силвия Митева е най-успешната състезателка в националния отбор по художествена гимнастика в последните години. От миналата година, след края на състезателната си кариера, Силвия е съпруга на Илия Янев, треньор по спортна гимнастика. В момента Димитър Митев е треньор на националния отбор по спортна гимнастика – младежи.