Краят на ерата „Евгени Плюшченко“ във фигурното пързаляне настъпи. Кариерата на руския състезател приключва с 4 олимпийски медала – две титли и две сребърни отличия. В последните дни той се доказа като Голям шампион, но показа и, че е Малък човек. Заради амбициите на Евгени за олимпийска титла беше пожертвано руското участие в индивидуалното състезание. За мен още преди месец Плюшченко знаеше, че няма да стартира индивидуално. Затова руската федерация направи всичко възможно за замяна. Замяната беше възможна, но преди Отборното състезание, на което Женя действа като куче, което не пуска кокала.
Преди 4 години, когато той остана след Евън Лайсачек във Ванкувър написах „Плюшченко е моят победител“. Той наистина е такъв. И Лайсчек и Джони Уиър направиха опит да се върнат на леда за Сочи, но не успяха. По-възрастният от тях руснак го направи.
Тук няма смисъл да говорим за възрастта му – 31 години, нито за 12-те операции, последната на гърба от преди година, нито за това, че няколко месеца след нея той успя да изпълни четворен скок. Това са факти, пред които обикновеният фен може само да се възхити.
В чисто човешко отношение обаче Плюшченко се провали. Още от лятото той започна да тренира усилено. По това време беше почти сигурно, че Отборният Трофей ще бъде спечелен от Русия. Така Женя можеше да бъде в отбора и дори да не е в най-добра форма да бъде изтеглен до титлата от съотборниците си.
Самият състезател призна, че това е целта и добави, че ще даде шанс на младите си съотборници за индивидуално участие.
Правилата на Международния кънки съюз се оказаха железни и страната-домакин не получи право да запише един състезател за Отборното и друг за индивидуалното. Така само един фигурист можеше да участва в Сочи. Максим Ковтун победи Плюшченко на националния шампионат и засили дилемата. Евгени заяви, че именно заради младия му конкурент страната има квота. Голям шампион няма право да се държи така.
После на Европейското Ковтун беше колеблив и след допълнително показателно състезание пред закрити врати Плюшченко беше избран за руския участник на Олимпиадата.
Това беше и логичното решение от гледна точка рекламата, маркетинга, продажбите на билети, телевизионния интерес. Когато състезател знае, че носи такава отговорност трябва да я носи докрай. Женя арогантно каза, че иска четвърти медал, защото е Единственият, който може да го стори (явно не е следил историята на олимпийските игри).
В Отборния Трофей Плюшченко игра добре кратка програма и спечели волната, която беше в силно олекотен вариант и накрая триумфира с титлата – четвъртия си олимпийски медал.
И след като изпълни задачата си той се отказа. Руснаците определиха хващането му за кръста на загрявката преди първия индивидуален старт като цирк.
Дали наистина той получи контузия или това беше предварително взето решение? Опитният състезател не е глупав. Той осъзна, че както може да спечели медал, така може и да остане извън топ 10. А е по-лесно да си тръгнеш като шампион.
