София – Будапеща – София
Будапеща не ме накара да ахна при първото ми посещение там преди година и половина. Затова никога не съм мислела, че ще се върна с желание в унгарската столица. Оказа се, че едно събитие може да ме накара да чакам с нетърпение второто си отиване там. Европейското първенство по фигурно пързаляне е първото наистина голямо събитие, което отразих на живо в Красивата страна на спорта.
Споделяйки впечатленията си от Европейското, няма как да не направя и по някоя вметка, с която да сравня видяното със случващото се в родния спорт.
Зала “СИМА” не е спортна, макар че се намира в комплекс “Ференц Пушкаш”. По принцип нейната цел е домакинство на конгреси и изложби. С провеждането на шампионата на Стария континент там домакините показаха, че не е необходимо да има скъпо струващ Зимен дворец, за да се правят зимни състезания. Изводът от това е за управляващите българския спорт. Ние имаме скъпоструваща зала, която не се ползва (в нея не са предвидени състезания на лед) и амортизиран Зимен дворец, който се ползва за тренировки, макар че на децата не им трябва толкова огромна зала, а просто една покрита пързалка в добро състояние.
Естествено, че имам и забележки към организаторите. Пресцентърът, който беше страхотен, беше много далеч от отредения сектор за наблюдение три етажа по-нагоре. Оказа се, че в желанието си да продадат всички билети домакините бяха отредили за медии и състезатели най-неудобния страничен балкон. Хубавото е, че само в последните два дни те бяха принудени да гледат оттам.
В програмата на първия ден бяха кратките програми на дамите и танцовите двойки. С втори номер на леда излеза Анна Афонкина, която показа много малко от това, което може. Естествено си зададох въпроса има ли смисъл да привличаме чужди състезателки, които остават сред последните, но в следващите дни промених мнението си за нея, както ще стане ясно по-долу. Получи се страхотно състезание, като фаворитките играха много чисто и с настроение. Станахме свидетели на страхотно завръщане на Альона Леонова, Елене Геденевашвили, видяхме как рускините Аделина Сотникова и Юлия Липнитская окупират върха. Моментът на деня беше появата на Каролина Костнер. Петркратната шампионка завърши трета, но изпълнението й на “Аве Мария” беше единственото в целия турнир, което вдигна публиката на крака.
Това, което зрителите на екрана не виждат, е случващото се зад мантинелата. Там видях медалиста от миналата година Михал Брезина, който се вълнуваше на изпълненията на сестра си Елиска, макар че опитваше да се скрие от любопитните очи на зрителите (по същия начин чехът подкрепя и Ондрей Отарек). Изключително задружни са испанските състезатели, които бяха на трибуните на изпълненията на Марта Гарсия и Соня Лафуенте. За щастие успях да поговоря с Хавиер Фернандес, който специално за Красивата страна на спорта сподели, че е в много по-добра форма и ще го видим в друга светлина от тази, в която се представяше есента.
След дамите следва церемонията по откриването. Домакините се бяха постарали и тя беше интересна без да става досадна и отегчителна с безброй хвалебствени речи. На леда видяхме деца в местни костюми, отбор по шорттек, шампионката от 2004 година в Будапеща и звезда на домакините Юлия Шебешчен заобиколена от млади фигуристи и въздушна акробатика, която става все по-популярна в ледените гали.
Танцовите двойки ми дадоха сериозен повод за размисъл и осъзнах, че след раздялата си с Марина Зуева Игор Шпилбанд е създал много сериозна школа за танци. В екипа си той работи с Барбара Фусар Поли и от 29 двойки 12 бяха водени от двамата или един от тях, а десет се класираха за волен танц.
Много състезатели от времето на Албена Денкова и Максим Стависки вече се утвърждават като треньори. Освен Фусар Поли това са бившият й партньор Маурицио Маргалио (Финландия), Мари Франс Дюброй и Патрис Лозон (Сара Хуртадо и Адриа Диас ), Галит Хайт (националите на Израел), Пьотър Чернишов (Аделина Сотникова и Максим Ковтун).
Една неочаквана среща по време на танците е един от моментите, които няма да забравя. Наталия Линичук изглежда перфектно и сподели много мили неща за Албена Денкова и Максим Стависки (Анди, благодаря за възможността да говоря с нея). В Будапеща тя беше без Генадий Карпоносов и водеше вторите по сила британци Картър Мари Джоунс и Ричард Шарп, останали последни.
Донякъде си обясних и причината за нестандартността на Нели Жиганшина и Александър Гаши. Те имат по-атрактивен дори от тях треньор – Мартин Скотнички, който е толкова забавен докато ги гледа, че превзема цялото внимание на зрителите.
Денят завърши с най-силната група. Анна Капелини и Лука Ланоте финишираха на 4 стотни пред Елена Илиних и Никита Катцалапов и оставиха развръзката за следващия ден.
Той започна с кратката програма при мъжете и слабо представяне на Манол Атанасов. Страхотно в артистично отношение беше изпълнението на Ким Лусин, който беше придружен на леда от балон, но състезателят допълни образа си, като не се притесни и включи балона в програмата си.
Бриан Жубер и Томаш Вернер, които след десет години се върнаха в Будапеща за последното си Европейско, бяха най-силно аплодирани от зрителите. Жубер дори си позволи да се разходи пред страничния сектор за радост на фенките си в него. За негово съжаление обаче представянето му беше много под очакваното. Вместо танго с хореограф Стависки той заложи на нова програма “Цирк дьо Солей” създадена от Николай Морозов и определено сбърка. На другия полюс беше Вернер с третата си оценка.
Кратката програма беше спечелена от защитаващия титлата си Хавиер Фернандес, а второто място зае Сергей Ворнов от Русия. Воронов беше с атрактивен костюм и получи черно мече, облечено със сако като неговото.
Тримата дадоха и забавна пресконференция след кратките медали. Томаш се пошегува с костюма на Хави и заяви, че е едва се е състезавал, след като го е видял, а испанецът, който демонстрира страхотно чувство за хумор, отвърна с: “Просто съм красив и те заслепявам”.
При танците, а и в турнира изобщо сензацията е третото място на британците Пени Куумс и Никлас Бъкланд. Воденият от Евгени Платов дует беше на върха на емоцията във волния танц по музика на Майкъл Джексън, който се получи по възможно най-добрия начин. В битката за златото руснаците Илиних и Катцалапов сбъркаха, като партньорката падна при изпълнение на туизли, а безгрешните Капелини и Ланоте спечелиха първата си титла и втора за Италия. Представителите на “Скуадра адзура” им създадоха неповторимо посрещане, като целият треньорски щаб и част от състезателите ги посрещнаха. Интересно е, че един до друг стояха Фусар Поли и Маргалио (шампиони през 2001). Бившите партньори седяха на половин метър разстояние през деня и не се поглеждаха, но радостта ги събра и Маурицио разпалено прегръщаше плачещата Барбара. Тя е в щаба на един от треньорите на победителите Шпилбанд, а Маргалио, който води Финландия, беше най-щастлив от италианците и пя химна на страната си от сърце.
Два любопитни момента се случиха накрая. Италианците се събраха и забравиха треньора на победителите Игор Шпилбанд, който не се посвени да се намести сред тях. Анна и Лука пък бяха посрещнати след почетната обиколка от Евгени Платов – треньор на третите Куумс и Бъкланд. Двукратният олимпийски шампион беше толкова искрен в щастието си, че сякаш той тренираше Капелини и Ланоте.
Следва продължение….
