В САЩ, в официалните средства за масова информация, както и в коментарите по социалните мрежи, очаквано не преобладават благосклонните коментари по случая Камила Валиева. Ето една статия, обаче, на американска журналистка в авторитетен вестник, която не само защитава руската спортистка, но и критикува много остро цялата антидопингова система.
Криминализирането на 15-годишния виртуоз Камила Валиева – това е моралната катастрофа, която псевдо-пуританските усуквания на антидопинговото движение, с неговата политика на „нулева толерантност“, сякаш специално търсеха през всичките тези години. Именно това доведе до анатемосването на един невинен. Погледнете Валиева, само я гледайте. Всичко в нейните изпълнения е абсолютна величественост, съчетана с плавна грациозност.
Историята с Валиева всъщност за пореден път разобличи Световната антидопингова агенция WADA заради нейната сбъркана токсикология, произвол в преследванията и безкрайни юридически спирали. Няма абсолютно никакво твърдо доказателство, че нищожните следи от безобидното лекарство, наречено триметазидин, намерени у Валиева, са ѝ дали предимство, например са увеличили ширината на желязото на кънките ѝ, нито има доказателство, че тя го е взела умишлено. Затова пък има убедителни доказателства, че тя е най-великата фигуристка в момента, а може би и на всички времена. Тя се извисява над другите. Няма на света такава субстанция, никаква, която да обяснява нейната артистичност, впечатлението, че е сътворена от Божиите ръце! Само вдъхновението!
WADA в момента е точно като полудяла котка, играеща си с кълбо прежда, оплитаща се, както обикновено, в собственото си кълбо от противоречива анти-логика – и това е обвинение на системата, не на Валиева.
Да разкажем събитията до този момент: още на 25 декември на Валиева е взета проба за допинг. Тази проба е изпратена в лаборатория на WADA в Стокхолм, която е трябвало да я анализира в рамките на около 10 дни. Необяснимо защо, този анализ отнема почти два месеца и дава резултат точно във вторник, след като Валиева вече се е пързаляла на олимпийските игри. Това е типичен пример за съществуващата недопустима немърливост (и може би политизация?) на WADA, от която спортистите се оплакват от много години. Преди тази проба, а и след нея, Валиева е давала други, които очевидно са чисти, включително и в Пекин, където в отборния турнир тя изигра програми, които бяха абсолютно недостижими – балет във въздуха с приземявания на леда върху тънките „скалпели“ на кънките.
Би трябвало този казус да е съвсем прост. Системата за тестване не сработи както трябва и няма нито една причина Валиева да бъде санкционирана. Въпреки това откровените маниаци и съперниците на Русия представиха този случай като глобално престъпление, а WADA и Международният Олимпийски Комитет потопиха Валиева и всички останали в несигурност чрез прилагане на многостъпков процес на отстраняване. Те не са в състояние да се оправят с проблема разумно, защото са фиктивни структури, които прилагат върху спортистите правилото „когато се съмняваш, наказвай“, за да изглежда отстрани така, сякаш те притежават морал, какъвто те всъщност нямат. Системата де факто е царство на чудесата от несправедливост, по-груба от всяко реално престъпление, тя олицетворява автократите, с които WADA и МОК обичат да правят корумпиран бизнес. Нулева толерантност означава, че грешките на спортистите не могат да бъдат прощавани, но затова WADA също трябва да е безупречна.
Няколко думи за триметазидин. Това е лекарство за ангина, използвано в Европа и за него можете да чуете различни мнения, в зависимост от това кого попитате. То е в забранения списък на WADA, защото „чистокръвните“ теоретизират, че спортистите, за които издръжливостта е важна, могат да го използват, за да търсят някаква полза при пикови сърдечни натоварвания. Но както съобщава Емили Джамбалво от The Washington Post: „Има оскъдна медицинска литература, потвърждаваща ефекта му в спорта“. От American Journal of Therapeutics: „Не оказва влияние върху коронарния поток, контрактилитета, кръвното налягане или сърдечната честота. Няма значителни отрицателни инотропни или вазодилататорни свойства в покой или по време на тренировка.“
А ето потенциалните странични ефекти: парене в стомаха или хранопровода, мускулни крампи, замаяност, дискомфорт, предизвикван при усилие, депресия, седация и/или сънливост, сърцебиене, зрителни нарушения, анорексия и хиперорексия. Също така, потенциални двигателни нарушения, включително тремор и мускулна ригидност.
Да. Точно това, за което си „мечтае“ всеки един фигурист.
Браво на чистокръвните кучета! Каква добра полицейска работа!
Това момиче не е лицето на руския държавен допинг. Ако спортният свят иска да тръгне да преследва системата на Владимир Путин, тогава нека се насочи към пряко отговорните, тези, които наистина са лицето на системата, като например треньорката на Валиева, Етери Тутберидзе. И нека го прави със сериозна наука, а не с подозрения и слухове. Защото именно за това всъщност става дума в този случай: слухове, подозрения и недоволство от други нации. Това не са елементите на справедливото отсъждане. Това са елементите на демонстрационни процеси, които могат да прекарат и най-безупречното дете през Дантиевите кръгове на ада, да го превърнат в пропаднал човек – в тези мръсни, корумпирани, изцапани с престъпления Игри.
Струва си да си припомним хаоса, който WADA създаде покрай мелдония, лекарство без рецепта, използвано в Източна Европа. Повече от 100 спортисти, предимно руснаци, бяха нарочени заради употребата му, но след това наказанията им бяха отменени, защото ченгетата-клоуни на WADA първоначално нямаха достатъчно знания – те дори нямаха надеждни данни за това за колко време се изчиства човешкият организъм от лекарството. Можем само да предполагаме, че техните данни за триметазидин са приблизително толкова надеждни.
Науката е строга, основава се на факти, с двойно проверявани доказателства и заключения, незамърсена от морални обвинения в нечестност. Анти-доперите не използват науката, те ползват само ортодоксалност и ерес, груба абсолютистка теология, белязана от доноси и страх от невидими дяволи.
Можем само да се надяваме, че очевидната чистота на изпълненията на Валиева, нейните изчистени линии, върховна лекота в скоковете и недостижима артистичност ще преодолеят всичко и ще й бъде позволено да прави това, за което е родена – да се пързаля на леда!
https://www.washingtonpost.com/sports/olympics/2022/02/11/sally-jenkins-valieva-anti-doping/
Автор – Сали Дженкинс (Авторът от 20 години е спортен наблюдател и журналист на вестник The Washington Post, преди това е писала книги и статии в списания)
Превод: Ирена Маркова
2 comments
Няма такъв филм! Простиш ли на един, ще трябва да простиш на всички. И после какво?
Да простиш какво? Лекарство против настинка? Тук не се казва да се прости на момичето, защото е взимало допинг, тук се казва, че момичето не е взимало допинг, но го очернят и махат от надпреварата.