Канадката Султана Фрейзър защити титлата си в хвърлянето на чук от Игрите на британската общност, като счупи рекорда на турнира три пъти. Интересното при 29-годишната атлетката е, че е бивша състезателка по фигурно пързаляне. Подготовката на Султана не преминава добре, като багажът й е загубен и тя ползва чуковете на други състезателки. „Шест дни нямах уреди, нито трико. Наложи се да тренирам по бански и беше забавно“, споделя победителката която постига 71.67 метра, но не успява да подобри рекорда на Канада, който притежава – 75.73 м. „Фигурното пързаляне беше билетът ми към успеха, благодарение на него стигнах до големия град. Състезавах се в танцова двойка на регионално и районно ниво докато станах на 16 години. Тогава майката природа надделя и каза „Момиче, имаш нужда от бедра“. Бедрата и фигурното пързаляне са две неща, които не вървят ръка за ръка. И така смених кариерата си.
Проблемът ми беше, че не спирах да раста (висока е 183 см) и след лятото винаги трябваше да започвам наново като фигуристка. Изглеждах като защитник по футбол в сравнение с другите момичета“, разказва Султана. С какво пързалянето й помага сега? „Нещата се повтарят. Сега просто ползвам центробежната сила, за да форсирам чука, а не тялото си във въздуха. Фигурното пързаляне ми даде много. От атлетите на леда чудесни биха били състезателите по овчарски скок, защото са гъвкави и имат страхотни фигури“, отговаря Фрейзър. За кънките тя разказва още: „Това е опасен спорт. Преди състезание едно от момичетата изпълняваше пирует и кънката й се заби в крака ми, болеше ужасно. Двойките имат специално място в живота ми. Помня как гледах по телевизията Шек-Лин Бурн и Виктор Краац и мечтаех за тяхната елегантност. Ако мога да си избера партньор за леда от атлетиката това ще бъде британския спринтьор Дуейн Чеймбърс. Преди няколко години се запознах с него в Бразилия и се разбираме много добре. Той има страхотен характер за партньор в танците на лед“.
