Фигурното пързаляне като футбола: Съдийство 60:40 за домакините

2002 година промени хода на историята за фигурното пързаляне. Съдийският скандал на Олимпиадата в Солт Лейк Сити доведе до въвеждането на новата съдийска система, с която оценяването да бъде справедливо. 12 години по-късно отново съдиите решават кой е победител.

Големият въпрос беше поставен след състезанието при жените спечелено от Аделина Сотникова, но странните съдийски решения познати от футбола в стил “свирим 60:40” за домакините бяха пренесени в зала “Айсберг” в Сочи.

Съмненията се появиха още с Отборния Трофей, когато се заговори за пакт между Русия и САЩ. Балансираният състав на домакините нямаше как да не спечели това състезание, но и хората зад мантинелата се постараха за това. Евгени Плюшченко получи доста високи оценки, сензацията Юлия Липнитская почти изравни Каролина Костнер по компоненти на програмата, Екатерина Боброва и Дмитрий Соловиев бяха класирани по-добре от Натали Пешала и Фабиан Бурза.

Първите две състезания при спортните двойки и мъжете минаха без драми. Колкото и много да исках по-добро класиране за Альона Савченко/Робин Шолкови и китайците Кинг Панг и Джиан Тонг признавам, че Ксения Столбова и Фьодор Климов заслужиха бронза, а Татяна Волосожар и Максим Транков нямаха конкуренция за златото.

При мъжете Русия остана без участник след отказването на Плюшченко и най-стабилният Юзуру Ханиу спечели.

Танците на лед по традиция са най-съдийската дисциплина и имаше сериозна намеса в полза на домакините. Спорове предизвика победата на Мерил Дейвис и Чарли Уайт. Разбира се има го личното пристрастие, но за мен ако говорим за танци, Теса Въртю и Скот Моър са по-добрите. Канадците имаха по-амбициозна и интересна програма и не допуснаха и минимална грешка. Вече две години обаче каквото и да се случва на леда американците доминират в оценките. В същото време Теса и Скот печелят сърца с лекотата, с която се пързалят, с това, че на леда изглеждат като един човек, с начинът, по-който сякаш дишат заедно.

Отново за мен бронзът трябваше да бъде за Натали Пешала и Фабиан Бурза. И тук оставям настрани отказването им, а залагам на креативността, с която винаги са ме изумявали. В олимпийски сезон, когато двойките избират “безопасни” програми те рискуваха с нещо невиждано и подариха на феновете на красивия спорт историята за “Малкия принц” претворена по прекрасен начин.

Бронзът обаче беше даден на Елена Илиних и Никита Катцалапов. Да, руснаците бяха страхотни, но “Лебедово езеро”, което гледахме няколко пъти в Сочи от различни състезатели, е точно “безопасна програма”, такава каквато съдиите ще харесат и разберат. Просто, танците от балета се пренасят на леда от двама много добри състезатели.

Време е ИСУ да въведе бонус за креативност, защото вече до болка познаваме “Лебедово езеро”, “Лешникотрошачката”, “Кармен”, “Фантомът на операта”, както и творчеството на Вивалди, Пучини и Ханс Цимер.

Фигурното пързаляне е спорт и затова спечели Аделина Сотникова. Младата рускиня излезе на леда и не трепна, като показа две страхотни програми, които преживя. Ако гледаме спортно-техническите качества, тя заслужено е номер 1.

Фигурното пързаляне обаче е и изкуство. Погледнато от този ъгъл титлата трябваше да бъде за Каролина Костнер. Италианката няма стабилни и сложни скокове, но в Сочи беше перфектна. Тя притежава уникалната възможност да се слее с програмата си. И “Аве Мария” и “Болеро”-то са пример за това как трябва да изглежда този спорт при дамите. Не случайно американецът Адам Рипън написа “Преди да преминете вратите на Рая дават повторение на олимпийското изпълнение на „Аве Мария“ на Каролина Костнер”.

Аз също бих дала второто място на Ю-На Ким. Корейката беше перфектна, но нейните изпълнения нямаха заряда и емоцията, която извираше от Костнер, но беше по-добра от Сотникова.

И в момента ми е тъжно за Аделина Сотникова. Вместо да бъде най-щастливият човек на света съдийското рамо опорочи триумфа й. Със сребро или бронз Аделина щеше да бъде всеобща любимка, сега тя е рускинята, заради която съдиите ограбиха Ким.