В китното американско планинско градче Лейк Плесид спортното настроение и олимпийският дух витаят винаги и навсякъде. Независимо че от двете зимни олимпиади през 1932 и 1980 година са изминали десетилетия. Независимо че живеем във времена, в които технологиите са ни обсебили дотолкова, че хората масово предпочитат да следят спортни състезания по интернет на телефоните си, отколкото да напълнят трибуните на една красива пързалка за един красив спорт като фигурното пързаляне, например. В Олимпийския център може да се прочетат написаните със златни букви имена на героите-олимпийски медалисти, включително името на нашия ски-бегач Иван Лебанов – първия български медалист от зимна олимпиада, на най-великия скиор на всички времена, шведа Ингемар Стенмарк, на норвежката легенда Соня Хени, единствената трикратна олимпийска шампионка в женското фигурно пързаляне, с което е и рекордьорка по броя на спечелените златни олимпийски медали във фигурното пързаляне (три, колкото имат и Ирина Роднина, Теса Въртю и Скот Моир). Кулата за ски-скокове, използвана и през 32-ра, и през 80-та година е музей, в който може да се научи много за историята на олимпиадите. Музей на олимпийското движение има и в Олимпийския център, където се помещават двете пързалки – „1932“ и „1980“. Американците с гордост показват и фотоси от историческата за тях (и крайно неочаквана) победа през 1980 на хокейния им отбор над непобедимата в онези времена „сборная“ на Съветския Съюз с легендарните Третяк, Михайлов, Петров, Харланов в редиците си.
Аз лично дойдох за пръв път в Лейк Плесид преди 8 години за Шампионата на Източна Америка по синхронно фигурно пързаляне. Заради фигурно пързаляне отидох и сега, последния път – преди няколко дни, по време на втория турнир от веригата „Гран При“ за юноши и девойки. През 2011 година залата беше много по-пълна, независимо че беше само американско, а не голямо международно състезание. Обяснимо е – тогава синхронното фигурно пързаляне беше на върха на популярността си заради (неосъществените) мечти да стане олимпийски спорт. А юношеските „Гран При“ състезания напоследък обикновено преминават при полупразни трибуни и на други места по света. Да, годините минават, времената и нравите се менят, но керванът на фигуристите упорито продължава своя път и се опитва не само да оцелее, но и да се развива с бързи темпове, да пази поне донякъде популярността, която този спорт имаше преди години.
Случи се така, че на това състезание през изминалия уикенд участваха няколко деца, които познавам отблизо, израстнали са пред очите ми на нашите пързалки в щатите Кънектикът и Масачузетс, или съм ги гледала многократно по състезания в региона. Познавам и майките – най-ярки представителки на онази „порода“ предани създания, които от сутрин до вечер разкарват децата си по пързалки, балет, сухи, физиотерапия, шивачки, специалисти по обувки за фигурно и по наточване на железа, които планират пътувания, запазват хотели, говорят с треньори, търсят психолози, доктори и какво ли не. А междувременно някои от тях трябва и да работят, а други са зарязали работата си (ако могат да си го позволят финансово), за да могат да обслужват децата–фигуристи денонощно. А дойде ли състезание, сядат на трибуните, примрели от ужас, от вълнение и страх, по-угрижени дори от собствените си деца и не могат даже да се порадват истински на красотата, създадена с труда на децата им, на треньорите и на тях самите. Ирония на съдбата…. Ето тук, в Лейк Плесид съм седнала край две такива майки. Едната от години се мести от един щат в друг с детето си – в зависимост от това къде са намерили подходящ партньор и треньори, а уютният дом е останал някъде далеч, там, където баба се грижи за другото дете, а таткото с гордост събира служителите си в заседателната зала на „watch party”, когато дойдат големите състезания и изяви на любимата му дъщеря. С другата майка бяхме преди 8 години в една хотелска стая на споменатия шампионат по синхронно фигурно пързаляне (майките – отделно в един хотел, състезателките – в друг, със съотборничките си). Та в нашата стая, с непознатите лелки беше и едно чаровно малко момченце – по принуда дошло с майка си, за да гледа и пляска на кака си. Същото това момченце 8 години по-късно е красив, интелигентен младеж, отличен фигурист, който вече се състезава на юношеско Гран При. А майка му седи до мен и не крие вълнението и притеснението си….
Така е – много жертви се правят, много труд се хвърля и пот се лее от състезатели, треньори, родители, за да се стигне до такава прекрасна възможност, каквато е участието в юношеските „Гран При“ състезания. Подчертавам го толкова дебело заради всички, които не разбират, не знаят или просто забравят колко изтощителен във всяко отношение спорт е фигурното пързаляне, които критикуват, недоволстват, а не се сбъркват да кажат дори едно простичко „благодаря“ на тези деца и родители, които жертват толкова много, за да творят красота.
А иначе точно в тази крехка възраст продължаваме да ставаме свидетели на чудеса, сътворени от 13-14 годишни деца! Ето например тази събота аз за пръв път видях на живо четворен лутц и троен аксел, чисто и красиво изпълнени на състезание от момиче. Не казвам жена, защото тази дума още не приляга на симпатичното и чаровно дете Алиса Лю (на снимката) – новата звезда на американското фигурно пързаляне. Мога само да кажа, че след много години американците най-после намериха талант в женското пързаляне, с който могат да съперничат на фантастичните руски момичета, никнещи като гъби всяка година, най-вече в школата на Етери Тутберидзе. 13-годишната Алиса Лю спечели в Лейк Плесид с повече от убедителна преднина от 22 точки и даде сериозна заявка, че ще бъде сред най-големите фаворитки при девойките този сезон. А ако успее да се опази от контузии, ако продължи чудесната съвместна работа с треньорите си, които я водят от години, ако не стане някакво объркване, със сигурност пред това дете има блестящо бъдеще. Със стабилни скокове и изпълнение втора остана корейската състезателка Йонжон Парк, а трета – рускинята Анастасия Тараканова, която изостана още след кратката програма в първия ден заради падане в скоковата комбинация. За съжаление по същата причина (падане на троен лутц в комбинацията) и нашата състезателка и единствена българска участничка Саша Фейгин остана на 15-то място в кратката програма. Може би умората от дългото пътуване си каза думата, може би обувките плачат вече за смяна (Саша няколко пъти си ги развързваше и вързваше по време на загрявките преди двете програми). Волната програма, в която Саша изпълнява 7 тройни скока, я придвижи до 11-то място в крайното класиране, така че като цяло може да се каже, че е поставено успешно начало на сезона. Втора рускиня не участва заради проблеми с документите и недопускане до самолета, силни изяви имаше и другата корейска състезателка Сейон Жи, останала моного близо до бронза, а двете японски момичета бяха добри, но все още неопитни.
При юношите японецът Шун Сато спечели с убедителна преднина, пред канадеца Стивън Гоголев и руснака Глеб Лутфулин. При най-силните момчета видяхме традиционните за тази възраст опити да се покажат и четворни скокове, видяхме стремеж към висока техническа трудност. В спортните двойки доминацията на руските двойки беше тотална – три медала за трите им двойки, като златните медали заслужено отидоха при световните вицешампиони от миналия сезон Аполинария Панфилова и Дмитрий Рилов.
Следя развитието на Авонли Нгуен и Вадим Колесник от ранната пролет на 2017 година, когато те бяха новосформирана двойка и започваха съвместни тренировки при големия специалист в танцовото пързаляне Игор Шпилбанд в Нови, Мичиган. Още миналия сезон, а още повече сега, в началото на третия им съвместен сезон, пролича, че в световното танцово фигурно пързаляне се е появила нова харизматична двойка. Нищо че са още юноши – красотата, грациозността, лекотата на изпълнението, съчетана с невероятна сила и мощ, са впечатляващи. Като се прибавят към това хореографиите на програмите, сътворени блестящо от треньорския екип в Нови, като се отчете, че двамата фигуристи очевидно много си пасват и са подходящо подбрани да се пързалят заедно, може да се разбере защо, когато човек гледа Авонли и Вадим, целият настръхва, а сълзите в очите неминуемо издават силните емоции… Игор Шпилбанд остана с малко двойки след олимпиадата, но много бързо успя да събере и подготви отново чудесни млади отбори, които тепърва ще печелят победи и слава. В неговия екип в момента участват и Паскуале Камерленго, Наталия Аненко и Адриен Ленда. Техни възпитаници са и вторите в Лейк Плесид, руснаците Диана Дейвис (дъщеря на Етери Тутберидзе) и Глеб Смолкин, както и петите в класирането американци Ела Алес и Даниел Царик. Иначе географията на медалистите се разшири след спечелването на бронзови медали от чешките танцьори брат и сестра Ташлерови. Публиката посрещна особено възторжено и япоските фигуристи, шести в класирането Утана Юшида и Шинго Нишияма.
И накрая – в Лейк Плесид станахме свидетели на интересно събитие. Индийска танцова двойка за пръв път участва на турнир по танци. Момичето от двойката участва и индивидуално. За съжаление нивото на индийските фигуристи беше прекалено различно от това на останалите участници, но все пак децата заслужиха адмирациите и овациите с куража си да се изправят пред публика и съдии и да покажат желание и амбиция да станат част от този керван с фигуристи, който продължава да се движи по света вече толкова много години и да радва всички онези, които умеят да ценят красотата!
