През годините от опит знам, а и е съвсем нормално, медиите да обръщат внимание на популярните спортисти. Или на наследници на известни бивши състезатели – боксьори, борци, футболисти, щангисти. Примери колкото искате. Много малка част от медиите отделят време, внимание и ресурс да видят какво идва отдолу. Едва, когато някой постави рекорд, спечели медал или се заговори за него, всички го сграбчват и вече е звезда. Наскоро се шегувахме, че доста родни футболисти с два гола вече са звезди и виновници за това са само и единствено медиите. Какво следва с тези спортисти, вече е друга много дълга тема…
След това лирично отклонение искам да ви споделя за няколко часа, които прекарах с националния отбор по художествена гимнастика девойки индивидуално. Някои от децата ги познавах от изявите им от клубовете. Но, вярвайте, тренировките в клубовете, макар да не знам как се тренира във всички от тях, нямат АБСОЛЮТНО нищо общо с това, което видях днес. Треньорките Валентина Иванова и Райна Тошева, както и хореографът Светльо Димитров, се държат изключително добре с момичетата. Не видях нито за момент някоя от двете да седне на стола и с дънки да показва с ръце: “Ами, ето така се прави”… И двете са на терен. И двете са до състезателките постоянно. Говорят, показват, взимат уредите, пак показват.
Децата са истински съкровища, които съм убеден, че много скоро ще ни радват с изявите си. Всъщност, някои от тях вече започнаха. В основен състав девойки индивидуално са Ева Брезалиева, Стиляна Николова, София Иванова, Радина Томова, Христина Първанова и Виктория Сахатчиева. С тях тренират и Валерия Ватова и Катрин Цонева, които от догодина вече са във възраст жени.
На тренировката днес в залата няколко часа бе и президентът на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева. За пореден път се убедих в енергията, желанието и амбицията й да научи децата. Разказвам ви повечето неща, които видях с очите си, за да добиете представа какво се случва на една тренировка. Освен ясните изпълнения на различни елементи, тези деца получават много по-ценното – човешки и житейски съвети.
“Деца, елате за момент при мен. Вие сте в такава възраст, в която искам да знаете, че е важно да мислите, докато играете. Да изградите този навик. Искам да знаете кой елемент колко точки носи, защо го правите и как може да стане по-добър”, започна напътствията си Илиана Раева. “Не искам да тренирате безразборно, просто да повтаряте едни и същи неща без да влагате мисъл. Искам да мислите”, допълни президентът на федерацията.
“Искам да знаете едно – на килима вие нямате конкуренция. Вие сте сами – нямате пряк съперник. Вие самите сте си конкуренция. Най-големият противник на спортиста е самият той. Трябва да се справите със себе си, за да победите останалите”, каза още Илиана Раева, а децата я слушаха и отговаряха на въпроси, които им задаваше, свързани с работата.
И така няколко часа. Илиана Раева и треньорките гледаха осемте момичета на килима и сякаш виждаха всяко едно от тях какво прави в точен момент. Ако някое дете си мислеше, че в ъгъла може да не се види, не е така – зоркият поглед е видял всичко.
“Не искам да си тръгвам от залата. Тези деца са фантастични, летят с всеки изминал ден. Казвам им нещо, те го асимилират и след това веднага го тренират в елемент или в поведението си на килима”, призна Илиана Раева.
Аз няма какво много да допълня към думите на президента на федерацията. Но, признавам, останах очарован от децата. От пируетите на Катрин Цонева. Смея да твърдя, че Татяна Воложанина има сериозна конкуренция в нейно лице. Ева Брезалиева е страхотна. А е с една година по-малка от Валерия Ватова и Катрин Цонева. Валерия и чудо! Тя има собствено мнение за всяко съчетание – как да го изиграе, какво може да добави като елемент, коя музика може да стане по-добре. Очите й светят постоянно, сякаш постоянно иска да научи нещо ново. Стиляна Николова прави изключителни неща с уреда. Неща, които и жените не правят.
Момичетата тренират едва от няколко дни, след като бяха в по-дълга ваканция. И едва от няколко дни започват да сглобяват новите си съчетания. Беше ясно, че композициите въобще не са изработени, но видях такова желание в тези, които показаха съчетанията си, че на всички лицата им грееха. И още нещо – всяко от тях не искаше да отстъпи място на друго момиче, докато не изиграе без грешка частица от съчетанието си или ако е изпуснала уреда, следваше: “Госпожо, искам пак…”. На децата просто им се играе. Амбицирани са, правят изключителни неща и само да са здрави, бъдете сигурни, че имаме следващо поколение. Защото по време на тренировката се чуваха фрази: “Ашрам това го прави така, а аз мога малко по-сложно…” Ето в това е разковничето и на това ги учи Илиана Раева. Да се целят нависоко, да мечтаят не на дребно, а да са най-добрите. Учи ги да бъдат личности! А това е по-важно от един златен медал.