Президентът на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева даде интервю специално за сайта Красивата страна на спорта. В него тя разяснява доста детайли, които се коментират в последните месеци. За първи път от доста време Илиана Раева подробно обяснява за еволюцията и при самите съчетания, и при оценките, както и работата на съдиите. Обсъждаме ансамбъла, състезателките в националния отбор индивидуално, очакванията към предстоящото световно първенство и други теми.
-Госпожо Раева, правим това интервю часове след победата на Григор Димитров над Роджър Федерер!
-Аз, ако трябва да бъда честна, не гледах мача, сутринта разбрах, че е победил и страшно много се зарадвах. Това е исторически успех – да победиш недостижимия и непобедимия, е история, която заслужава само най-висока оценка. Бях много щастлива. Веднага искам да добавя и успехите на Ивет Лалова – това е символ на изключителен характер, воля и сила на духа. Това, което прави Ивет Лалова, е урок – книга, която тя пише, която трябва да прочете всеки спортист, който иска да постигне нещо в спорта и има даден талант. Това, което най-много ми харесва в нея, е, че силата на характера, волята и духа, са над годините, анатомията, над физическите закони. Нещо, което съм вярвала още от малко дете. Всичко зависи от това кой колко сила носи в себе си.
-Нека започнем с ансамбъла, предстои световно първенство – какво очаквате, какво може да ги притесни?
-Това е състезание и всичко може да се случи. Аз съм спокойна, защото подготовката им върви добре, последните състезания показват добра психика и контрол по време на състезанието, както и спокойствие, което е много важно. Но ще бъде много-много тежко състезание. Те ще дишат по-леко, защото имат квота, няма да бъде толкова голямо напрежението. Смятам, че ни предстои много тежко състезание, защото този спорт лети със страхотни темпове и се променя всеки месец. Всеки месец някой ти става конкурент. Доста страни вече имат претенции. Ще се играе три пъти, което е много тежко, като най-важният момент е в края на състезанието – петък, а се състезаваш от понеделник. Доста тежък регламент. Ние от доста години нямаме две състезателки на Олимпиада – две Олимпиади (Лондон и Рио). Надявам се да са здрави, да са в добра кондиция и да са уверени в усилията си. Вярвам, че ще бъдем доволни след края на състезанието.
-Как ще коментирате оценките за трудност, които достигат изключителни стойности?
-На мен лично много ми харесва тази гимнастика. Правилникът, ако се спазва точно, той е направен за всички. Тези, които в Д1 имат възможности и качества с тялото си, както и тези, които са много добре технични в Д3 и Д4… Оценката за изпълнение и артистичност – там е гвоздеят и ключът. Ако оценката за артистичност и изпълнение се спазва, конкуренцията ще стане още по-свирепа. Гимнастичките доказаха, че нямат проблеми с Д3 и Д1 и те могат да трупат. Все пак имаш ограничение не във физическите качества и възможности, а във времето – имаш 1:30 минути или 2:30 при ансамблите. Искаш, не искаш, имаш таван – не можеш да изскочиш над това. Някъде ще дойде таван на това нещо. Ако обаче съдиите са прецизни в оценката за изпълнение и артистичност, ще настъпят драстични промени в класирането. Не е проблемът Д3 и Д1 за мен, треньорите, състезателите и за нашия гимнастически свят. Да, някои се затрудняват. Не е и проблем, че Д3 пречи на артистичността, както се тиражира. Проблемът тук е прецизността и възможностите на съдиите, защото Весела Димитрова, Бранимира Маркова, някои от състезателките на Русия индивидуалните – сестри Аверини, в някои съчетания. Милена Балдасари в едно от съчетанието показват, че това не пречи на артистичността. Весела Димитрова прави шедьоври по отношение на артистичност. Тук вече се иска изключителен творчески гений и възможности. Надявам се тези кръгли маси, които ще организира Моринари Ватанабе – всъщност, още на последното Световно в София, той специално подчерта за артистичността и изпълнението. Там има още какво много да се желае по време на състезанието. Артистично съчетание обаче не значи да се усмихваш – означава да поставиш елементите на вярното музикално място. Тоест, да подчертаеш самия елемент музикално. Факт, че е трудно и за треньори, и за състезатели. Има и друг момент – това скъсява живота на гимнастичката, защото е много сложно. Тук съм съгласна. Но това е темата, а не дали е редно. Съвсем честно ще кажа – за първи път харесвам художествената гимнастика. За първи път гледам състезание от началото до края. Започнах от Световното в София и не изпускам. Изключително ми е интересно. Зрелищна, динамична гимнастика. Само България е единствената страна, в която се коментира, че имало отлив на публика. Има изключителен прилив на публика в художествената гимнастика. Събота и неделя, когато не са работни дни, залите се пукат по шевовете навсякъде по света, където съм била. А съм присъствала на всички големи състезания. В работен ден и в други страни залите не се пълнят – нормално е. Гимнастиката еволюира и се развива стремглаво. Друг е моментът кой какви вкусове има и какво иска да гледа. Например, аз няма как и не мога да сравня гимнастиката, която аз съм играла, със сегашната. Тези момичета в момента правят чудеса. Това е абсолютна еволюция. Стана много трудно, много тежко. Тук вече има един сериозен проблем – колко може да бъде дължината на кариерата на един талантлив състезател. В ансамбъл все още смятам, че един отбор може да издържи два цикъла, когато добие рутината. Там има малко по-различни правила и животът на гимнастичката може да бъде по-дълъг. Но при индивидуалното е много тежко да изкараш два цикъла. Само това за мен е проблем. Правилникът не трябва да бъде пипан, той просто трябва да бъде спазван. Ако някой смята, че за сметка на Д3 пада артистичността, веднага наказание за артистичност. И тук вече треньорът и състезателят правят своя план и стратегия какво да бъде съчетанието, за да гониш максимална оценка. Не е лош регламентът по никакъв начин. Ако се промени оценката за артистичност, не да се отнема, а да се дава – да получаваш много висока оценка за артистичност, може да компенсираш Д3 и да не го правиш. Но това не се прави. По-скоро трябва да се прибавя оценката за артистичност, а да се наказва за изпълнение. Защото за изпълнение също не се наказва така, както трябва да бъде. Няма да цитирам страни, на които в Минск – това не е Русия, за излизане на уред извън терена, наказанието трябва да бъде огромно. Регламентът може да бъде използван от треньори и състезатели прекрасно, ако съдиите за артистичност и изпълнение са на място. И това е тема, която аз ще поставя на кръглата маса и ще се опитам да я дискутираме.
-Какво може да се направи, отново ли стигаме до субективния фактор?
-О, това са съдии. Разбира се, че стигаме до това, че където има съдии, има субективизъм. Друг е въпросът, че тук вече контролът може да бъде по-сериозен – нещо, което Ватанабе е казал. И друго – тази оценка нямаш право да я дискутираш, нямаш право да подаваш контестация. Ами тя е много важна оценка, тя трябва да бъде включена в контестация. Там е ключът – оценката за изпълнение и артистичност. Аз съм професионалист, разбирам от художествена гимнастика – има какво да се коментира и говори, но самият правилник не е проблем. Проблемът е в съдийството за артистичност и изпълнение. Както и в Д3 и Д4 – там също понякога има некоректни оценки, които влияят на класиране.
-Дълги години не си позволявахте да коментирате съдийството. Напоследък обаче взехте отношение. Какво ви подразни, за да реагирате?
-Реално на ансамбъла на България два пъти оценки влияят на крайното класиране в многобоя. Да, наруших си принципа – факт!
-Притеснявате ли се от реакция след това?
-Не се притеснявам, защото съм категорична в правото си и мога веднага да се обоснова дума по дума. Един път, втори път – стига! Тук става въпрос за промяна в генералното класиране.
-Във фигурното пързаляне има фишове и след всяко изиграване веднага става ясно кой елемент пада, кой не е зачетен и т.н. Вие знаете ли какво не е зачетено от съдиите веднага след съчетание?
-Това нещо трябва да се приложи в гимнастиката. Щом като във фигурното пързаляне го има – това може да се направи. Това би помогнало. Реално трябва да се говори за съдийството, а ние не сме имали досега сериозни дебати по тази тема. Надявам се сега Моринари Ватанабе да ги предизвика.
-Момичетата в индивидуалното ще успеят ли да спечелят две квоти от Световното в Баку?
-Всички работим за това. Състезание е. Надявам се да успеят.
-Нека чуем и вашето мнение за начина на разпределение на броя на съчетания между трите състезателки Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн. Защо се стигна до това решение?
-Защото нямахме друг правилен избор. Последната година Неви не може да се справи със състезанията, даде й се шанс – ето, не пуснахме Боряна Калейн на Световната купа в София. Всички, които правят Световни купи, пускат най-силните си състезатели, на домакинските състезания, защото знаете, че у дома и стените помагат. Все пак Неви е на една възраст, а и новият правилник… всичко ги боли наистина. Това е правилното решение, защото състезанията от миналата година показват, че Боряна навсякъде е по-добре. Ние я спряхме миналата година на Световното в София, за да участва Неви. Пуснахме я на лента, където базата бе доста по-ниска. Катрин въобще не я коментираме – тя навсякъде в многобоя е по-добра от всички. В този случай вече трябваше да гледаме справедливостта. Тя беше на страната на Боряна и Катрин.
-Как ще коментирате конкуренцията в индивидуалното?
-Убийствена! Оставете Линой Ашрам и рускините, имаме Никол Зелихман, италианки, две момичета от Беларус, една страхотна украинка – Влада Николченко, американки – те ще гонят две квоти. Ако сте забелязали, американките имат стратегия и пускат по една на състезание. Много тежка конкуренция. Имаме словенка, японки, които са домакини на Олимпиадата – сто процента гонят две квоти. В това число влиза и Саломе Пажава – не знаеш никога как ще изиграе съчетанията си. Една невероятна китайка, корейка, узбекистанка… Ами, ако всички влязат в 15-ицата?!
-Колко силни сме ние в индивидуалното?
-Достатъчно силни, ако успеем да си направим нещата, да мечтаем и за квоти, и за медали. Много тежка е конкуренцията и не мога да си позволя в момента да кажа – да, сто процента! Имаме много силни гимнастички да направят нещата, както трябва. Но е състезание.
-Как се свиква – вие, треньори и момичетата, че българките са абонирани за медали?
-Момичетата са много здраво стъпили на земята и знаят каква е конкуренцията. Аз искам и да работя в името на това да сме най-добрите, но знам също така, че една грешка и отиваш на кино. В момента това е друг спорт, това не е едно време – България и СССР. Това е съвсем различен друг спорт.
-Преди Световното опишете с по няколко думи трите индивидуални състезателки. Върху какво има да работят, къде трябва да подобрят работата си? Нека започнем с Невяна Владинова.
-Неви има толкова силна психика, че може да си влияе отрицателно на себе си. Тя решава нещо и дори аз не мога да й го изкарам от главата. Никога в нито един момент с друг състезател не съм имала проблем, а с нея имам. Иначе смятам, че Неви ще направи много силно световно първенство и има абсолютните шансове да вземе медал в двете съчетания и да се бори за отборния медал. Сега тренира със страхотно настроение и спокойствие. Усеща се, че й падна товар от раменете. Усеща се на тренировките. Тук обаче искам да кажа нещо важно и за първи път го споделям публично – Неви е изключително сензитивно момиче и много отговорно! Страшно много! За спортист обаче трябва да си малко и перде. А тя много се влияе от написаното и казаното. Тази година си говорим с нея, за да изолира и махне това нещо. Не трябва да се влияе прекалено от написаното от феновете, защото й пречи.
-Следва Катрин Тасева…
-Катрин Тасева е най-постоянна. Тя е голям състезател. Има изключително качество, което може и да се работи – Катрин на състезание по време на играта си, когато стъпи на килима, е с изключително хладен ум. Тя е абсолютно концентрирана в себе си и това, което прави. Това е висш пилотаж. Катрин има да се влага в тренировките – тя осъзнава това свое качество и го използва неправилно, а именно да тренира по-леко и по-малко. Прави си плана изключително разточително за сметка на интензивността, което не е толкова полезно.
-А Боряна Калейн?
-Боряна беше другата крайност – излиза и не я интересува дали е на градско или на Олимпиада, тя е на сцена в Народния театър. Тя е… дай й да играе и правеше едни грешки. Трябваше малко да се научи, че се състезава. Показва изключителен растеж по отношение на психиката – в Казан беше по-добре от Минск. Надявам се на Световното да е още по-добре. Тя е човек със самочувствие, човек, който знае за какво отива – естествено, че има вълнение и отговорност преди състезание и може да допусне грешка. Тя е от типа спортисти, че хубавите думи и оценки, само я мотивират. Други това ги стяга.
-Върху какво работите друго със състезателките?
-Когато един треньор говори на състезание, значи не са ОК нещата. Последните три месеца работя само към това нещо със състезатели и треньори – момичетата да знаят как да се загреят, как да се контролират, като излязат какво трябва да мислят и да чуват, какво не трябва да виждат.
-Запазихте треньорския екип на ансамбъл девойки Вяра Ваташка и Цветелина Найденова? Вашият коментар за този отбор.
-Ние имаме огромен проблем – клубовете не си пускат винаги най-добрите гимнастички. Нямахме много голям избор. И обикновено като дойдат при девойки в национален отбор ги учим почти на А и Б. Аз моите жени преди години ги учех как се изхвърля и хваща въже, а бяха на 10-годишна възраст. А тези са и девойки, а им добавиха и ленти – най-тежкия уред. Иначе като екип – Вяра Ваташка е страхотен талант, тип Весела Димитрова. Тя е нещо, за което сме мечтали ние в Управителния съвет и сега се надяваме да имат по-добра селекция, по-добре подготвени деца. Въпреки че тези деца накрая бяха зверски ощетени. Те на обръчи влизаха във финал, а ако играят без грешка, те взимаха медал. Те ни спряха да влезем на финал, защото след това съдийствахме съчетанието и оценката въобще не е това! Сега аз мога да кажа, че съм спокойна, че сме направили страхотен екип за работа и искам да имаме наши кадри – девойки, които преминават в жени. Както са Ева Брезалиева, Катрин Цонева, Валерия Ватова, Таня Воложанина, Вая Драганова, Йоана Николова – тях ги взехме още като девойки. Не изключвам и Лъчезара Пекова, защото съм сигурна, че и в клубовете могат да подготвят деца за национален отбор. Но искам да кажа, че тези изброени момичета вече са работили в националната база по системата на националния отбор. До момента нямахме такива в индивидуалното. Откакто Неви, Катя и Боряна Калейн влязоха в националния отбор, и трите са медалистки, но се работи по съвсем друга система. Сега респект към всички клубове, които си пуснаха децата в девойките. Респект към клубовете и треньорите, които си дадоха децата, за да правят кариера и да постигат високи успехи.
-На 26 септември в Пловдив ще има продукция с участието на ансамбъла, индивидуалните ни състезателки. Готви се красиво шоу.
-Искаме да възродим онази традиция отпреди 30 години, защото получаваме покани да ходим да играем, да изнасяме продукции в различни градове, дори и от чужбина. Мисля, че това ще е страхотен допир на хората, които толкова обичат момичетата. Това ще бъде празник за всички.
