Илиана Раева използва днешната пресконференция, на която бе представен спектакъла „Сън“, с който ще бъдат изпратени отказващите се момичета от националния отбор (олимпийските шампионки от Токио Симона Дянкова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, световната шампионка Елена Бинева и световните вицешампионки Невяна Владинова, Катрин Тасева и Теодора Александрова) и направи интересни разкрития с много силни думи за Олимиадата в Токио.
„Не знам дали си давате сметка за какъв отбор става въпрос и за каква победа става въпрос. Ако във всички други спортове, всички до един, с изключение спортовете в които има съдии, но всичко зависи от теб, както е в бокса. В художествената гимнастика това са единствените олимпийски шампионки в момента. Чест и поклон на всички олимпийски медалистки, които спечелиха другите медали, зад тях стои грандиозен труд и талант. Но исkам да кажа, че тази титла се спечели в спорт, в който наистина тези момичета нямат думата, никой няма думата освен 24 съдии, които решават кой ще е пръв, кой ще е втори и как ще се разпределят медалите. Не знам давалите се сметка какво победихме. Не кого, какво победихме. Честно ви казвам, самата аз колкото повече минава време, толкова повече осъзнавам колко уникален и велик е този медал. Благодаря на момичетата, Весела и Михаела. Ако ме попитате как е станало, бяхме най-добри цял сезон, но все не го даваха, все нещо се случваше. Бяхме ощeтявани, но победихме на най-важното. Ние спечелихме войната, образни казано.
И то с невероятна игра, с нечовешко трудно съчетание, наистина е такова. Мерили сме пулта на момичетата в началото. Какво физическо натоварване, каква психическа устойчивост се искаше. Знаете, слава Богу, тогава не го знаехме, че Мадлен е със счупена кост, където пада най-голямото натоварване, а това, което е направила Лаура, а ние не знаехме – тя е мълчала през цялото време. Докторът, който я е оперирал е казал, че няма обяснение как това нежно същество, е издържала на болката, а не само как е играла. Когато се върна от Световното, на което не позволих да участват, ръката й не можеше да състои в свободно състояние, играеше. Докторът е казал, че няма в практиката си какъв случай и няма обяснение каква воля и характер трябва да има човек, за да издържи. Лаура имаше кълбо, преминаване през врата, нервът й е бил изваден, той е бил полуувреден. Това го е търпяла две години.
Защо го разказвам? Това не са напудрени героини, това са истинските герои на нашето време. Този ансамбъл. Всичко това, през което преминаха. Какво победихме, кого победихме. Ние победихме една империя, не говоря само за Русия. Има 24 съдии на масата, които казаха „Да това е най-силния отбор“. Каква класа е това? Сега си позволявам да го кажа. Как успяхме, как го направихме. Знаех, че сме най-силни. Знаех, че сме с най-страхотните програми. Тези момичета тепърва ще го осъзнават, ще живеят и ще се радват. Но те са истински герои на този свят. Имали сме и други играли със счупвания, но да станеш олимпийски шампион в това време, в тази реална обстановка в която се намира световната художествена гимнастика е нещо. Трябва да ги носим на ръце. Освен това те трябваше да се преборят с тежестта на очакванията, защото с изпращането цяла България очакваше златото от тях. Това е огромно напрежение. Но те успяха“
