Брайън Орсър няма нужда от представяне. Той е треньор на Олимпийския и световен шампион Юзуру Ханиу и европейския Хавиер Фернандес (бронзов медалист от Световното), както и на световния за юноши Нам Нгуен. Великият канадец изведе Ю-На Ким до олимпийския връх преди четири години, а самият той има сериозна кариера зад гърба си – два сребърни олимпийски медала, световна титла и още шест медала. Между Олимпиадата и Световното той беше в София за Световното за юноши и се съгласи да говори пред Красивата страна на спорта.
– Г-н Орсър, малка изненада е това, че треньор като вас е в София на Световното юношеско първенство. Защо?
– Това е второто ми идване в София. Бях тук преди 5 години, отново за Световно за юноши. По това време работех с американското момче, което победи (бел. ред. Адам Рипън). Имам страхотни спомени и от моя собствен опит през 1978 година. Винаги се вдъхновявам, като гледам как младите състезатели преживяват първото си Световно. При моя дебют осъзнах, че съм на голямо състезание и след него започнах наистина да се фокусирам върху Олимпиадата и да мечтая за големи неща.
– В София сте с Нам Нгуен, но ви виждаме и като треньор на две момичета. Какво ще ни разкажете за тях?
– Да, те не са много популярни, докато Нам, Нейтън Чен и руснаците Питкеев и Петров вече са имена във фигурното пързаляне. За двете момичета това е дебют, те сега навършиха възрастта за участие. Едното момиче е от ЮАР (Микаела Дю Тоа, която завърши 34-а) с нея сме от 3-4 сезона. Преди 4 месеца дойде и момичето от Казахстан (Елизабет Турзинбаева, която се класира 11-а). Тя имаше желание да дойде миналата пролет, но имаше проблем с визата. Малко сме закъснели с подготовката, но сега се учи. Елизабет има стари навици, които трябва постепенно да променяме – навици за тренировки, за техника, за изпълнение. Имаме много работа.
– Откога работите с Нам Нгуем? Той е истински феномен и в съвсем малка възраст постигна невероятни резултати.
– С него работя от точно 2 години. Той беше суперзвезда на 8 години. На него успех му донесе това, че е сладък – беше малък, въртеше се бързо. Когато аз започнах да работя с Нам и той имаше навици, които трябваше да променим. Трябваше да го отдалечим от образа на сладура, защото това работи само до време. Сега той се състезава с големите момчета и трябва да е като тях, да гледа към състезанията за мъже, да има големи скокове и скорост. Понякога състезателите се губят в юношеското ниво, защото там всичко е много по-бавно. И когато изведнъж застанат до мъжете осъзнаваме колко по-бавни са. Нам получи страхотна възможност – участието на Четирите континента. Там той осъзна, че тези състезатели са по-бързи и изпълват леда. Те не правят по-сложни номера, всички имат троен аксел, но те изпълват леда. И когато той се върна от Четирите континента, където беше с друг треньор, Нам започна да изпълва леда. Започна да се пързаля като голям. Все пак той работи всеки ден с Юзуру Ханиу и Хавиер Фернандес, което му помага, а сега и ще се състезава с тях. Да изпълват леда и да се пързалят по-бързо се случва на фигуристите, когато са готови за това. Нам в момента е готов.
– Мислите ли, че е добре за него да участва тук и след няколко дни на Световното за мъже?
– Знаехме, че ще е трудно още като видяхме името му в списъка на мъжете. Казах “Страхотно”, той беше щастлив, но му обясних, че трябва да се фокусираме върху юношеското. Той е млад, тренира добре, в добра форма е и това ще му помогне. След София той ще се върне в Торонто. Там ще имаме 4 дни и Нам ще се смеси с Юзуру и Хави. Ще трябва да тренираме и програмата му за мъже, която е с 30 секунди по-дълга. Той вече я е изпълнявал на Четирите континента и на Националния шампионат. За него дори тя е по-лесна, защото има повече време за почивка. Нямаме конкретни цели за Световното. Искам да видя две хубави програми и мисля, че Топ 15 е постижим (бел. ред. Нам се класира 12-и). Добрият резултат тук ще помогне много.
– Сочи беше сладко-кисел момент за Вас. Как се чувствахте след златния медал на Ханиу и изпуснатия бронз от Фернандес?
– Да имаш свои възпитаници на Олимпиада е невероятно. На ‚Кис енд край”-зоната седяхме с Юзуру, всички ни аплодираха, но не знаехме дали ще победи, след като нямаше перфектна волна програма. После и Патрик Чан допусна грешки и Юзуру спечели. Той беше най-добрият през цялата седмица, няма съмнение в това. Той беше най-добрият и завърши седмицата като олимпийски шампион. На Световното искам чиста волна програма от него. Да, има разочарования от Фернандес. При него се получи технически проблем, той взе погрешно решение във волната програма. Колкото и добре да познаваш правилата, те са объркващи, защото винаги има много възможности. Ако четворният тулуп стане троен, може да направиш прекалено много тройни тулупи. Той сгреши салхова. За съжаление, третият най-добър състезател остана четвърти. Гордея се с моите момчета. Те останаха в Сочи, участваха на галата, тренираха там една седмица и се върнаха в Торонто и подновиха работа. Интересно е как им е останала енергия след Олимпиадата, а аз добре знам колко трудно е да се подготвиш за Световно в такъв момент.
– Трудно ли ви е да водите двама страхотни състезатели срещу ваши сънародници, като Патрик Чан и Кевин Рейнолдс?
– Щастлив съм, когато най-добрият победи. Ако това е Патрик – добре, ако е Хави или Юзуру – също. Иначе аз си върша работата. Тези момчета и техните федерации са ме потърсили и аз съм щастлив да съм техен треньор. Нямам много покани от канадци, в момента в отбора ми е само Нам Нгуен.
– Всички те – Нам, Юзуру, Хави имат по нещо специално в себе си. Може ли да кажете какво е то?
– Трудно е да се опише с думи. Всеки шампион трябва да бъде специален. Хави и Юзуру са много различни. Юзуру живее с майка си, имат много дисциплиниран начин на живот, той ходи на училище, образованието му е много важно за тях. Той държи емоциите за себе си, не е много общителен. Хави е пълна противоположност, живее в свой апартамент с приятелката си, чисти и готви. Той е много общителен и това му помага. Културите им – японска и испанска са различни и това се усеща. Моята работа е лесна, защото те си помагат, възхищават се един на друг и се уважават. Понякога имам чувството, че трябва да прекарам повече време с Хави, друг път с Юзуру и те винаги ме разбират.
– Споделете с какъв екип работите?
– 4-5 треньора. Единият е специалист в пируетите. Тя е страхотна, не само преподава пируети, но разбира нивата, помага ни да постигнем ниво на трудност 4 за тях. Имам Трейси Уилсън (бронзова медалистка в танците на лед с Роб Маккол от Калгари’88), която преподава базисно пързаляне, откъде да черпиш сила, как да позиционираш тялото си така, че с по-малко усилия да имаш повече сила. Дейвид Уилсън поставя програмите. Когато програмата е готова Трейси работи върху свързващите елементи, за да я направи балансирана. Когато имаш основата е време за големите скокове. Аз правя по-малко от всичко – преходи, техника, скокове.
– Скачате ли още?
– Не (смее се). Тялото ми не го позволява.
– Свикнали сме да гледаме Юзуру с неговия Мечо Пух (кутия със салфетки), Хави има Мики Маус. Каква е историята на тези играчки?
– Не знам, но е забавно. Юзуру е много суеверен и аз вярвам, че е част от суеверието му. На Олимпиадата Мечо Пух го нямаше и аз не посмях да попитам за него.
– Има ли проклятие върху канадското, мъжко фигурно пързаляне, когато стане време за Олимпиада?
– Не зная. Имали сме много страхотни състезатели, започвайки с Доналд Найт и Толър Кранстън през 70-те. После бях аз, Кърт (Браунинг), Елвис (Стойко), Джеф Батъл и Патрик Чан. Ние имаме по няколко световни титли и нещо се случва на Олимпиада. Може би Олимпиадата не е била в пика на формата ни. Патрик започваше във Ванкувър, а сега Олимпиадата дойде късно за него. Преди около 6 месеца той беше в страхотна форма, в Париж (Ерик Бомпард Трофи) беше блестящ. Джеф спечели медал, после и световна титла и почувства, че това е достатъчно за него. Моята по-добра Олимпиадата беше първата в Сараево през 1984-а, когато още имахме фигури (отделна дисциплина, различна от кратката и волната програма). После в Калгари ми беше много трудно, не се чувствах добре, бях изморен. Станах световен шампион година преди отива и отидох на Олимпиадата, за да спечеля. Разочарованието беше голямо.
Днес преподавам по различен начин от това как тренирах някога. Тренирах прекалено много и не много умно. Научих много от своите грешки.
– Ще видим ли различни Ханиу и Фернандес следващия сезон. Ще промените ли стила им, след като сезонът не е олимпийски и дава възможност за рискове?
– Да. От новия сезон ще има вокали. Вече имаме музика за кратката програма на Хави, за волната ще видим. С него винаги е лесно. Юзуру е различен. Опитвам се да го извадя от комфортната му зона, защото е прекалено млад да влиза в стереотипи. Оставихме кратката му програма два сезона, сега ще я променим. Ще експериментираме и с волната.
Снимки 2 и 3: Андриана Андреева, 1 и 4 Интернет
