Нейтън Чен
Рафаел Арутюнян е сред уважаваните специалисти в света на фигурното пързаляне. Роденият на 5 юли 1957 година в Тбилиси (СССР) Аратюнян няма големи успехи като състезател, но се утвърждава като един от добрите треньори, като е работил с Мишел Куан, Саша Коен, Джерфи Батъл, Александър Абт, Май и Мао Асада. Арменецът добре познава фигурното пързаляне в България, след като работи с Иван Динев и за кратко с Христина Василева.
С Арутюнян се срещнахме по време на Световното първенство по фигурно пързаляне за юноши и девойки в София, на което той води бронзовия медалист при мъжете Нейтън Чен (САЩ). За Красивата страна на спорта той си спомни за България, даде съвет за развитието на спорта ни и разказа за настоящите си ученици, сред които Ашли Уагнер и Адам Рипон.
-Г-н Арутюнян, колко пъти сте бил в България?
-Много. Първият път беше мисля през 1983 и 1984 година, едни Студентски игри. Беше много хубаво, карах ски на Витоша. Това беше едно от най-приятните пътувания за мен. Беше забавно. След това съм идвал няколко пъти на състезания, не помня колко пъти. Бил съм на летни лагери в Бяла. Това е страхотно място. Обичам България, през лятото това е едно от най-страхотните места. Хората са приятелски настроени, почти всички говорят руски, което е супер за мен. Близки сте до мен като хора.
-Бяхте треньор на най-успешния ни състезател Иван Динев. Какво ще кажете за него?
-Вие имахте много добри състезатели. Не зная каква е ситуацията сега, но предполагам, че е трудна. Иван беше страхотен състезател, той беше равностоен на най-добрите в света и ви пожелавам да развиете фигурист от неговата класа. Технически той беше много добре подготвен от българските си треньори. Той беше готов, защото нивото на фигурното пързаляне в България беше високо. Аз не промених нищо в него. Той дойде и вече беше много добър. По-скоро той трябваше да се справи с това, че животът му е в две държави, а вече имаше съпруга в България. Това беше трудния момент за него.
-Шанс да тренира при вас за кратко имаше и Христина Василева. Можете ли да кажете нещо за нея?
-Тя не беше за дълго с мен, но беше добра и талантлива. За да се напредне много с един състезател с него трябва да се работи 2-3 години.
-Какъв съвет може да дадете на нашите треньори?
-Да продължават да работят. Топката не е в техните ръце, българските ръководители трябва да им дадат шанс да работят. Всеки трябва да ги подкрепя, трябват ви пари, спонсори, помощ от правителството. Ако треньорите имат всичко това, няма да имат проблем с изграждането на класни състезатели. Не виждам тази подкрепа за вашите треньори, а техните състезатели се борят със съперници, които имат силна подкрепа зад себе си.
-Тук сте с Нейтън Чен. Разкажете за него, какво го прави толкова специален?
-Той работи много упорито. Той е подготвен добре. Проблемът при него са контузиите, дори сега не е напълно готов (в София игра със чупена ръка). Спортистите рискуват своето тяло и трябва да имат подкрепа от федерациите и правителството, те са лицето на една страна. Те трябва да получат подходяща медицинска грижа, подходящи условия.
-Споменахте условията. Какво ще кажете за Зимния дворец на спорта, в който се провежда това състезание?
-Виждал съм го, когато беше чисто ново. Беше супер. Но времето върви и то трябва да се променя с времето. Не мисля, че има промяна оттогава.
-Разкажете за тима, с който работите?
-Това е важен въпрос. Всъщност ние сме цял отбор. Не говоря само за треньори, но и хореографи, физиотерапевти, доктори. Русия успя на Олимпиадата точно, защото разбра това. Те имаха отбор от по 8-9 души зад всеки състезател. Спортът става все по-професионален и за да успяваш трябва да имаш силен тим зад себе си.
-Бяхте в Сочи с Ашли Уагнер (седма в състезанието). При нея имаше голямо медийно напрежение, след като остана четвърта на американския шампионат. Как се справихте?
-Концентрирахме се върху нея за 2-3 седмици. Тя получи всичко най-добро. Ние се концентрирахме върху работата си, аз не чета и не следя медиите. Но, за да успееш не може да чакаш последните 3 седмици, трябва да работиш целенасочено цяла година, в която да си на висота. Всичко трябва да бъде перфектно, защото във фигурното пързаляне няма малки детайли. Ако пренебрегнеш нещо малко, то се връща и те проваля. За да си перфектен са важни неща като как тренираш, как се храниш, колко далеч живееш от пързалката, кой те тренира, кой поставя програмите ти. Дори в САЩ нещата не са лесни.
-Кое е най-силното й качество като състезател?
-Изпълнението, начинът, по който играе програмите си. Технически тя има още какво да развива. Трябва да промени маниера си на работа, да работи повече. Трудно е, но не е късно да променим това.
-Работите и с Адам Рипън. Той имаше силна първа половина на сезона, но на националния шампионат се срина и остана едва осми. Как си го обяснявате?
-Да, той беше в много силна форма. Но именно тук е важна отборната работа, за която говоря. Той е свикнал да бъда с него, но имаше моменти, в които не бях. Аз имам 10 турнира този сезон – 4 Гран при-та, Гран при финал, национален шампионат, Сочи. Това е много. Сега ми предстои и Световно, календарът е много тежък. Именно тук е важно да имаш хора, на които да разчиташ.
-Бяхте на женския турнир в Сочи с Ашли. Как ще коментирате класирането при дамите и съдийството?
-Не съм съдия, треньор съм. Моята гледна точка не винаги е правилната. Аз съдя като треньор. Не ми е работа да разследвам, но ако има съмнения, някой трябва да разследва. Против това съм руските съдии да дават медали на руснаците, френските на французите и т.н. Това трябва да се промени.
-На кой бихте дали златния медал като треньор?
-Аз гледам това дали един състезател напредва. Юзуру Ханиу напредва много. Вземете Каролина Костнер, на нейните години тя показа страхотен прогрес, направи страхотни скокове. Тя изпълни програмите си като опитен състезател, с много качество. Руските момичета също бяха на много високо ниво, както и американката Грейси Голд. Харесах и Ю-На Ким, която се върна след 4 години и беше прекрасна.
-Кой ще спечели Световното?
-Мисля, че Мао Асада. Шампионатът е в Япония, а там тя винаги играе добре. Освен това Мао има какво да докаже след Олимпиадата. Вярно е, че кратката й програма беше кошмар, но с волната постигна нещо, за което винаги ще й се възхищавам. (бел. ред. Асада наистина спечели)
Снимки 1, 2 и 4: Андриана Андреева
