Ивет Лалова получи днес наградата си за Спортист на месец юли в анкетата на Пресклуб „България“ за осми път в своята кариера. Тя заслужи признанието заради двата си сребърни медала на 100 и 200 метра на Европейското първенство в Амстердам. По-рано този месец пък се класира и за финала на 200 м на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, където завърши осма, но успя да зарадва милиони българи пред малкия екран. Ето какво сподели Ивет пред медиите след награждаването си:
– Ивет, мина време, вече оценяваш ли представянето си в Рио по различен начин?
– То се променя по-скоро като едно забравяне на цялото напрежение. Остава само най-хубавото – радостта от това, че съм постигнала целите си.
– Все още имаш проблеми с аклиматизацията…
– Заспивам късно, а сутрин рано имам да върша доста задачки, но и това е част от работата.
– Колко дълго още мислиш, че можеш да продължиш? Ясно е, че това зависи от много фактори, но все пак?
– Не знам защо стана толкова голям въпрос това, че няма да се отказвам и няма да спирам. Лично за себе си аз наваксвам сега за тези пропуснати години, когато имах тежката контузия. Докато правя хората щастливи, докато мога да нося нещо на България, на себе си, на децата, които ме гледат и са в клуба ми, на моите родители и фенове, дотогава има смисъл.
– С какво е по-различна Ивет Лалова от 2004-а и тази от Рио?
– Много е различна, много е пораснала, мина през много трудности. Надявам се да съм помъдряла, да наранявам по-малко хората около себе си с това, че постоянно тичам и карам хората да ме гонят с моето темпо. Различна съм и по начина, по който обичам и си върша работата.
-Имаше ли момент преди Олимпиадата, когато беше трудно?
-Винаги се прокрадва несигурност. В един момент си представяш, че нещо може да се случи, да се спънеш, излизайки от вкъщи и да не отидеш. Но не трбява човек да си представя винаги негативното, а да бъдем позитивно настроени. Всеки спортист минава през много трудни моменти, аз също минах през моите.
– Промениха ли се мечтите ти през годините и сега за какво мечтаеш?
– Промениха се. Сега съм в процес на вътрешна промяна и вътрешно нагаждане към всичко, което се случва. Аз самата много пъти съм казвала, че най-много ще остана като професионален атлет до тази Олимпиада. Сега реших според обстоятелствата да не спирам, но мечтите ми се променят, мечтая за други неща и се надявам скоро и те да станат реалност.
-Колко е важна работата с децата за теб?
-За мен децата са най-голямата движеща сила и мотивация. Може да звучи изтъркано, но да бъдеш пример за едно дете, е голяма отговорност. Ние спортистите сме много отговорни за примера, който даваме. Трябва да работим повече в тази насока. Ако някой се оплаква, че има проблеми в спорта и децата не тренират, това е и наша отговорност.
-Виждаш ли твоя наследничка?
-Виждам атлетика, която върви по хубав път. Самият факт, че имаме сребърен медал на Мирела Демирева, говори, че нещата са добри. Показваме, че вървим по правилния път.
-Какво може да те изкара извън нерви?
-Закъснението. Това ме изкара извън нерви, днес съпругът ми стана десет минути преди да дойдем (смее се). И затова избухнах.
-Защо оценката е, че спортът ни върви надолу?
-Мога да направя съпоставка между последните четири олимпиади. За мен тази е много успешна. След 16 години отново имаме медал в атлетиката и това е добър показател. Това, което може да се направи, е повече позитивизъм, по-малко плюене от не специалистите, за да може тези дечица да отсеят правилно какво да правят с бъдещето си. Да им покажем, че спортът е нещо хубаво. Преди спортът е бил единственият шанс да се излезе в чужбина, да се пътува. Сега дава доста повече.
-Много хора казват, че вие печелите, но сега, когато вече се подготвяте при чужди треньори.
-Аз не мисля, че е така. Ние не сме търсили бягство в чужбина, защото сме търсили други специалисти. Ако има нещо върху, което трябва да се замислим, е повече да не се губят наши треньори и състезатели. Затова Мирела и аз казахме, че не сме търсили бягство или по-добри резултати, а една система на работа.
