Юсеин Болт спечели третата си олимпийска титла на 100 метра. И това не е новината на деня. Постижението на Светкавицата беше изместено от новия световен рекорд на 400 метра – 43.03 секунди.
Точно така. Постижението на Майкъл Джонсън от 1999 година, което за специалистите по лека атлетика беше недостижимо. Самият Джонсън коментираше за „БиБиСи“ и първи поздрави новият рекордьор. „О, Боже. От осма пътека, световен рекорд. Страхотна работа на този младеж. Световен рекорд. Уейд ван Никерк закла рекорда и конкуренцията. Той е толкова млад, какво още може да постигне? Може ли да падне под 43 секунди. Аз си мислех, че мога, но не успях. Юсеин Болт се отказва скоро, това ще бъде новата звезда“.
Какво не знаем за Ван Никерк? Роден е на 15 юли 1992 година в Кейп Таун . Той беше знаменосец на ЮАР при отриването на Игрите. Досега беше известен с факта, че е първият атлет записал резултат под 10 секунди на 100 метра, под 20 на 200 и под 44 секунди на 400 метра.
В Рио, за да го гледат са десет души от семейството му, включително приятелката му Чесни, родителите му Одеса и Уейн и неговите баби и дядовци. Семейстово имаше още един повод за радост, след като братовчедът на Уейд Чеслин Колбе спечели бронзов медал от турнира по ръгби.
И докато 24-годишният талант изминаваше едната обиколка за феноменалното време, един член на семейството имаше особена мисия. Това е човекът, на който атлетът дължи успехите си – неговата баба. Традиционно спортистите имат силна връзка с бабите и дядовците си, които ги водят на тренировки и състезания.
Тук случаят не е такъв. 74-годишната Анс Бота не е любимата баба, която глези внучето си, а железният му треньор. Вече с бяла коса, тя е всеки ден на пистата с хронометър в ръка. Атлетите я наричат Тани Анс, като Тани означава леля на родния й африкански език. Достолепната дама, която е с точно 50 години, по-възрастна от внука си, изисква строга дисциплина. Тя е създала правила, поставя високи стандарти и изисква уважение, които следва в работата си вече половин век.
Първоначално Уейд не иска да работи с баба си, но преди три години формират дует и резултатите не закъсняват.
Докъде ще стигне той? Времето ще покаже. Сега може само да си припомним феноменалния начин, по който счупи световния рекорд и взе олимпийската титла. След него останаха последните двама шампиони – Кирани Джеймс (Гренада, 2012) и Лашон Мерит (САЩ, 2008). А прегръдката между Джеймс и Ван Никерк след финала показа колко велико нещо е спортът. Вторият, който поздрави рекордьора беше… Юсеин Болт.
