Ирина Винер търси татарски корени у всяка състезателка, твърди двукратната олимпийска шампионка
Съдбата на най-успешната състезателка по художествена гимнастика Евгения Канаева към момента е неясна. Официално шампионката от многобоя в Пекин и Атина е вицепрезидент на Руската федерация по фигурно пързаляне. В същото време грацията иска да продължи да се състезава, след като се излекува от травмата си. Канаева даде любопитно интервю за руски вестник.
-Евгения, ти си рекордьорка по победи на Летни Универсиади. В Беград през 2009-а спечели пет златни медала, а в Шенджен през 2011-а четири златни и един сребърен. В Беград ти вече беше олимпийска шампионка. Не беше ли това състезание крачка назад за теб?
-Защо да е крачка назад. На Универсиадите се гледа като на второ качество състезания, но това са много отговорни и сериозни надпревари. След като съм спечелила олимпийската титла не значи, че не трябва да участвам в други състезания. Това не ме спря и от участие на националния шампионат. За мен Универсиадите са мини олимпиади. Тогава опознах състезатели от други спортове, има нещо уникално в отборния дух. Насладих се на това състезание и се радвах, когато всички руски спортисти ме гледаха и аплодираха.
-Имаше ли разлика между състезанията в Сърбия и Китай?
-Китай си е Китай. Те се подготвят по уникален начин и искат състезанието да се провежда при перфектен условия. Олимпиадата в Пекин и Универсиадата в Шенжен бяха на най-високо организационно ниво. Имаше много прилики в това отношение. Китайците правят всичко със страст и стил, залите са огромни и пълни. За Сърбия помня, че нямаше много публика на състезанията, макар че всички се отнасяха много мило с нас. Насладих се на Олимпиадата в Лондон, но в Пекин ми хареса повече.
-В Шенжен спечели един сребърен медал?
-Да, направих грешка на лентата.
-Грешка на лентата винаги връща спомените към инцидента с Ирина Чашчина в Атина, когато лентата й беше издухана от климатика. Случвало ли ти се е нещо подобно?
-Не, нашите сребърни медали не може да се сравняват. Аз направих грешка при елемент и тя се оказа решаваща, защото Дария Дмитриева беше безупречна и заслужено спечели златото.
-На световните първенства състезателките се борят за пет комплекта медали, на Олимпиадата – само в многобоя. Ще продължава ли Русия да печели медали?
-Вярвам, че да. Трябва да се обръща внимание на подобряването на всеки спорт, трябват спортни зали и центрове. Хубаво е федерациите да спонсорират състезателите си и да им позволяват да тренират там, където са най-добрите условия.
-Има ли много центрове за гимнастика в Русия?
-В момента се строят. Например в родния ми град Омск беше направен хубав салон. В Новогорск условията за подготовка за отлични. Аз живея и тренирам там от 11-годишна и винаги условията са били на ниво. Това е важно за младите състезатели. Те прекарват целия ден в залата и, ако нещо не е наред, започват да се депресират. А когато всичко е ОК, ти се тренира дори през уикендите. Аз правех така.
-В Омск си родена ти, Галима Шугурова, Ирина Чашчина. Изглежда така сякаш родния си град дава куп красавици на фигурното пързаляне?
-Не смятам, че гимнастиката е спорт за красавици. Всеки човек си има собствена красота. В Омск от много години има страхотна школа по гимнастика, с отлични треньори.
-Президентът на руската федерация Ирина Винер спомена, че ти имаш татарски корени.
-(смее се) Ирина Винер търси татарски корени във всяка гимнастичка. Не зная дали имам такива, но е възможно. Мога само да потвърдя, че съм с доста смесена кръг.
