С какво испанката Каролина Родригес заслужава собствен текст? Отговорът на този въпрос ще намерите, ако прочетете малко по-дългия текст от рубриката Пътят към Рио.
Каролина е родена на 24 май 1986 година. Точно така, когато излезе на килима за първото си изиграване в квалификацията на художествената гимнастика на Олимпиадата в Рио, тя ще бъде на 30 години и почти три месеца. Това прави испанката най-възрастната състезателка в гимнастическия турнир на Игрите. Дебютът й на Европейско първенство е през 1999 година (като девойка), а тогава са родени две от съперничките й Лаура Зенг (САЩ) и Анна Луиза Филиориану (Румъния).
Кариерата на Родригес се простира в четири олимпийски цикъла (единствената предстaвителка на худоежествената гимнастика с участия на 4 Олимпиади е сънародничката й Алмудена Сид), а в Рио ще участва на третата си Олимпиада. Но всичко по реда си…
.jpg)
Каролина е майстор на изразяването на емоции с жестове. Тя е средното дете в скромно семейство на глухонеми родители. Като малка се впечатлява от гимнастичките по телевизията, прави си импровизирана лента и по цял ден копира елементите им. Така докато става на 7 и сестра Лоли я води на своя тренировка с мажоретки на училището в Леон. Отстрани до мажоретките на тервата гимнастичка тренира с въже и Родригес я гледа с обожание. Този поглед не остава незабелязан от Рут Фернандес – треньор на гимнастичката и хореоргаф на мажоретките. Рут хваща ръката на момиченцето и я държи до днес – превръщайки се във втората й майка.
“От първия ден знаех, че имам необработен диамант, заради физиката и пластиката, но най-вече заради експресивността й“, казва Рут.
Сред феновете на гимнастиката се носят легенди за началото на тренировките й. Заниманията се провеждат в стара църква в Сан Педро (днес музей), като основата е кръгла. Състезателките играят на квадрат само в състезанията. Част от най-хубавите спомени на Каролина са от старата църква, облепена с плакати на Бекстрийт бойс от момичетата. Тя често разказва как баща й е чакал с часове докато не е искала да си тръгне.
Повратният момент за нея е Олимпиадата през 1996 година. Испания печели златния медал при ансамблите, a десетгодишната Родригес започва за мечтае за олимпийските игри (на глезена си днес има татуирани олимпийските кръгове). По това време гимнастичката започва да печели състезания.
Тежките моменти започват с попадането й в националния отбор, когато е на 15. Професионалният успех води до раздяла със семейството й. В началото на века няма интернет и тя губи единствения контакт, който има с родителите си – визуалния.
След Игрите Родригес е на кръстопът. На 18 години е постигнала целта си и мисли за отказване. Усеща, че семейството й се нуждае от нея. 10 месеца преди Атина брат й Санти загива в автомобилна катастрофа на път към състезание по BMX.
Обратно у дома при Рут Фернандес Каролина постепенно се завръща към индивидуалната гимнастика. В конкуренцията на Алмудена Сид и други състезателки играе на големи първенства, но след Световното в Патра през 2007-а прекратява кариерата си.
Няколко месеца по-късно е обратно на килима и печели националната титла. Реално успехите й започват след отказването на Сид след Игрите в Пекин през 2008-. Изведнъж Каролина се превръща в гимнастичка номер 1 на Испания. Оттогава няма пропуснато световно първенство, играе финали на почти всяко състезание, а миналата година влезе в топ 10, гарантирайки си място на трета Олимпиада.
В Рио Нета Ривкин от Израел също ще играе на трета Олимпиада, но поредна. При Каролина дистанцията от дебюта до финала е 12 години. Тя е и единствената, участвала и индивидуално, и с ансамбъл. В Лондон преди четири години зае доста престижното 14-о място. На 30 години днес е още по-силна и експресивна. За Родригес Рио е финалът на 23 години отдадени на спорта и началото на живота след тях. Живот, който ще посрещне с неизменната си усмивка.
