Треньори, съдии, организатoри… кой допусна Юзуру Ханиу и Хан Ян на леда след изпадане в безсъзнание и трябва ли да видим жертва, за да се помисли за здравето на фигуристите?
Фигурното пързаляне е “красив спорт”, както казва заглавието на моя сайт, то обаче може да бъде и “кървав спорт”, което видяхме този уикенд в турнира от Гран при сериите за Купата на Китай. Два дни по-късно емоциите са утихнали и е време за трезв поглед върху случилото се.
Факт е, че олимпийският шампион Юзуру Ханиу и местният любимец Хан Ян се сблъскаха тежко на загрявката, след което японецът падна и удари лошо главата си. 40 минути по-късно двамата излязоха отново на леда в едно абсурдното и безсмислено състезание.
”Не исках да се пързалям, исках всичко да свърши. Не се зарадвах на победата, защото се радвах, че този кошмар свърши”, заяви Максим Ковтун, който спечели състезанието. На kiss&cry зоната 16-годишният съотборник на Юзуру в групата на Брайън Орсър Нам Нгуен определи състезанието като “Ад”.
Според по-късните информации Хан е припаднал по пътя към съблекалнята, губейки временно съзнание и с нарушено зрение. Първата му дума след като се осъзнал била “Състезанието”. “Нямаше как да се видим един друг, желая на Юзуру бързо да се възстанови и да излезем един срещу друг”, коментира по-късно китаецът. Решението да се състезава е негово, също както в случая с Ханиу.
Със седем шева и след изпадане в безсъзнание Юзуру също сам решава да излезе на леда. Треньорът му Орсър казва, че не е време за геройства, но след лекарско разрешение талантът излиза на леда, за което казва “Едва стоях прав. Имах кръв в гърлото си и не можех да дишам. Гледах тавана и си мислех, че ще свърша тук. Но го направих и всичко е ОК”.
Питам се може ли 19-годишно момче, което цял живот е било изолирано от нормалния свят заради суперталанта си да вземе подобно решение. Имал ли е идея Юзуру за това какви последици може да доведе състоянието му и колко големи са рисковете при пируети с огромна скорост и четворни скокове, съчетани с мозъчно сътресение.
Лекарите не трябваше да пускат и двамата на леда. Треньорите, които имат огромно влияние във фигурното пързаляне, трябваше да сложат край на тази лудост. Признавам си след огромното възхищение, което изпитвам към Брайън Орсър, съм разочарована от него, защото трябваше да спре възпитаника си дори с цената на скандал с японската федерация. И когато треньорите не могат да влияят, шанс да се намесят имат организаторите от Китайската федерация (най-известният им състезател е застрашен) и супервайзерите от Международния кънки съюз.
Не само Юзуру и Хан не трябваше да излизат на леда, а състезанието трябваше да бъде отложено или отменено. Ханиу падна пет пъти, Ян не приземи почти нищо. Коментарът на Ковтун вероятно събира чувствата на останалите състезатели.
И темата ще отмине набързо. Японската федерация се оправдава с решението на състезателя и ще изпраща лекари на състезанията.
Трябва ли обаче да стане още по-сериозен индицент или да видим жертва, за да се помисли за здравето на фигуристите. Нормално ли е шестима състезателя да се пързалят с пълна скорост по време на загрявките. Имат ли нужда феновете на красивия спорт от два четворни скока в една кратка програма? Не стават ли прекалено опасно поддръжките при танцовите двойки? Трябва ли спортните да изпълняват четворни скокове от изхвърляне и четворен туист? Заслужават ли златните медали всички тези рискове?
Много въпроси, на които няма да получим отговори. Но е добре да помислим за изконния принцип на спорта, който носи здраве и този инцидент да бъде началото на една промяна, в което здравето на състезателите ще бъде поставено на първо място и чак след това комерсиалните турнири, телевизионното излъчване и приходите от реклама.