Случи се снощи, почти към полунощ. Прочетох следния текст: „Искам да продам единствения си златен медал от Световна купа и бухалките, с които го спечелих… Парите ще отидат за лечението на Иван Тодоров!“ Автор – Катрин Тасева. Националната ни състезателка, която тази година изнесе доста сериозно на плещите си отговорността в индивидуалното ни направление след контузията на Невяна Владинова, със сигурност има добро сърце. И не го прави от куртоазия или да се покаже демонстративно пред хората. Защото я познавам, защото и други я познават и знаят какво носи в душата си! Останалите?! Те просто не я познават.
Да се върнем на добрата кауза, в която се включва Катрин Тасева. Парите от златния й медал и бухалките, ще отидат за лечението на Иван Тодоров. Може да прочетете историята му и борбата му в последната една година.
Всеки, който иска да помогне, е добре дошъл – може да последва или да види постовете на Катрин Тасева в социалните мрежи – Инстаграм и Фейсбук, където тя очаква предложения за златния си медал. За единствения си златен медал… Но какво е един златен медал, когато става въпрос за човешки живот.
Ето написаното от Иван Тодоров в социалните мрежи:
Здравейте на всички мои близки и далечни приятели, роднини, бивши и настоящи колеги, Една малка част от вас знаят през какво минавам в последно време, други не. За мен не е никак лесно да споделям своята съдба , но за съжаление ми се налага. Тази година беше и продължава да е най-тежката година в живота ми. За мое огромно съжаление само за седем месеца загубих двама от най-скъпите ми и близки хора – моята майка и баща. И двамата изгубиха битката с най-коварната болест – рака.
Някои от вас знаят, че от няколко години и аз самият се боря със сериозни здравословни проблеми с десния си крак.
Претърпях неколкократни оперативни намеси , след които отново се появи рецидив и от доброкачествено образованието в крака ми се преобразува в злокачествен тумор с големи размери. В момента съм с диагноза злокачествен лейомиосарком на костта и меките тъкани. Минах през курсове от лъче и химиотерапия, които за съжаление не доведоха до желаните положителни резултати.
В България специалистите в областта в момента ми дават единствен вариант за лечение кардиналното решение – ампутация на крака. Решен да се боря до край за крака и здравето си предприех пътуване до Турция , където се срещнах с тесни специалисти,в областта на онко-ортопедията и травматологията, които ми дават шанс да спася крака си, чрез тежка и много сложна по естеството си операция. За извършването на тази операция са ми необходими средства непосилни за мен и моето семейство, в размер на минимум 50 000 евро.
Обръщам се с най-искрена молба от мое име и от името на семейството ми, към тези от вас, които биха могли да ми помогнат за набирането на тази сума и да ми помогнат да имам шанс да бъда отново активен и пълноценен в живота си.
Сметката по която ще се набират средствата е в български лева и е следната:
BG86CECB979010B6433100 в Централна Кооперативна Банка.
Оставам на разположение на лично съобщение за всеки от вас, които има въпроси към мен.
P.S. Моля този статус да не бъде харесван, а споделян!
С уважение!
Иван Венциславов Тодоров
