-Нашият спорт иска много дисциплина и постоянство
-Нямах уред, който да не харесвам, но висилката ми се отдаваше най-много
-Не трябваше да се отказвам толкова рано
-Има кадърни деца, ще имаме и медали
-Момчетата имат условия да мислят само за гимнастика
-Трябват ни около 2 милиона и половина за Европейското
Шест дни преди началото на Европейското първенство по спортна гимнастика Красивата страна на спорта ви представя интервю с председателя на родната федерация и старши треньор на националния тим Красимир Дунев. Един от най-успешните ни състезатели в този спорт е роден на 11 септември 1972 година в Пловдив. През 1996 година той става втори на Олимпиадата в Атланта (шести в многобоя), втори на световно и европейско първенство. И трите си медала Дунев печели на висилка.
-Краси, как започнахте с гимнастиката?
-Започнах в първи клас. По време на час по физическо дойде учител и подбра няколко деца, даде ни бележка на кой ден къде да отидем. Така започнах. Отидох в залата, бяхме над 40 деца в началото, но с течение на времето отпадаха деца, отписваха се, бяха изключвани, гонени… Накрая вече две-три години преди да завършим училище останахме само аз и Йордан Йовчев. Не е лесен нашият спорт, иска много дисциплина и постоянство. Няма почивки, не всеки издържа това натоварване.
-Коя е идеалната възраст за едно дете да започне да тренира гимнастика?
-Шест години.
-Защо точно висилката беше най-силният ви уред или поне такива са общите впечатления?
-Наистина там са най-големите ми успехи. Нямах уред, който да не харесвам, но висилката ми се отдаваше много. Постигнах такова съчетание, което никой не го правеше в света с шест прелитания едно след друго и благодарение на това стигнах до медалите си.
-Какво помните от Игрите в Атланта?
-Изпълнението, което направих, приземяването и радостта, че съм си изиграл съчетанието и съм го приземил добре. Помня галата на другия ден, на която играхме. Остава си в съзнанието този период. Олимпиадата е на 4 години и имаш един шанс, а ако го пропуснеш не се знае дали ще си в спорта след това.
-Веднага след Атланта се отказвате?
-Да, аз Йордан Йовчев и Иван Иванов останахме след Олимпиадата в Америка. Започнахме да участваме в галаспектакли първата година, след което работихме като треньори. Година и половина-две след това Данчо се върна в гимнастиката, а аз не. Не съм се състезавал повече с изключение на 2003 година, когато беше Световното в Анахайм (САЩ), когато бях поканен от ръководството на българския национален отбор да се върна и да помогна. Тогава се върнах и участвах на международен турнир във Варна, на състезания в България. Подготвях се, но седмица преди Световното, за съжаление, решиха да не ме пускат и не можах да участвам.
-Като гледахте Данчо Йовчев в Лондон, а и на състезанията преди това не съжалявахте ли, че сте се отказал толкова рано?
-Съжалявам, бях в силата си тогава. 95-а и 96-а бяха моите години с медали от европейско, световно и олимпиада. Не трябваше да се отказвам толкова рано, можех да продължа още няколко години, но съм го направил и няма как да го променя.
-С Йордан Йовчев откога сте близки?
-От седемгодишни, това е цял живот.
-Какво може да откаже един човек от сбъднатата американска мечта?
-Това, което ме отказа мен и Данчо също е идеята, стремежът да се приберем в България и да помогнем на българската гимнастика.
-Съжалявате ли за това решение?
-Не, определено. Мисля, че постигнахме доста за това време, за което сме тук и се надявам да продължаваме да работим сериозно и даваме за спорта, който обичаме.
-Разкажете малко за семейството си?
-Двете ми деца са родени в САЩ. Сега и двамата са в залата. Синът ми Майкъл е на осем години, още не участва в състезания. Дъщеря ми Никол е на 14 години, стана шампионка на България на нейната възраст, но получи контузия на коляното – изкара си капачката и почти година не се състезаваше. Сега вече се възстановява, наскоро на Купата на България спечели четири медала. Съпругата ми е домакиня, грижи се за децата. Тя също е тренирала гимнастика, а се срещнахме в Пловдив съвсем случайно преди много години. Сега семейството ми е в София. Първите две години, когато се прибрахме от Америка аз пътувах постоянно до Пловдив пред ден, през два, но сега сме заедно. Децата тренират тук в зала “Раковски”, където условията са много добри.
-Сега сте и президент на федерацията и старши треньор на националния отбор. Кои функции ви харесват повече – треньорските или организационните?
-И двете са трудни. В залата не е лесно да се работи с момчетата, това изисква много време. Организацията на всичко е трудна, но не ми тежи, защото обичам това което правя. Няколко години го върша това, има и треньори, които ми помагат. Добър колектив сме и така нещата се получават.
-Може ли да изброите състава на треньорите в националния тим?
-Милко Танкушев, Владо Янев, Здравко Куртев и при нас пристигна треньор от Италия. Той е българин, който дълги години е живял в Италия, но винаги е помагал на българския тим и по-специално на Данчо Йовчев. Атанас Тодоров е вече тук, работи в залата.
-С новата зала идват ли повече деца?
-Да, залата е пълна. След Олимпиадата забелязах, че наистина има голям интерес и след бенефиса на Данчо Йовчев нещата се променят в добра посока. Само такива събития могат да увеличат интереса към гимнастиката. Когато се правят състезания идват родителите на децата. Но това, което направихме с бенефиса беше много добро не само за нас, а художествената гимнастика, акробатиката, аеробиката. Ако може да се правят повече такива спектакли, ще бъде добре. Това е трудно, защото е свързано с много пари и изисква сериозна организация, която пък е свързана със свободно време.
-Има ли някой състезател или дете, което някой ден да носи добри класирания за България?
-Има много кадърни деца в залата. Сега 15 деца от младежкия национален отбор са на лагер тук в залата. Техен треньор е Димитър Митев, бащата на състезателката по художествена гимнастика Силвия Митева. Той е много кадърен, върши си работата добре. При девойките имаме много хубави деца в националния отбор. Мисля, че ще имаме медали.
-На 17 април започва Европейското първенство, кажете нещо за нашите участници.
-За съжаление претърпяхме две контузии на наши състезатели. Ярослав Вовк пострада в коляното, Мартин Ангелов контузи глезена си. От останалите Александър Батинков е много талантлив и кадърен гимнастик, но миналата година имаше сериозна операция на ръката, с много счупвания, пирони, железа, медали вътре. Не мога да кажа, че той е възстановен на 100 процента. Но земята му е много добра, успоредката, висилката също. Велислав Вълчев е другото момче с много талант. И той имаше операция – на глезена и в момента е с пирони. Но играе, старае се момчето. Труден е спортът с много контузии, но се надявам, че момчетата ще покажат една класа, а няма да изглеждат така сякаш са започнали да тренират гимнастика вчера. Христос Маринов имаше контузия в рамото, около месец и половина не тренираше. Драгомир Пеев е млад, за първи път ще участва на Европейско за мъже, миналата година беше при младежите. След контузиите на Вовк и Ангелов го извиках от Варна и се включи в отбора, за да участва на Европейското. При жените Ралица Милева ще играе многобой и ще покаже новия си прескок.
-Те тренират през годината в клубовете и се събират на лагер преди състезания, така ли е?
-Да. Велислав Вълчев е почти през цялото време тук. Също така Александър Батинков и Ярослав Вовк. Имаме хотелска част към залата, където са настанени, хранят се в стола на МВР. Всичко им е предоставено за да тренират. Те получават заплата като национални състезатели и могат да се отдадат изцяло на спорта. Преди момчетата не са имали тези условия и вечер са ходили да работят в заведения като охрана. Откакто ние с Данчо сме тук това е променено и им създаваме условия да мислят само за гимнастика.
-Догодина приемаме Европейското първенство в Пловдив, докъде сте стигнали с организацията?
-Може би ще е в София, тъй като залата в Пловдив може да не е готова. Още обмисляме нещата, защото положението в страната не е добро и не знам дали ще се справим с финансите. Данчо ми съобщи, че пари за таксата, която трябва да платим към Европейската федерация има и може би ще подпишем договора. Трябва да платим 200 хиляди евро такса само да организираме състезанието, такова е изискването. После имаме огромни разходи, трябват ни около 2 милиона и половина, дано се намерят.
Световно във Варна е имало едно време, но от много години толкова мащабен форум не е провеждан в България. Това ще бъде инвестиция за българската гимнастика. Само с уредите, които ще закупим ще обзаведем всички зали в страната. Това е реклама на спорта, много хора ще дойдат, хубаво ще е за бизнеса, за всички.
