Преди малко по-малко от два месеца написах едно заглавие „Малшансът, който тези момичета не заслужават“. По повод това, че Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова нито веднъж не извадиха късмет в голямо състезание. Тогава едно тънко гласче някъде стаено и непосмяващо да излезе казваше, че все пак им остава най-важното състезание. И те успяха именно в него, но не с късмет, а с работа, труд и категорична игра, с класа над съперничките си, които също не се провалиха.
Днес е денят, в който трябва да се радваме, да плачем от радост, но сред това щастие се намесва и малко тъга.
„Който гроб копае другиму, сам пада в него“.
Знаем тази народна приказка за жабата и мишката. И няма как днес да не си мислим за нея.
Тъжно е, че повдигаме тази тема в деня, в който България най-после се качи на олимпийския връх в един от най-успешните ни спортове художествената гимнастика, но неизбежно.
Днес е денят, в който трябваше да се радваме, но радостта ни бе помрачена от тотална липса на феърплей и достойнство вече два дни.
В еуфорията от златния медал на българския ансамбъл и чудесната игра с пето място на Боряна Калейн мислех да не обръщам внимание на руския медиен и спортен вой, но той премина границата.
За да печелиш, първо трябва да се научиш как да губиш. С достойнство.
Така както години наред българки, италианки, украинки, момичета от Беларус, Линой и много други намираха сили да преглътнат за малко сълзите, да се усмихнат и да целуват сребърните и бронзови медали, за да могат след това да се затворят сами и да изплачат мъката, разочарованието, предопределеността.
В България се научихме да казваме, че бронзът/среброто за нас е с цена на злато, да успокояваме момичетата и да опитваме да им вдъхнем увереност и сила.
Плакахме и мълчахме.
Обвиняваха ни във фенщина – и медии, и публика, когато си позволявахме да изкажем мнение срещу статуквото. Писахме за вързаните възли, Симона Дянкова купуваше златни медали и какво ли още не.
Но никога, никой от българска страна – Илиана Раева, треньори, гимнастички, не си позволи да обидят или нагрубят конкуренцията. Да, може да се е намеквало за съдийски грешки, но никога нямаше личности обиди. Мантрата на бългасрките гимнастички бе „Искаме ние да играем добре“.
И затова толкова боли от помията, която вече два дни се излива в Русия към Линой Ашрам и българския ансамбъл. И Линой, и българките заслужаваха най-силно тези златни медали, винаги нещо малко не им достигаше, неведнъж имаха право да се почувстват ощетени.
Ирина Винер, която трябва да бъде пример, да задава пътя и посоката в този спорт (а и всички знаем, че именно тя командва парада), нямаше право да си позволява подобно поведение. В Русия бе впрегната цялата медийна и спортна мощ, за да се „плюе“ по шампионките. Медии, обичани от всички гимнастички, големи шампионки, звезди на фигурното пързаляне и почти всички спортове си позволиха без дори нищо да разбират от гимнастика да наричат случилото се на Олимпиадата в Токио „грабеж“. Парламентът си позволи да поиска от Линой Ашрам да върне златния си медал. Дина Аверина заяви, че е възнамерявала да се качи на първото място при награждаването. Каква наглост.
След успеха на Линой, освен обидите към нея се започна и психологическа война с българския отбор, който вчера „си позволи“ да спечели квалификацията. Всички тези медийни писания като че ли имаха за цел да стреснат съдиите, за да не го допуснат отново. А днес, когато Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова измъкнаха второто злато по много категоричен начин се наслагва мнение, че това е било решено предварително.
Защо Русия не спечели?
Връщам се на приказката.
Ирина Винер бе инициатор на това оценката за трудност да бъде отворена, за да може Русия дори и с грешки да печели – с паднали на пода гимнастички, търкаляне, плонжове, сблъсъци, излизане от килима. Защото каквото и да си говорим, в целия олимпийския цикъл руските гимнастички са толерирани в оценката за изпълнение, а и някак грешките им не винаги бяха забелязани.
Обаче това даде възможност на конкурентките да трупат трудности и дори порязани в изпълнението момичета да се класират пред руските грации (за които дори не знам това определение дали е много точно).
Другите две грешки на Винер са с желанието ѝ да прави рекорди и история.
За първи път две близначки да се качат на върха. И тази цел я провали, защото това са най-безличните, тъжни, нещастни, недоволни прими на отбора, които Русия е имала. След Евгения Канаева и Дария Дмитриева, след Яна Кудрявцева и Маргарита Мамун начело на руския тим застанаха Дина и Арина Аверина, които макар и силни технически нямат и капка от харизмата на предшественичките си. Напротив, у тях се усеща едно недоволство, една болна амбиция, което се потвърди с поведението на Дина в Токио. Въпреки световните и европейски титли, конкурентките им винаги бяха близо до тях и само флагът на Русия до имената им помагаше да печелят.
Втората грешка бе желанието Анастасия Близнюк да стане трикратна олимпийска шампионка. Връщането в спорта на Анастасия Максимова вече на 30 години. Така талантливи млади гимнастички подготвени за натоварванията в момента и за гимнастика на това темпо бяха лишени от шанс, а именно Близнюк бе едно от слабите звена на ансамбъла в последните години.
Истината е, че Олимпиадата е различно състезание, а и не е в Русия или Узбекистан. Има само един комплект медали, но го гледа целият свят. Още вчера съдиите показаха, че няма да допуснат несправедливост и оцениха много реално композициите. Русия бяха приземени, това може да се каже и за ансамбъла на Израел. И въпреки опита за наслагване на мнения и очаквания, днес повториха това и най-после златото отиде в ръцете на момичетата, които най-много го заслужаваха.
За нас най-радостното е, че България има златни медалисти, но не само. Момичетата спечелиха това злато с класа, с безгрешна и смела игра и без да чакат провал на съперничките. Направиха това за което винаги са мечтали „Да играят добре и да зарадват треньорите си“.
Снимка: БОК, Костадин Андонов, StartPhoto
Капитаните на България (Симона Дянкова) и Италия (Алесия Маурели) се поздравяват за спечелените отличия
1 comment
Смажете ги и на световното след месец