След освобождаването си от националния отбор по художествена гимнастика Мария Матева говори откровено за случилото си. За Красивата страна на спорта грацията разкри и част от света си извън гимнастиката.
-На кой искаш да посветиш това, което направи до момента?
-На баба. Любимата ми баба. Тя ме записа на гимнастика като мъничка в Бургас. Баба Мими е супер баба и много си я обичам. Не спира да ме окуражава в последните дни. „Горе главата, Мимче, ще се справиш“, чувам от бабчето. Дядо ми стои до нея и не смее да каже нищо (усмихва се). Колко ме обича, не може да си представите… Баба ми и баща ми ме следват на всяко състезание в България.
-А майка ти?
-Ами те са разведени с баща ми.
-Говори ли ти се на тази тема?
-Да, няма проблеми. Разделили са се, когато съм била на 2 годинки. И аз съм останала при тати. Странно нали?! Как е станало нямам идея. Питала съм. Той ми казва, че толкова много ме е искал и накрая ме е задържал при себе си. Но поддържам връзка и с мама.
-За 21 години животът ти е като сценарий на филм. Малко деца остават при бащите си след раздяла.
-Така е. Добре се е погрижил за мен, нали?! (усмихва се). Но и аз съм послушна. Въпреки че като дете бях хем послушна, хем и дива. Връщах се отвън изпоцапана, мръсна – детски лудории. И сега продължавам да съм си луда глава.
-Трудно ли ти беше сама в София, когато поотрасна и започна да се занимаваш сериозно с гимнастика?
-Не бих казала трудно, даже ми харесваше да съм самостоятелна. Аз рано израснах за възрастта си.
-Сега какво следва за теб?
-Още съм съвсем пресен случай (смее се). Не съм осмислила какво ще правя. Има много случаи на гимнастички, които се отказват за една или две години, след което се връщат. Защо да не отида в чужбина. Играе ми се на световни купи, на други състезания. Има време обаче, не мога да кажа нищо още отсега.
-Толкова ли са добри рускините и съдиите винаги ли прецакват България?
-(реагира с усмивка). Аз не мога да кажа, че съм страдала заради съдиите. Мен ме обичаха. Рускините са добри, но е имало случаи, в които са изпускали уреди, падали са, но пак са ставали първи. Такъв е нашият спорт. Любопитното е, че в гимнастиката се говори предимно на руски, защото водещите състезателки са от Русия, Украйна, Беларус, Азербайджан… Те често ходят заедно на лагери и се познават помежду си. Ние с Неви като се появим на състезание и някак си страним от тях. Всички казват, че сме надути, надменни и се държим студено. А нас просто ни е срам…
-Кой дава идея за триката ти и особено за зеленото, с което игра миналата година. Доста стилно е на на фона на останалите?
-Идеите са лично мои. (В този момент я прекъсвам с думите – ето с какво ще се занимаваш от тук нататък). Да, бива ме в това. Първо оглеждам някакви модели и рокли. След това започвам да си представям още неща, които да се добавят. Трябва обаче да има добър шивач, както и естествено пари за триката, защото са наистина скъпи. Тук искам да благодаря на госпожа Раева, че винаги е правела необходимото да имаме красиви трика и да изглеждаме хубави.
-Коя състезателка ще спечели Олимпиадата?
-Няма да изненадам, като кажа, че ще бъде рускиня. Според мен ще бъде Маргарита Мамун или Яна Кудрявцева. Има доста силни гимнастички.
-Коя ти е любимата гимнастичка?
-Не мога да кажа, че имам една гимнастичка, която ми харесва като цяло – игра, красиви ръце, боравене с уреди, грация. Харесвам всичко това в отделни момичета. Много се възхищавах на Дария Дмитриева. С нея сме участвали на няколко състезания. Тя е красива и като външност, и като игра – беше много добра.
-Какви са отношенията ти с Невяна Владинова?
-Прекрасни. Неви е страхотен човек, много се разбираме. Винаги се подкрепяме.
-Кое състезания никога няма да забравиш?
-О-о-о със сигурност световното първенство в Измир. Тогава беше уникална емоция. Преди това бяхме на лагер, след това играх страхотно. Преди единия от дните пристигаме пред залата и имаше около 30 души българска агитка. Да видиш тези хора със знамена и да те окуражават, беше наистина прекрасно.
