Горещата тема в художествената гимнастика от два дни е освобождаването на Мария Матева от националния отбор. Изненадваща новина за една от най-талантливите ни гимнастички. Решението бе на главния треньор Ефросина Ангелова и съгласието на Управителния съвет на федерацията. Малко странен е фактът, че новината й е съобщена на 1 февруари, а излезе в публичното пространство на 10-ти. Както и друго – след решение на Ефросина Ангелова вече втора състезателка е освободена след писмо с не толкова ясни мотиви. Всъщност, мотивите за отстраняването на Мария са влошено здравословно състояние. Ето я цялата изповед на Матева за това болна ли е, може ли да се движи и да диша, как е научила, че е освободена от отбора и още подробности, който даде за информационна агенция „БЛИЦ“, отговаряйки и на въпросите на „Красивата страна на спорта.
Част 2: Мария Матева за семейството, бъдещето, триката
-Мария, така ли си представяше краят?
-Със сигурност не (усмихва се. Всъщност, по време на цялото интервю, което протече няколко часа, Мимето, както я наричат всички, не спря да бъде вълна от емоции). Представях си го по друг начин. Даже си бях измислила бенефиса. Той трябваше да бъде след някое силно състезание, но когато ми дойде отвътре. Сега обаче малко се пообъркаха нещата, но здраве да е. Така е било писано, всяко зло за добро.
-Това краят ли е наистина, може ли да се върнеш някой ден в гимнастиката?
-Чакай, аз няма да я напускам. Оставам в този спорт, за който съм дала 16 години от живота си. Започнах на 5 годинки и не мисля да се отказвам. Дали ще бъда треньор, съдия или каквото и да било – оставам в гимнастиката. Естествено, ако бъда треньор, трябва търпение към малките дечица. От две седмици ходя при моята лична треньорка Петя Монева, за да й помагам. Каза, че е доволна от старанието ми и отношението към по-малките. Така че явно ще стана и треньор.
-И ще отразяваме кариерата на треньорката Мария Матева…
-Да. И ще ходя с високо вдигната глава и аз ще давам оценки, критики и т.н. (смее се).
-Виждам, че ходиш нормално. Здрава ли си, може ли да дишаш?
-От няколко дни всички това ме питат. Миме, здрава ли си, как си, можеш ли да ходиш? Както виждаш, здрава съм, даже много енергична, не се спирам. Ставам сутрин в 07:00 часа и се прибирам късно вечер. Ходя на лекции в НСА, имам странични занимания, правя какво ли не.
-Защо тогава казаха, че си с влошено здравословно състояние, заради което бе извадена от националния отбор?
-Ще ви разкажа всичко в хронология, защото искам да се знае абсолютно всичко без изкривяване на истината. Да, имам проблем с гръбначния стълб още от малка, имам сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб). Това се знае от всички и не е някаква тайна. Досега обаче съм тренирала и ми е малко странно, че това бе изтъкнато като причина да бъда освободена. В последните няколко месеца гърбът не ме е болял, не съм обелила дума за това. Дори и да ме е болял, съм стискала зъби и съм продължавала. Истина е, че винаги ми е било нужно повече време, за да вляза в добра форма и като време, и като състезания. С навлизане в сезона и турнирите болките стават по-поносими и съм във форма.
-Как ти съобщиха новината и защо ти я казаха на 1 февруари, а излезе в публичното пространство десетина дни по-късно?
-Всичко има предистория. Преди да заминем на лагера във Варна имахме контролно състезание. На него не изглеждах добре, самата аз си знаех, че външно и като форма не съм добре. Бях качила килограми. Поставиха ми условие, че трябва да ги сваля. Амбицирах се и по време на целия лагер бях на макс. Не съм слизала дори в ресторанта. Казах си, че ще успея, за да докажа, че мога да успея. Върнахме се и бях толкова килограма, колкото трябваше. На 1 февруари обаче главният треньор Ефросина Ангелова ме извика и ми съобщи: „Реших да те освободя от националния отбор.“
-Реакцията ти?!
-Тотален шок. Успях само да попитам: „Защо взехте това решение“. Обясниха ми следното: „Време е да се вземеш в ръце със здравето си. Няма да успееш да се справиш с натоварванията“. Попитах моята лична треньорка Петя Монева знае ли и ми казаха, че не знае. Това за мен е абсурдно, след като тя ми е лична треньорка. Аз не искам да съдя или обвинявам никого, но просто постъпката е грозна. Поставиха ме пред свършен факт и ми сервираха това решение. В един миг всичко, което си правил до момента, изведнъж изчезва, защото някой е решил така. А аз искам да продължа и знам, че мога да продължа. Изкараха ме обаче едва ли не инвалид, че съм неподвижна. Може би щях да приема нещата по-добре, ако бяхме седнали и говорили човешки. Да бъдем с моята лична треньорка, да обсъдим нещата, а не по този начин. След като решението стана известно, всякакви хора направо ме подлудиха. Постоянно ми пишат и ме питат: „Миме, как си, здрава ли си, можеш ли да ходиш? Дишаш ли добре?“ Защото навсякъде се обяснява, че имам проблеми с дишането заради изкривяването на гръбначния стълб.
-Какво казаха родителите ти?
-Ами и при тях беше шок. Особено при баща ми. Добре, че сега е по-добре. В първите дни изгуби апетит, настроение, дори не ядеше. Не искаше и не си представяше, че ще се пише за детето му подобни неща. Че едва ли не не може да ходи. Всъщност, интересното е, че в началото не искаха да повярват, че съм освободена. Чуваме се постоянно и баща ми ме пита как е минала тренировката. Аз отговорям: „Хора, аз не тренирам, освободена съм.“ И те: „Да, бе, да, ти все така говориш.“ На следващия ден отново същото: „Как мина тренировката?“, а аз им казвам: „Не влизам в залата, не разбирате ли, аз съм отстранена.“ Трябваха им няколко дни, за да проумеят, че решението е сериозно.
-Говори ли с Илиана Раева?
-Свързах се по телефона. Госпожа Раева ми обясни, че се е запознала с решението на главната треньорка и се е съгласила. Благодарих им за всичко и край. Преди няколко години, когато госпожа Раева стана президент на федерацията много се зарадвахме. Тя е изключително борбен човек. Ако всички в спорта бяха като нея, нямаше да бъдем на това положение. Тя прави и невъзможното, за да намери финансиране, да вземе домакинство на турнир и да ни предостави хубави условия. Наистина не мога да кажа нищо лошо за начина, по който се грижеха за нас. Дори ми обещаха, че след като приключа с гимнастиката, ще ми помогнат със заболяването.
-Обяснението за здравето ти е официалното обяснение. Има ли друго, което хората не знаят? Не те искат в отбора или искат да вкарат друго момиче?
-Не мога да кажа. Федерацията твърди, че ще даде път на младите. Супер, но нали младите от някой трябва да се учат. И на мен ми дадоха път, но не като махнаха друго момиче. Аз като навлязох не са казали на някоя друга състезателка: „Ние те махаме, за да дойде Мария.“
-Решението за освобождаването ти е изненадващо, след като само преди няколко месеца ти благодариха, че участва на Световното след преодолян сериозен здравословен проблем. Как 2-3 месеца по-късно те извадиха от отбора?
-(усмихва се) Странно. Не знам как да го коментирам. Проблемът ми е от дете и изведнъж го изкарват на преден план.
-Какви са отношенията ти с Ефросина Ангелова? Има записи, на които се вижда, че май понасяте доста критики… и плачете.
-(смее се). О-о-о, ние всеки ден плачем. Свикнали сме. Истината е, че след като госпожа Ефросина Ангелова дойде и ни стана треньорка промени част от играта ми и наистина започнах да се представям по-добре. В началото свикнах трудно, даже ходех с нежелание на тренировки. След това обаче нещата се получиха. Тя е много добър специалист.
-Освен че те изкараха болна, в последната една година била ли си на психолог?
-(смее се с глас). Сигурно имаш предвид, че не съм стабилна психически. В последната половин година започна да се пише това, че не съм издържала на напрежението и затова съм имала грешки на състезанията. Не съм ку-ку, да знаете (смее се).
-Какво се случи на Световната купа в София през 2014-а, когато записа оценка „нула“ заради объркани уреди? Кой понесе отговорност за грешката?
-Мина доста време от тогава. Хвърлиха вината върху моята лична треньорка. Както и да е, минало е това.
-А какво стана в Баку?
-Всъщност, нищо не се получи. След това изпаднах в дупка. Постоянно се питах – ставам ли, какво правя, ще ми гласуват ли доверие. Сигурно всеки човек си задава подобни въпроси, когато се провали. В тези моменти личната ми треньорка Петя Монева е до мен и ме вади от тези кризи. Искрено й благодаря.
-Кой взе решение тази година да имаш само една нова композиция?
-Беше решено да играя старите си съчетания на бухалки, лента и топка, а единствено да имам нова композиция на обръч. Обяснението бе, за да заложим на сигурното. Видяхте как заложихме на сигурното (смее се).
-Защо на някои състезания не си с личната си треньорка?
-Взето е такова решение до мен да е Ефросина Ангелова. Не е кой знае какъв голям проблем, защото състезанията са 2-3 дни и се минават бързо.
-Сега вече няма режим, тренировки, крясъци…
-Ако има нещо добро в целия този случай, е точно това. Ще се успокоя, ще си отпочина. Много хора не ни вярват, когато им казваме за нашия режим, който е целогодишен. В седмицата имаме един ден – неделя, в който почиваме. Ти започваш да се чудиш – да се наспиш ли, да излезеш някъде с приятели, да се видиш с родители или близки или какво друго да направиш. А имаш само един ден, който не е достатъчен за всичко. По-големи почивки имаме след европейско първенство, но пак сме на възстановителен лагер. Т.е. пак сме групичката (смее се). Никой не те пуска да си свободен електрон и да не те търси.
-Каза, че получаваш подкрепа…
-(прекъсва ме). О-о-о, пишат ми всякакви хора – познати, непознати, от чужбина. Писаха ми от Франция и ми казаха, че ако искам да остана в гимнастиката, мога да отида там без никакви проблеми.
-А когато чуеш аплодисментите и феновете да скандират името ти…
-Не мога да го опиша. Сърцето ми започва да блъска сякаш ще избухне. Все едно кожата ми ще се пръсне. Настръхвам цялата. Страхотно е. Ако не си подготвен обаче, може да се вцепениш, но ако си сигурен в себе си, подкрепата ти дава криле.
Разделяме се с Мария с урок за следващото поколение. И с идеята, че всяко едно малко момиченце трябва да има идоли, до които да расте. „Има едно момиченце, което като ме види в залата и пита: „Госпожице, може ли да ви снимам“. И ме снима. На следващия ден пак ме пита: „Може ли да ви снимам“, а аз й отговорих: „Защо? Нали вчера ме снима, аз съм същата.“ А тя ме разтопи, като ми каза: „Вие сте толкова красива, вие сте моят идол и искам да стана като вас…
