Снимка АННА НЕДКОВА
Михаела Маевска е едно от златните момичета на българската художествена гимнастика. Олимпийска медалистка с ансамбъла от Рио де Жанейро 2016 година, абсолютна световна шампионка от Измир 2014 година и спечелила общо 81 медала! Като треньор заедно с Весела Димитрова изведоха ансамбъла до исторически златни олимпийски медали в Токио! Сега Михаела Маевска продължава да бъде част от треньорския щаб на България.
-Михаела, как виждаш новия ансамбъл? Несъмнено очакванията и нагласата са убийствено натоварващи. Как се преодолява това?
-Ще започна с това, че новият ансамбъл е много различен. Всяка една от състезателките е играла само индивидуално и сработването ще е по-трудно. За очакванията?! Без тях няма как, не можем да си позволим да не изискваме от състезателките, които представят страната, спечелила златен олимпиаски медал на последните Игри. Сигурна съм, че с много работа и постоянство нещата ще се получат.
-Ако с времето и състезанията се отърсят от напрежението, чисто игрово този отбор на какво е способен? Можеш ли да конкретизираш за някои качества на момичетата, които ще им бъдат предимство пред конкуренцията?
-Тези момичета са много талантливи и изпъкват с чисто физически данни. Могат много неща и са много атрактивни, когато се появят на килима. Притежават прекрасни визия и качества, но тук проблемът е, че никога не са играли с други състезателки в отбор и това им пречи. Все още не са готови да бъдат един отбор, както бяха предишните. Смятам, че ако всеки ден всяка дава всичко от себе си и тренировките вървят както трябва, ще успеем!
-Възможно ли е обаче вие треньорите да имате изисквания и очаквания към тях като към олимпийски шампионки?! А те все още да не са готови за това… Ще им дадете ли време, за да се сработят?
-Възможно е, разбира се – ние сме свикнали с момичета, които изпълняваха всичко на секундата без да се замислят. Двата отбора са много различни и сега трябва да имаме друг подход с новите момичета. Няма как да не им трябва време. Много се забавихме с подготовката и заради световното, което беше края на октомври месец миналата година.
-Промяната в правилника улеснява ли този ансамбъл – вече не е само онова бясно гонене и трупане на точки, което наблюдавахме в предишния олимпийски цикъл?
-Промяната в правилника – да има повече време за гимнастика, не бих казала, че прави нещата по-лесни. Изискванията за елементите са доста по-трудни.
-Няма как да не ги сравняваме с предишния отбор. В него част от момичетата бяха играли в ансамбъл и то на сравнително добро ниво. В този отбор обаче има повече индивидуалистки или са играли предимно на клубно ниво – това може ли да ви отнеме повече време, докато ги превърнете в отбор?
-Да, така е. Много по-трудно е да събротиш пет индивидуалистки, но точно в това е и предизвикателството, което ние с Весела Димитрова поехме. Време така или иначе ни трябва при всяко положение. Надявам се, че до Световното, на което ще сме домакини, ще се представим по най-добрия начин.
-Михаела, свикна ли да си повече на стола отстрани, а не на килима, повтаряйки хиляди пъти един елемент? По-спокойно ли ти е сега…
-Определено свикнах с позицията си от другата страна на килима. Много по-уверена съм и по-сигурна в това, в което правя. По-спокойна съм като треньор или поне бях до миналата година (смее се)…
-Ако всичко е наред, живот и здраве ти реално ще участваш на 4-та Олимпиада – 2 като състезатели 2 като част от треньорския екип. Малко са българските спортисти с 4 олимпиади зад гърба си, а в художествената гимнастика ти ще си единствената в историята, защото няам друга с 2 участия на Олимпийски игри като състезател! Като малка, когато дядо ти те е водел на тренировки, въобще давала ли си сметка къде ще те отведе този път…
-Много съм щастлива, че точно така се разви кариерата ми първо на гимнастичка, а след това и като треньор. Реално имам всички резултати, за които някой някога е мечтал. Мисля, че имах и имам доста перфекна кариера. Моят дядо беше много горд с мен и винаги ме подкрепяше. Сега щеше да се гордее още повече с мен!
-Кога започна осъзнато да мечтаеш за нещо в гимнастиката? И всъщност какви бяха първите ти мечти или по-скоро цели?! Защото казват, че всяко голямо нещо започва от малките стъпки…
-Първите ми осъзнати цели бяха да вляза в националния ансамбъл жени и чаках да стана на 16 години, за да ме приемат. Реално от тогава съм в ансамбъл на България и чаках няколко години, за да вляза в основен състав. Беше ми тежко, докато бях резерва, на много пъти губих вяра, но ето, че съм издържала и съм постигнала много. Без вяра, постоянство и характер няма как да успееш.
-В едно старо интервю след Лондон 2012 година беше доста категорична, че се отказваш. И остана до Рио, като спечели медал. Сега мислеше ли да си дадеш почивка след Токио – вече имаш златен олимпийски медал като треньор?
-За мен Олимпийските игри в Лондон бяха доста тежки. Трудно преживях грешката си тогава и затова не знаех дали втори път ще мога да застана на килима. Мислех си, че може би пак ще сбъркам и ще проваля отбора. След всяко голямо състезание си казвам – ето, сега идва почивката и така и не стигам до голямата почивка.
-Притесняваш ли се, че на практика никога няма гаранция, че успехите ще продължат? Мислила ли си, ами ако не успеем…
-Винаги има място за притеснения, но ние се отдаваме изцяло на това, което правим и вярвам, че няма невъзнаграден труд.
-Спомняйки си твоята кариера и няколко пъти почти наново прохождането заради операциите на колената, сега новото поколение има ли тази издръжливост, желание и най-важно характер?
-Всяко следващо поколение е различно. Мисля обаче, че някак си по-лесно се контузват и по-лесно се отказват. Това е моето мнение.
-Погледнато отстрани преди няколко дни на Световната купа в София, виждаме следното – освен многобройните емблематични и успешни личности от историята на художествената гимнастика в България, основен движещ фактор сте вие, почти най-младото поколение успешни и доскорошни състезателки. Невяна Владинова е в ролята на ръководител на федерацията, Християна Тодорова беше главен съдия на Световната купа, ти си част от треньорския екип на ансамбъла… В други спортове много рядко се наблюдава подобна приемственост. И колкото и да говорят, че много жени на едно място е ясен знак за конфликти, във вашия спорт нещата вървят. На какво се дължи това, какъв компромис трябва да направи всяка една от вас, за да бъде част от екип с други успели жени, защото всяка има его и характер?
-Ние имаме едим много добър (най-добрия) ръководител, който успява да обедини всички в името на една и съща цел. В гимнастиката почти няма конфликти, а ако има, те се решават бързо и така, че максимално малко да пречат на работата ни. Всеки треньор и спортист трябва да знае мястото си.
Автор: https://bookmaker-ratings.bg
